Православната църква почита паметта на Светеца на 17 януари
През средновековието освен на Несебърския полуостров църкви, манастири и отшелнически убежища – скитове има и в Емонската планина, т.е. в източната част на Стара планина. Писмените извори не са много щедри на информация, особено за някои от тях. Но това ни прави още по любознателни. Светецът, на който е посветена всяка една от обителта, има своите исторически корени. Една от тях е посветена на Св. Антоний Велики – скитът, за който черпим писмени данни от „Житието на Св. Теодосий Търновски”.
Поводът да почетем този светец е свързан с днешния ден – 17-ти януари, празникът на Св. Антоний Велики – считан за баща на монашеството, който прекарва по-голямата част от живота си в отшелничество, молитви и постене. Роден е през 251 г. в малкото градче Кома – долен Египет. Живял през времето на управление на императорите Диоклетиан и Максимиан (284 – 305 г.), та чак до времето на Константин Велики и неговите наследници (280 – 337 г.). Умира на 17 януари 356 г. на 105 години.
Православната църква почита паметта на Светеца на тази дата – 17 януари.
В църковните извори се подчертава, че на нито един светец от Светата Църква дяволът не е извършил толкова много страшни злини колкото на Св. Антоний, като е употребил всички възможни и невъзможни средства за да го сломи, но безуспешно!
Биографията на Светеца е написана от Св. Атанасий Велики – епископ на гр. Александрия. Тя се определя като най-значимия за аскетите (отшелниците) труд. Написана е около 357-365 г. Авторът й я изпраща на монасите в Египет. По-късно Симеон Метафраст прави първият неин препис, който достига до монаха – писател Агапий от Крит. Той я публикува със заглавие „Рай / Παράδεισον” и помества в нея забележително похвално слово за Св. Антоний, съставено от учителя по Богословие Макарий от о. Патмос. А Светите отци назовават Св. Антоний с епитета „Велики”.
През 561 г., по време на управлението на Източната Римска империя от император Юстиниан I (527 – 565 г.), съхранените от монасите мощи на Светеца са пренесени в църквата „Св. Йоан Продромос / Предтеча” в гр. Александрия – Египет. А през 635 г., при управлението на император Ираклий (610 – 641 г.), за да се съхранят от арабските нашествия, те са преместени в столицата Константинопол. Оттук нататък техният път се раздвоява. Според един документ през 1070 г. архонт от френския град Дофине ги пренася в родината си. Според друго известие – през X – XI в. мощите на светеца са пренесени в една епископия във Виена, а от там през XV в. във Франция, в катедралния храм „Св. Юлиан Арлес”.
И тук ние се питаме: кой, кога и как частица от мощите на Светеца, или пък бележки от и за биографията на Светеца, са достигнали до тогавашна Месемврия?
Отговор и обяснение има. Тук само ще загатна за връзката с посочените по-горе представители от островите Крит и Патмос.
Като исторически факт посветения на Св. Антоний Велики скит в Емонската планина – част от Месемврийската хора, е още един бисер от съкровищницата на поклонническия център Месемврия – Несебър през Средновековието.
На всички мои съграждани и всички българи, които носят това свято име, пожелавам да го отстояват с чест, добродетелност и да бъдат дълголетници като своя патрон!
Д-р Евтелпа Стойчева – археолог
