Демокрацията в България изживява криза на средната възраст

Снимка:Юлиян Савeв По особен начин оригинален имитиращ продукт беше атентатът срещу Доган в НДК. Беше зрелищен и силно въздействащ точно защото се оказа неистински, макар и предаван на живо. Линчът над атентатора беше по-истински от самия атентат. Вероятно някакви хора искаха да кажат нещо на Доган, примерно, че пак са тук, и той сигурно ги е разбрал.

Изглежда годината на Черната змия, в която според китайския календар вече живеем, у нас ще се окаже година на имитиращите продукти. Така я очертават засега повечето събития от домашния медиен и политически календар. Агресивната и пошла реклама на продукта „Булка“, нещо като сирене, което обаче не е сирене, интензивно излъчвана около Нова година по радиа и телевизии, изглежда повлече крак. Трети месец страната живее с различни имитиращи продукти – толкова много са, че ако между тях се появи нещо истинско, рискува да остане незабелязано. Още новогодишното приветствие на президента се оказа имитиращ продукт – с кадри от Колорадо, а той самият седеше неясно защо в стола на Ал. Теодоров-Балан в Университетската библиотека. Всичко изглеждаше като истинско, а поради това и още повече му личеше, че не е.

Референдумът за АЕЦ „Белене“ беше имитиращ продукт. Въпросът за развитието на ядрената енергетика има само един правилен отговор и той е „зависи“. Поради което само 20% от избирателите отидоха до урните, но това не попречи всяка от заинтересованите страни да интерпретира имитацията в своя полза.

Много интересен, дори по особен начин оригинален имитиращ продукт беше атентатът срещу Доган в НДК. Беше зрелищен и силно въздействащ точно защото се оказа неистински, макар и предаван на живо. Линчът над атентатора беше по-истински от самия атентат. Вероятно някакви хора искаха да кажат нещо на Доган, примерно, че пак са тук, и той сигурно ги е разбрал. Казаното отекна надалече, макар че куршумите бяха от червен пипер. Това наистина беше много оригинален имитиращ продукт. Между другото в Турция преди година над едно магазинче за часовници видях такава реклама: Genuine fake watches.

Стрелбата по Златко Баретата между двата лъва на стъпалата на Съдебната палата също беше заредена със зрелищност и послания. Не се разбра дали елиминирането му е било същинската цел или театралността и медийният ефект. Някакви хора искат да кажат, че пак са тук. Останаха съмнения, че и тази екзекуция е по-скоро имитиращ продукт.

Напълно автентичен беше скандалът във фонд „Научни изследвания“, но точно заради това министър Игнатов сега стои кухо като имитиращ продукт, какъвто се оказа и министър Дянков, а и целият кабинет на ГЕРБ.

Чисто имитиращ продукт беше и „Дюни-гейт“, поради което парламентът в крайна сметка не показа ентусиазъм в спирането на багерите нито около несебърските дюни, нито другаде. Агресивното и просташко застрояване на черноморския бряг ще продължи въпреки скандала и привидното търсене на отговорност за безобразията.

Към глагола „входирам“, с който ГЕРБ обогати политическия новоговор, ще може да се добави и „дюнирам“. Да „дюнираш“ някакъв проблем означава публично да поддакваш на общественото недоволство, което сам си предизвикал, докато зад гърба на гражданите правиш тъкмо обратното. Хората, които се занимават с дюниране, би трябвало да се наричат „дюнери“.

Министър Мирослав Найденов е „дюнер“,

както и в тройната коалиция имаше „дюнери“. Тези „дюнери“ са различни от истинските дюнери, защото са имитиращи продукти.

Както евреите на празника Песах ритуално се питат „По какво се различава тази нощ от всички други нощи?“, така някой ден, когато цялото Черноморие бъде застроено, общинските власти в морските общини ще могат ритуално да се питат: „Върху дюни ли е построен хотел „Дюн“ в Слънчев бряг?“ И ритуално ще си отговарят: „Да, върху дюни и макар че бяха нарушени всички възможни закони и норми на приличие, хотелът се оказа законен.“ Ритуалът ще е акт на посещаване в тайнството на корупцията, като името на хотела може да е различно.

