hqdefault

18 юли-180 години от рождението на Васил Левски

 

Представяме ви коментар на Виктор Комбов, екскурзовод в Национален музей „Васил Левски“ и магистър по история. Материалът излиза в отговор на поредните публикации, съдържащи фалшиви документи и сведения за Апостола, традиционно завъртащи се в интернет пространството всяка година в периода около 19 февруари. 

narodeТрадицията за митологизиране на образа на Левски е дълга. Тя започва още в годините след Освобождението. От тогава до сега редица историци, мемоаристи, журналисти, литератори или хора, които просто си упражняват писането, изливат голямо количество мастило, забулвайки образа на Апостола в митове и легенди.

Тази година се навършват 180 години от рождението на Васил Левски. По този повод правителството официално обяви 2017 година за Годината на Левски. Това още повече активизира търсещите внимание да се упражняват по темата. В различните вестници, интернет медии и списания започнаха да излизат почти всяка седмица нови и нови статии и проучвания за Апостола. Колкото повече доближаваме 18 юли, рождената дата на Левски, толкова повече „сензации и „открития, свързани с него ще видим.

Има няколко спорни и неприети от българската историческа наука моменти, свързани с Апостола, които периодично (най-вече около годишнините) се появяват в публичното пространство като някакво „ново сензационно откритие. Най-разпространените подобни недоказуеми твърдения са: че майката на Апостола Гина Кунчева се е самоубила, че неговият брат Петър Кунчев – Ботев четник и опълченец в Руско-турската война от 1877-1878 г., умира като бездомен просяк, изоставен от карловци и това, че е запазена снимка с Васил Левски, облечен като дякон.

Семейството на Левски

Спомените на родствениците на Апостола ясно говорят, че майка му Гина умира от естествена смърт. Нейният гроб се намира в двора на карловската църква „Св. Николай Чудотворец. Отново от родствениците знаем , че след Освобождението Петър Кунчев е нает като градски стражар в Карлово и тъй като в онези години бащиният му дом вече не е бил годен за обитаване, е настанен да живее в къщата на турчин, избягал по време на войната.

Днес на мястото, където се е намирал последният негов дом, е поставена паметна плоча. Kолкото за третото твърдение – има 7 доказани запазени фотографии с Васил Левски и т. нар. „Дяконска снимка не е една от тях.

Най-ранната от седемте запазени снимки с Васил Левски т. нар. байряктарска снимка е направена през 1867 година в Белград след преминаването му в Сърбия с четата на Панайот Хитов, на която е знаменосец. Фотографията е дело на българин, който е придворен фотограф в Белград – Анастас Карастоянов.

От Втората българска легия в Белград (1867-1868 година) са запазени две фотографии. Те са направени към самия край на 1867 година или в началото на 1868 година, също в сръбската столица от Анастас Карастоянов.

Следващата фотография Левски си прави в Букурещ в края на 1868 година или в началото на 1869 година и тя е известна като „Снимка на Левски в униформа на Първата легия . Това най-вероятно е неточно, тъй като се предполага, че униформата тип „венгерка , която Апостола носи, е реквизит от ателието на букурещкия фотограф Карол Поп де Сатмари.

Петата и шестата фотографии на Апостола най-вероятно са направени в Копривщица през 1870 година. Едната от тях – бюстът, може би е най-популярната негова снимка.
Последната запазена снимка с него е направена в Букурещ през 1872 година. Тя попада в ръцете на турската полиция и е разпространена при издирването на Левски.
От тези седем снимки на Апостола, които не подлежат на съмнение, днес са известни общо 12 оригинални екземпляра.

Т.нар. Дяконска снимка

Т. нар. „Дяконска снимка е извадена от една обща фотография на ученици в училището на Йоаким Груев в Пловдив. На тази тема има едно много добре аргументирано изследване на историка Иво Стоянов от РИМ – Разград. В него авторът, посочвайки годините, в които останалите участници от снимката са учили в пловдивското училище, доказва, че тя е направена през 1867 година. Запознатите с биографията на Апостола знаят, че през цялата 1867 година Левски не стъпва в Пловдив. Още през 1866 година той отива в Северна Добруджа, където учителства за кратко в две силистренски села – Еникьой и Конгас.

В началото на 1867 година пребивава в Букурещ и малко по-късно, по препоръка на Георги Стойов Раковски, е избран за знаменосец в четата на Панайот Хитов. От април до август той участва в 99-дневния боен поход на четата в Българско, а веднага след това се включва във Втората българска легия в Белград – там стои до началото на 1868 година.

Още един аргумент в подкрепа на това, че е невъзможно човекът на снимката да е Апостола, е фактът, че на 19 април 1864 година той слага край на своето монашество. В този смисъл защо би му трябвало да се снима облечен като дякон, след като вече се е отказал от духовенството си?

Така или иначе колкото и факти и аргументи да изложим, спекулациите около Васил Левски, както и други значими за обществото личности, няма да стихнат. „Сензациите винаги ще са на мода. Въпреки всичко обаче, хората трябва да имат и възможността да се запознаят с фактите.

Print Friendly

Автор: Nessebar-News.com


  • печатна реклама външна вътрешна реклама Несебър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *