Д-р Георги Чалдъков
Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката,
която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.
Крикор Азарян, в интервю на 14 декември 2009 г.
Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права“. Правото на достойнство е наравно с правото на живот, здраве, свобода. Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите.
Ето какво става обаче с Негово Величество Достойнството по нашите географски ширини. На въпрос на журналист: „По кого ще хвърлите обувка?“, фамозният филмов режисьор Неманя Кустурица отговори: „По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми!“
В България това се случва много рядко – след Константин Павлов и Радой Ралин, само от Александър Морфов, Ивайло Христов, Румен Леонидов, Христо Мутафчиев, (д-р) Калин Терзийски и доц. Коста Костов съм чувал подобни императиви, адресирани до българската култура, образование и здравеопазване. У нас, освен между политиците, изобилстват циничните хули, изричани от интелектуалци – социологът Андрей Райчев нарече Левски „конекрадец“, а Левски и Ботев – „хлапета с отклоняващо се поведение“. Проф. Милена Кирова с ехидно пренебрежение „психоанализира“ творчеството на Ботев, Вазов, Йовков, Петко Славейков и Захарий Стоянов. А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна“.
Подобно охулване се чува и пише и от проф. Мирослава Кортенска – илюзията да бъде министър на културата в сенчестото правителството на Николай Бареков. Тя с отвратителен цинизъм хули проф. Крикор Азарян – ерудит, един от най-значимите режисьори на българския театър. Друго отроче на ускорената хабилитационна политика в България – доц. Йордан Ефтимов – в своя „новоисторически“ анализ яростно хули Христо Фотев – един от най-големите български поети.
„Край! Няма да им легна на лекарите“ – вулгарна арогантност, изписана от проф. Евгений Дайнов като лично мнение в един централен вестник! Такива като него „са осеменители на лицемерието и не вярвам на обществената им загриженост и топлината на чувствата им“ – посъветва го доц. Коста Костов. „Всичко това, г-н Дайнов, превръща вашето писание в едно безумно оклеветяване на българския лекар. Вашите жлъч и гняв, пропили статията, отговарят на манталитета на един озлобен и насъскан средно интелигентен български индивид. Не забравяйте, г-н Дайнов, че гневът е смъртен грях…“ – уточни проф. Панайот Танчев от Лайпцигския университет.
Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. Всеобщата декларация за правата на човека налага на държавите юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно действията на Андрей Райчев, Милена Кирова, Мирослава Кортенска, Йордан Ефтимов и Евгений Дайнов трябва да бъдат криминализирани – за обиди към Левски, Ботев, Вазов, Йовков, Петко Славейков, Захарий Стоянов, Азарян, Фотев и други големи българи, наказанията трябва да са френски.*
Представяте ли си какъв би бил животът без хулители? България ще бъде съвсем друга.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Според приетия на 23 януари 2012 г. закон от френския Сенат наказанието за отричане на арменския геноцид е една година затвор и глоба от 45 хиляди евро. До 1954 г. във Франция съществува правна фигура, наречена „гражданска смърт“ (mort civile) – отнемане на граждански права, но не и задълженията, на човек. Французите вероятно са я научили от древните римляни с техните сapitis deminutio minima, media и maxima – според направени нарушения получаваш отнемане – в малка, средна или голяма степен – на граждански и семейни права.
Loading ...
