На снимките горе и долу:Ръководители на Община Несебър от 1979 г. и 2014 г.
На 12 октомври 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление.В него за първи път се регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници в Княжество България.
Водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините на Р България /НСОРБ/ вземат решение Деня на българската община да се чества от 12 октомври 1998.А откога е учредена Община Несебър?
Основите на Община Несебър са положени преди повече от 58 години
Учредителната сесия на Градския общински народен съвет-Несебър се е състояла на 10 април 1959.Това се случва след отделянето на Несебър като самостоятелна община от околия Поморие.Усилената подготовка за това отделяне започва в края на 1958 г.
В развитието на една община има факти и събития, които не трябва да се забравят, а да се отбелязват периодично. В годината, когато се чества 18-годишнината на НСОРБ, може и трябва да се припомня за онези, които преди 58 години започват да работят за обособяването на новата административно-териториална единица – Община Несебър.
За първи път Община Несебър се обособява и започва да функционира като такава от 10 април 1959. За демографското състояние на населените места в тогавашната Поморийска околия може да се съди по данни от преброяването към 01.12. 1956. Към тази дата жителите на Несебър са 2 333, на второ място по население е Кошарица-1609, следват: Оризаре- 1198, Гюльовца-1085, Равда-787, Тънково-783, Влас- 656, Морско-370 и Плазовец- 231.
Общата численост на тези населени места възлиза на 9 052 жители. Те се числят към околия Поморие, чиито общ брой на населението е 34 603 души.
Кмет на Несебър по това време – от 23.12.1953 до 10.04.1959 е Кръстьо Русев.
Ето какво се случва обаче през втората половина на декември 1958.
Както в цялата страна, така и в околия Поморие протича напрегнат труд за изпълнение на приетия Националния план за 1958 и подготовка за бъдещия през 1959. Социално-политическата атмосфера в която живее населението на поморийска околия е приповдигната, в процес на изживяване са последиците от култа към личността, развенчан през 1956, но в управлението на различни равнища се ширят и волунтаристките решения като например, приложението на „торови саксийки”, „ломски ямки”, „квадратно гнездова сеитба” и др.п.- все за повишаване ефективността на селското стопанство,респективно- на земеделието.
Именно в такава атмосфера в град Поморие,който тогава е околийски център, в обстановка на секретност, първоначално в Бюрото на Околийския комитет на БКП, след това и в пленума, а впоследствие- на разширено заседание на актива от околията, започва подготовката за предстоящото уедряване на трудово – кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/.
Идва и денят, в който в партийния кабинет на Околийския комитет на БКП е привикан екип от 15 души.Те са инструктирани,че покрай акцията за ТКЗС им се възлага учредяването и формирането на Община Несебър,споделя прекият участник в това събитие Васил Киров-избран за съветник през 1959 и за първи път за кмет на Община Несебър през 1962 г.
Екипът започва с Димитър Семерджиев от организационния отдел на Околийския комитет , определен за секретар на Временния партиен комитет в Несебър.
Следват:
Драган Наков от партийния кабинет на Околийския комитет, определен за заместник на Семерджиев, Александър Дончев- секретар на Околийския комитет е предвиден за председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Градския общински народен съвет /ГОНС/- Несебър, Борис Минчев – от орг. отдела на Околийския народен съвет /ОНС/ – за секретар на ИК на ГОНС, Иван Попов- от финансовия отдел на ОНС за зав. сектор „Приходи” на ГОНС, Дончо Eрменлиев – от отдел „Търговия” на ОНС- за зав.отдел „Търговия и услуги” на ГОНС, Кирил Добрев-секретар на Околийския комитет – за председател на Общинското ТКЗС, Георги Вълков-началник на управление „Земеделие” на ОНС- за председател на ТКЗС, Димитър Ганев- служащ в ОНС-за плановик на ОТКЗС, Петър Генов – служащ в Околийския кооперативен съюз-за председател на „Наркооп”- Несебър, Никола Коледов-от отдел „Финанси” на ОНС-за гл.счетоводител на „Наркооп”, Васил Киров-зав. отдел „Учащи” на Околийския комитет на ДКМС- за секретар на Общинския комитет на ДКМС, Неделчо Тодоров – гл.инспектор „Просвета” при ОНС-Поморие-за зам.директор на несебърското училище, Зоя Хайверова -от Районен пионерски дом-Поморие-за дружинен ръководител на несебърското училище и Атанас Каваков -инструктор от Околийския комитет на ДКМС – за пълномощник в Кошарица.
Хората от този екип са със сравнително висок образователен ценз, с натрупан организационен и професионален стаж. Те получават ултимативната задача да изпълнят партийната повеля за създаване на Община Несебър.
Този екип по същество има две основни задачи. Едната,организирано да започне работа по безболезнено затихване функциите на околийските органи и поддържане на нормален ритъм на живот в околията и по места, и другата-да организира работата по избиране на нови ръководни органи в конкретната социално-икономическа,политическа и психологическа обстановка.