През февруари гръмна аферата „Буда“. Някакви хора от мутро-милиционерския ъндърграунд на прехода изглежда опитаха да покажат, че министър-председателят, вездесъщият и всенародно обичан бате Бойко, всъщност е имитиращ продукт, когото производителите искат да си изтеглят от политическия пазар. Като някакъв макет, който вече си е свършил работата – да му изпуснат въздуха, да го навият на руло и да си го приберат в склада за политически реквизити. Изглежда на Борисов му предстои най-сериозното политическо изпитание – да докаже, че е истински или да признае, че не е и никога не е бил. Възможно е покрай всичко това да вдига и кръвно. Странно усърдни в демонтажа се оказаха точно онези медии, които доскоро месиха баници (това не е метафора) за същия премиер. Което означава, че или медиите, или баниците им са имитации.

Сред тази върволица от имитиращи продукти

избухнаха и гражданските бунтове

срещу ГЕРБ, ЕРП-тата, монополите, партиите, политиците, несменяемите муцуни на прехода и срещу властта като цяло. Някои неща в бунтовете изглеждат като истински, а други стоят фалшиво. Гневът е истински, както и наивността, че с граждански квоти и обществени съвети може да се управлява. Наивна е надеждата, че токът и парното може да поевтинеят или че алчните и крадливи монополи са единствена причина за бедността. Имитация бяха двете жени, които Борисов опита да представи за лица на протестите, но лесно го разобличиха. Имитиращ продукт бяха маскираните футболни хулигани, които опитваха да вандализират протестите. Оригинална беше технологията за тяхното елиминиране. Истински е трагичният жест на Пламен Горанов от Варна. Истинска, болезнена и несъмнено трайна ще бъде символиката на тази саможертва.

Истинско е масовото желание за ревизия на прехода, тъй като за много хора той се оказа по-скоро имитиращ продукт.

Истинско е желанието за нов елит,

който да смени проминентните пошли и крадливи муцуни на прехода. Съмнителна е убедеността в неизчерпаемия резерв от умни, честни и мъдри управленци. Нека вметнем, че типажи като Искра Фидосова, Емил Димитров или д-р Лъчезар Иванов доскоро бяха нов елит. Може ли 23 години човек с прякор Митьо Гестапото да бъде фактор в обществения живот, да бъде питан за мнение по всякакви обществени теми като някакъв Делфийски оракул и въпреки това преходът да бъде истински? Или един въртоглав мислител като обсебен да повтаря, че преходът е завършил със собственото му забогатяване. Явно при българския преход демократичните ценности бяха ашладисани на милиционерски и на комсомолски пръчки. Получи се имитиращ продукт. Но дали е имало други възможности? Сигурно.

„Българските управляващи разбират само срама, но не и вината, каза миналото лято Бриджет Чернота, бивш докладчик за България в ЕК и добави, че да се строят пътища е лесно, съвсем различно е да се изгради честно, усърдно, работещо и надеждно общество.“

Изглежда демокрацията в България изживява нещо като криза на средната възраст. Кризата е истинска, но резултатите й може да се окажат и недомислени.

Какво да очакваме? Нови имитиращи продукти, сред които на час по лъжичка ще се промъква и по нещо истинско. След изборите ще има нов парламент, вероятно с кратък живот, после нови избори с нови надежди и нови илюзии и така, докато един ден, но след доста години, България осъмне с наистина честно, усърдно, работещо и надеждно общество. А може да стане и друго – имитиращите продукти да се окажат национална същност.

Снимка: Борислав Николов Истинско е желанието за нов елит, който да смени проминентните пошли и крадливи муцуни на прехода. Съмнителна е убедеността в неизчерпаемия резерв от умни, честни и мъдри управленци. Нека вметнем, че типажи като тези на снимката доскоро бяха нов елит.

Ясен Бориславов