Празникът е установен по предложение на Клара Цеткин на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г.
Днес светът отбелязва Международния ден на жените - празник, който едни тачат, а други пренебрегват, защото го свързват със социалистическото минало.
Празникът означава не само подаряване на цветя, но също и обсъждане на равни права и равни възможности. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.
Празникът е установен по предложение на Клара Цеткин на
Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г.
Историята му обаче започва още през 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник той започва да се празнува след 9 септември 1944 г.
Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери.
Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок).
В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своето признание и внимание към жените около тях.
У нас живеят около 250 хил. жени повече, отколкото са мъжете,
сочат данните на НСИ – 3,875 млн. жени и 3,629 мъже.
Според прогнозните данни на националната статистика в идните десетилетия тази пропорция може да се изравни и дори да се обърне в полза на мъжкото население у нас.
През 2020 г. у нас се очаква да живеят около 7 млн. българи – около 3,5 млн. мъже и около 3,6 млн. жени. През 2030 г. се очаква броят на българите да падне до около 6,5 млн. – около 3,3 млн. мъже и 3,2 млн. жени.
През 2050 г. има вероятност броя на българите да варира някъде около 6 милиона, като тук националната статистика дава превес на мъжете – 2,9 млн. мъже и 2,7 млн. жени.
Средната продължителност на живота към момента у нас е 70 години за мъжете и 77 – за жените, сочи статистиката.
Към настоящия момент на 1000 мъже у нас се падат 1068 жени, показват данните на НСИ. Относително равен брой мъже и жени живеят у нас в селата – по около 1 млн.
Чувствително е завишено присъствието на дамите в градовете -
те са с близо четвърт милион повече, отколкото мъжете.
Според данни на „Евростат“ жените в ЕС на възраст 65 и повече години са с около 40% повече от мъжете. През 2011 г. в ЕС е имало 257 млн. жени и 245 млн. мъже или около 105 жени – на 100 мъже.
Два пъти повече са жените от мъжете в прибалтийските страни: Латвия – 208 жени на 100 мъже, Естония – 204 жени на 100 мъже и Литва – 197 жени на 100 мъже.
Съотношението жени-мъже е почти равно в Кипър, Швеция, Люксембург и Малта.
Изпратете поздрав с картичка от Vcards.bg