За изпълнението на тази задача в Несебър е създаден оперативен щаб под ръководството на Димитър Семерджиев, който ръководи и координира работата по подготовката за избора на тези органи на политическите организации,държавни и стопански органи.
През втората половина на декември 1958 започват денонощни заседания, оперативки и съвещания, съгласувания по места и в центъра, които се провеждаха в Партийния клуб на град Несебър.
Цялата тази организационна дейност протича при тежки и сложни обстоятелства на работа.За част от населените места няма директна пътнотранспортна връзка с Несебър.
При дъждовно време за да се стигне до Гюльовца и Оризаре е трябвало да се пътува през Поморие,Каменар и Каблешково, а до Морско-през Паницово с още 10 км.,като този проблем продължава да съществува още 10 години.
Всичко това затруднява както жителите на тези населени места,така и пълномощниците и председателите на филиалите на ТКЗС, които трябва да пътуват до центъра.
По субективни причини възникват прояви на отцепничество и сепаратизъм на кадри от Оризаре и Гюльовца, които създават настроения за отделянето от Несебър и заедно с Козичено да образуват ново ТКЗС и нова община.В края на краищата това не е допуснато, а тези кадри получават партийни наказания.
От много гледни точки този процес, осъществен с такъв драстичен подход за прилагане на партийна дисциплина, придобива особена морално-психологическа същност.Да замениш кадрите по места и на тяхно място да поставиш външни за града хора е болезнено обществено явление.Всяка една от тези страни по свой начин изживява това сътресение.Но това не става изведнъж, а с течение на времето.
Въпреки всички обективни и субективни трудности и противоречия,под суровото въздействие на партийната дисциплина и вътрешни подбуди,кадрите и хората съзнателно и самоотвержен труд изпълняваха поставените им задачи.
Официалните документи за учредяването на новата административно-териториална едница произтичат от Указа на Президиума на Народното събрание на НРБ № 29 от 23 януари 1959 г. и насрочените от него избори за окръжни и общински съвети. В състава на тази нова община се включват селищата Несебър, Равда, Влас, Тънково, Кошарица, Оризаре, Гюльовца, Морско и Плазовец.
Като цяло в новосформиращата се община в края на 1958 и началото на 1959 година в селата и особено в града започва да витае приповдигната ведра атмосфера.
Определящо за това e формирането на център на нова голяма община, ново уедрено ТКЗС и изграждането и откриването на туристическия комплекс „Слънчев бряг”.
При учредяването на Община Несебър за председател на изпълнителния комитет на Градският общински народен съвет – Несебър е избран Александър Стоилов, Кръстьо Русев – за заместник -председател и за секретар – Борис Минчев,чиито мандат изтича на 6 март 1962.Освен тях в изпълнителния комитет са избрани още:
-Димитър Семерджиев
-Михаил Узунов -Кирил Добрев
-Христо Кожухаров
-Димитър Казаков
-Илия Пешев
През 1979 г. при извършването на новата административна реформа Община Несебър се уедрява.След изборите от 25 март на 8 април се провежда учредителната сесия на селищна система Несебър.
За председател на Изпълнителния комитет /ИК/ на Общинския народен съвет е избран Генчо Алагенов, за първи заместник-председател -Григор Харизанов,за заместник-председател Александър Димитров, а секретар-Денка Сивова.За членове на ИК са избрани и:
-Митьо Пергелов
-Димитър Семерджиев -Иван Попов
-Панайотка Рубанисти
-Стайко Гургов
-Георги Лазаров
-Андрей Стоянов.
Мандатът на новоизбрания общински съвет изтича на 15 юни 1981 г.
Към новата селищна система Несебър, се приобщава цялата Община Обзор, със селата: Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница и заедно с първоначалната община населените места стават 16.
Васил Киров е 35-я кмет -председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Несебър от 6 март 1962 до 3 март 1966.През този период продължава започнатото от Александър Дончев утвърждаване на управлението на създадената нова община Несебър Градът и селата са изостанали и бедни.
Село Влас тепърва се електрифицира и водоснабдява.
Град Несебър е занемарен, грохнал. Паметниците закрити, затрупани от още по-грохнали къщи и бараки, като паразити по тялото им.
Периодът се характеризира с мащабни благоустройствени мероприятия и буквално разчистване на “авгиевите обори”.
Цялостно са подновени уличните настилки с калдъръм, павета и асфалт на Стария град и по-голямата част на новия град.
Направена е канализацията на новия град, с което Несебър бе един от малкото напълно канализирани градове в страната.
Направена е електро кабелизацията на стария град. Започнато е първото отвоюване на територия от морето за облекчаване транспортно-комуникационните проблеми и паркирането.
