In memoriam Пред гроба на Стефан Байчев

In memoriam                                                                                                                                              Пред гроба на Стефан Байчев

Не обичам да ходя по гробища, но понякога няма как, човешко е. Така е и в този случай, на панихидата за 40-те дни от трагичната кончина на Стефан Байчев. От сутринта преди да тръгна в главата ми пулсира онази страница от „Майстора и Маргарита” с оня, жесток до откровеност текст:

„Да, човекът е смъртен, но това не е толкова страшно. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен. И изобщо не може да се каже дори какво ще прави още същата вечер”.                                                                                                                                                                                      Със Стефан ме запозна неговия колега и приятел Димитър Янков.Стана случайно на „Елените”, но с течение на времето /близо 30 г./ имах честта и привилегията да принадлежа към тесния им приятелски кръг. И в ежедневието, и на рождени и именни дни.

Знам, че Стефан Байчев обичаше работата си.Тези, които са имали честта да работят с него,особено по-младите, го смятаха за свой учител в туризма и хотелиерството. Усмихнат, възпитан и безупречен във всяко отношение хората го уважаваха защото им помагаше.

Отиде си внезапно от този свят. Новината за смъртта му хвърли в шок хората, които го познават като изключително съвестен, коректен и стриктен човек. Съсипани от смъртта  бяха и работещите в хотелски комплекс „Бургас” в кк „Слънчев бряг”, които не бяха на себе си от скръбната новина.                                                                                                                        Напусна ни един великолепен човек, в чието сърце имаше любов за всички. Той обичаше живота и живееше със стил. Имаше многобройни приятели.Един от тях раздаваше по пура на панихидата на всеки от присъстващите мъже.

Беше силен и затова бе великодушен и щедър. Беше благороден. Беше човек на честта. Беше Човек!

Ще ми липсва всяка негова усмивка, всяка дума, всеки прекаран с него миг, като този на снимката от премиерата на книгата ми „Приписки към Времето” в Бургас.

Още веднъж, сбогом, приятелю!И на 40-я  ден и още дълго,чувството ще е едно: покруса.

Така се случило. Тръгнал си по работа в двора  и точно като по Булгаков един квадратен метър земя се оказал смъртоносно хлъзгав.

Максим МОМЧИЛОВ