Драги ми господине беше много интересн врабец. Той седеше по цял ден

                  на дървото и само чака нещо да се зададе, за да започне да му прави 

                  забележки.

                                                                  Йордан Радичков, „Ние врабчетата”

Като жест на добра воля и символ Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” удостои един от най-големите футболсти в света Христо Стоичков с Почетна докторска степен  (лат. Doctor honoris causa, „доктор по заслуги“).

     И стрелбата на завистта се насочи към  El Pistolero („Стрелецът”), както испанците наричаха Стоичков, когато той превръщаше футболния тим „Барселона” в „Dream team”. За съжаление, завистта, за разлика от възхищението от успехите на другия, разполага с повече „доводи” за аргументиране. Защо сега е награждаван, а не през 90-те години на миналия век? Нямал висше образование – и Стив Джобс, Бил Гейтс, Христо Фотев, Невена Коканова нямаха висше образование, но бяха по-професори от много сегашни университетски доценти и професори – защо не и академици в БАН! А един (много вероятно) непознат извън пределите на България доцент от Катедрата по критическа и приложна социология на Пловдивския университет написа отворено писмо, мото на което е „Срам ме е!”

      Драги ми господин доценте, най-малкото е неприлично да наричате дори някой политик „впечатляващо неук и необразован човек” – а Вие наричате така един българин, постигнал върховете на професията си, какъвто е Христо Стоичков. Прав е ректора на Университета, че този доцент си „прави евтин политически пиар”. За мен това са комплекси на малоценност и липса на възхищение от успехите на другите. Но „възхищението е привилегия на духовно богатите личности” (професор Асен Златаров). Този пловдивски доцент е (най-вероятно) една от срамните вариация на общата тема за хабилитираните в България, които имат само 2-3 научни публикации в реномирани, високо-импактни международни списания и няколко цитирания за тях. А Христо Стоичков отдавна е професор по футбол в най-престижните зелени аудитории на света. Ако всеки от нас си вършеше работата като него, България щеше да е много по-напреднала страна.

     Драги ми господин доценте, явно е, че сте много далеч от знаменитата мисъл на                                                                                           Робърт Кенеди:

       Някои хора виждат нещата каквито са и казват „защо?“

       Аз мечтая за неща, които никога не са ставали, и казвам „защо не!”

Д-р Георги Чалдъков

Лаборатория по клетъчна биология

Медицински университет

Варна