Получено е пълно съдействие от централните институти и пряко участие в решаване проблемите на обявения за град-музей Несебър по проучване, реставрация и експониране на паметниците на културата.
Масирано се обшиват, адаптират и реставрират къщите в Стария град. Оформят се уличните ансамбли № 1 и 2.
В реставрираната къща на Москояни се открива Етнографският музей.
Разчистват се терените от сгради край църквите “Старата митрополия”, “Христос Пантократор” и “Св.Алитургетос” за реставрация и експониране.
Започва строителството на ново училище в Стария град, а след това и в новия.
Открита е първата целодневна детска градина в Несебър.
Открит е филиал на средното училище в самостоятелно СПТУ по туризъм “Иван Вазов”.
През първите 7 години се полагат основите за утвърждаването на Община Несебър като самостоятелна административно-териториална единица.За нейното динамично развитие трябва да се отчете приноса и на останалите нейни ръководители:
ПЕНЬО ПОПОВ- председател на Изрълнителния комитет /ИК/ на Общинския народен съвет- Несебър /04.03. 1966- 05.06.1976/
ГРИГОР ХАРИЗАНОВ- председател на ИК на ОбНС – Несебър /05.06.1976- 25.02. 1977/
ГЕНЧО АЛАГЕНОВ- председател на ИК на ОбНС – Несебър / 25.02. 1977-15.06. 1981/
ВАСИЛ КИРОВ– председател на ИК на ОбНС-Несебър /15.06. 1981-03.10. 1990/ ИВАН ТАШЕВ– председател на Временната общинска управа -Несебър /03.10. 1990 до 29.10.1991/
СТРАХИЛ ЛАМБОВ- кмет на Община Несебър /29.10. 1991-18.09. 1993/
МИХАИЛ БЕНИН- кмет на Община Несебър от 18.09. 1993-30.11.1993/
АНДРЕЙ САРИЕВ- кмет на Община Несебър/ 30.11. 1993- 12.11. 1995/
ЖИВКО ГЕОРГИЕВ- кмет на Община Несебър /12.11. 1995- 23.07. 1997/ СТОЯН ГОЛЕВ- кмет на Община Несебър /23.07. 1997- 30.01. 1998/
ЯНАКИ СТОЯНОВ- кмет на Община Несебър /30.01. 1998- 10.09. 1999/
НИКОЛАЙ ТРИФОНОВ- кмет на Община Несебър /02.11. 1999- 17.03. 2007/
МАГДАЛЕНА МАНДУЛЕВА- кмет на Община Несебър /17.03.2007- 04.11. 2007/ НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ- кмет на Община Несебър /0 4.11. 2007 и понастоящем/
Общината е сложен природо-географски,териториален,икономически и социален механизъм,със своята многостранни структура и динамика на функциониране.В тази връзка трябва да се отбележи и ролята на пълномощниците тогава, кметове понастоящем, на съставните селища, а именно: Георги Кръстев за Равда, Илия Пешев за Влас, Йордан Христов за Тънково, Атанас Кръстев за Кошарица, Димитър Казаков за Оризаре, Петко Дойнов за Гюльовца и Желязко Матев за Морско.
Като такива,най-продължително служили като пълномощници на съставните селища и оставили трайни следи в тяхното развитие могат да се посочат: Илия Пешев, Йордан Христов, Пенчо Неделчев за Гюльовца и Георги Кръстев.
Обективността изисква да отчете и ролята и значението на служителите от изпълнителния апарат на общинската администрация в центъра и по места. Структурирани в отделни служби,отдели,дирекции и направления те извършват ежедневно не леката и ни винаги приятната работа с жителите на общината.
За развитието на община Несебър като самоуправляваща се общност би трябвало да се отдаде дължимото и на председателите на Общинския съвет в годините на прехода от 1991 г. насам:Михаил Бенин, Мария Стрезова, Страхил Станков, Красимир Косев, Стоян Голев, Димитър Янков, Янаки Стоянов, Благой Филипов и Румен Кулев.
Днес,Община Несебър е в челните класации за развитие по общоприетите европейски стандарти.
И това е така, благодарение на пионерите, участвали в създаването на новата община, както и всички допринесли със своя труд за нейното развитие.
Максим МОМЧИЛОВ
Бел.ред.:Управителят и екипът на сайта „Несебър нюз“ изказва дълбока благодарност и преклонение пред нашия голям приятел и безценен сътрудник Максим Момчилов , за големия труд,свързан с тази уникална публикация.
Това което Максим е запазил,събрал и написал, обикновено може да се свърши от голям екип школувани музейни работници.На практика той продължава да върши част от работата на Несебърския исторически музей,наречен не се знае защо-Археологически.
Благодарение на Максим Момчилов и на екипа на в.“Слънчев бряг прес“,който той ръководи,историята на община Несебър през миналия и този век е запазена и огласена по най-добрия начин.Хвала на такива професионалисти и патриоти !
