Д-р Георги Чалдъков
От Битие 2: 22 знаем, че „създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.“ Молекулното подобие на това създаване е, че женските полови хормони (естрогени) се образуват чрез прибавянето на една химическа връзка, взета „от плътта“ на мъжкия полов хормон (тестостерон), при действието на ензима ароматаза (P450arom).
Колко сродни, и колко различни са жените и мъжете! През 1997 г. международното научно списание Biomedical Reviews публикува специален брой на тема „Сексуални различия на човешкия мозък“ – в него имаше статии на световно известни учени (ако искате да прочетете редакционната статия, влезте в http://dx.doi.org/10.14748/bmr.v7.157 – тя е озаглавена „Dogmas and unsolved problems in brain sex differentiation“).
Сега, 25 години след ноември 1989 г., можем с голяма вероятност да предполагаме какви щяха да бъдат някои от съвременните героини на българската демокрация, ако тази година я нямаше в политическия календар на България, тоест, ако комунизмът продължаваше да диктатурства.
Надежда Михайлова щеше да е говорителка на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Ренета Инджова, като колегата си Иван Костов, щеше да е професор по политикономика. Елена Костова, съпругата на Иван Костов, щеше да основе фондацията „Бъдеще за Българската комунистическа партия“. Доня Маргарита щеше да си стои в Мадрид и заедно със съпругата си Симеон Сакскобургготски да мечтае за имоти в България.
Жените, които сега са около Бойко Борисов, нямаше да чуват шеги за жена-кандидат за президент – и щяха да бъдат около друг политически лидер, защото ГЕРБ щеше да означава само диагнозата „Гастро-Езофагеална Рефлуксна Болест“. Маргарита Попова щеше да има политически партньор, широко усмихнат на генералния секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Евгения Тодорова Живкова щеше да е генерелен секретар на Българската комунистическа партия (БКП). Меглена Кунева, Мая Манолова и Корнелия Нинова, с препоръки на Сергей Станишев и Георги Пирински, щяха да са членове на Политбюрото на Централния комитет на БКП.
Нешка Робева нямаше да има шанс да участва в политическия драмсъстав „България без цензура“. Йорданка Фандъкова щеше да продължи да е директор на някоя софийска гимназия. Елена Поптодорова щеше да е посланик на Народна Република България в САЩ, но нямаше да одобрява политиката на САЩ. Кристалина Георгиева щеше да е министър на демографията. Велислава Дърева щеше да е главен редактор на вестник „Работническо дело“ или председател на Съюза на журналистите, постове преди това заемани от Георги Боков. На Ирина Бокова, дъщерята на Георги Боков, нямаше през ум да й минава да е генерален директор на ЮНЕСКО и да кандидатства за генерален секретар на ООН, но пак щеше да е външен министър, „Почетен гражданин на София“ и „Доктор хонорис кауза“ на някои български университет.
В тази естрогенно-митохондриална атмосфера* Соломон Паси, ако беше жена, щеше да бъден избран за генерален секретар на Варшавския пакт.
————————————————————————————-
* За есторгените споменах в началото. Човеците, жени и мъже, имат в клетките си мебранооградени образувания, наричани митохондрии – те са енергийните централи на организма (нямащи нищо общо с „Козлодуй“, „Белене“, „Южен поток“, шистов газ и посещенията на евроатлатнически политици). Митохондриите имат собствена ДНК, различна от тази в ядрата на клетките. Докато ядрената ДНК на родителите са разпределя равномерно, то само митохондриалната ДНК на майката се пренася в децата.
Мутации на митохондриалната ДНК (митохондриални гени) водят до тежки болести, които се онаследяват от майката. Това се нарича mother’s curse hypothesis (хипотеза за майчиното бедствие/ проклятие). Принесено в криминалогията и нейната родственица политиката, то напомня на класическото cherche la femme. Все пак, наскоро антрополозите откриха митохондриалната Ева и Y-хромозомния баща – предшествениците на Homo sapiens, които за първи път се срещнали преди 150 – 200 000 години, някъде в източна Африка.