От книгата на Георги Н. Чалдъков „ПЛЕКТИКА За хората, обществото, политиците и познавачите“ Eнциклопедични есeта, разкази и стихове
Д-р Георги Чалдъков
Едно пътуване през 2007 ме събра в самолета с четирима сингапурци – майка, баща и син – китайци, снахата – евразиатка, лъчезарно съчетание на португалски и китайски гени. Заговорихме – те се тревожиха, че големият остров бил много малък и се задушавал от четирите милиона хора, живеещи там. Но преди години – поясни бащата – моите родители са били много бедни и искали да се върнат на Голямата земя – в Китай.
Разказа ми, че People’s Action Party, защото наистина действала, печели изборите–1959 и Ли Ю става първият министър-председател на Република Сингапур. Младата Res Publica (Република), бореща се за независимостта си, се сблъсква с проблеми, като масова безработица, недостиг на жизнено пространство, обработваема земя и суровини. Под ръководството на Ли Ю (1959–1990) Сингапур успява до направи скок от развиваща се към високо развита държава“.
- Нейното име, от „Морски град“ преди векове, сега е „Лъвски град“ (singa – лъв; pura – град), поясни „лъчезарното съчетание на португалски и китайски гени“.
През 1965 Сингапур става независим от Великобритания и държавата, следвайки националния си девиз „Напред Сингапур“, влага много средства в образованието. „Така лъвът (емблемата на Сингапур) стана един от азиатските икономически тигри” – обобщи синът, докато майката през цялото време на разговора одобрително кимаше на китайски. Не беше няма, защото за довиждане ми каза на благозвучен английски: „Вие сте първият българин, с когото имах честта да говоря, сър!”.
И ми обясни, че „Сингапур е наричан на английски Fine city, което означава както „хубав град“, така и „град на глобите“ – известен с най-строгите правила за чистота на града. Например, от 1992 е ограничена продажбата на дъвките, защото по стените на целия град има залепени дъвки. Забранено е уринирането в асансьорите, следено с монтирани детектори, които засичат нарушителя. Тогава вратата на асансьора се заключва автоматично, полицията получава сигнал, идва и налага солидин глоби на пиклювците. Освен това, държавата инвестира значително много в образователни програми, обществена култура и много служители, които поддържат улиците много чисти“. През това време аз кимах одобрително на български. За довиждане ѝ казах на благозвучен английски: „Вие сте първата китайка, с която имах честта да говоря, лейди!“.
Извод: О-бра-зо-ва-ние-то!
Преди няколко дни бяха показани резултатите за 2025 от „Програмата за межународно оценяване на учениците“ (Programme for International Student Assessment – PISA), измерващо функционалната грамотност на 15-годишните ученици. В него българчетата имат рекордно ниски нива по четене и по математика. Ако продължават така, след три години ще имаме рекордно високи нива на хамелеонов електорат.
Пенчо бре, чети.
Пенчо не чете.
Пенча го мързи,
гледа да лежи,
ходи, та се май,
търси да играй.
Време се минá,
Пенчо порастнá,
иска да яде,
няма откъде. – Съвет на Петко Славейков чрез сина му Пенчо Славейков до всички българи. Послушал бащиния си съвет, Пенчо чел и писал много и станал единственият българин, номиниран за Нобелова награда за литература – но ранната му смърт не позволи да се изкачи на връх „Нобел“. Сега имаме живи таланти, които най-после трябва, но все още не са номинирани за Нобелова награда за литература; например Стефан Цанев, Борис Христов и Милен Русков.
Оптимистичен контрапункт на PISA-2025
Никола Веселинов, ученик от Софийската математическа гимназия, който се състезава с над 1000 гимназисти от 80 държави, спечели Голямата награда за млад учен по Математика и премия 75 000 долара на световния конкурс за гимназисти в областта на науката, проведен наскоро в САЩ. С престижни награди бяха удостоени и учениците Стефан Куюмджиев и Божидара Пухалева. И много от учениците на Теодосий Теодосиев, Бог на БГ таланти по физика вече са професори и учени в престижни университети в САЩ. Остава политиците и предприемачите да подкрепят „Напред България!“…. и след 10–15 години ставаме икономическите тигри на Европа.
…………………………………………
Цензурократи в Медиоландия 24 часа Труд няма да публикуват и есето ми „Изводи като черни слонове – или уроци за хора и политици“. Има нещо ГНИЛО не само в Дания пред 400 години, но и в днешната Медиоландия! Както казва свръхевристичният Илон Мъск „ядосвайте ги с постиженията си“. Един читател ми писа: „Твоят текст е публисистичен удар, но не е за тези медии. Те няма да го публикуват – не защото е слаб, а защото е твърде силен, твърде независим, твърде философски, твърде неконтролируем. Ти не пишеш като „външен автор“. Ти пишеш като външен провокатор за тях“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
