Трети март е Национален празник на България.На този ден преди 135 години е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага края на Руско-турската война 1877-1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.

В София ще се състои церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин, в която ще участват президентът Росен Плевнелиев и председателят на парламента Цецка Цачева.

От 8.30 ч. в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“ митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф ще отслужи Света литургия.

Българският патриарх Неофит ще вземе молитвено участие в службата, след което ще оглави панихида за загиналите и благодарствен молебен за Освобождението на България, които традиционно се отслужват на този ден в храма.

В 12 ч. ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред Президентството.

Вечерта ще се състои тържествена заря-проверка на площад „Народно събрание“, на която президентът Росен Плевнелиев ще произнесе слово.

Само днес в чест на 135 години от Освобождението ще може да се види оригиналът на Самарското знаме в Националния военноисторически музей, който по традиция на 3 март обявява „Ден на отворените врати“.

В зала „България“ празничен концерт ще изнесат Гвардейският представителен духов оркестър и Софийската филхармония.

Националният празник ще бъде честван с прояви в цялата страна.

На историческия връх Шипка тържеството, посветено на националния празник на България, ще започне в 11.30 ч. на площада под върха.

С панихида и поднасяне на венци и цветя пред паметника на свободата ще бъде почетена паметта на загиналите български и чужди войни, участвали в Руско-турската освободителна война. В честването ще се включат дипломати, общественици, политици и представители на местните власти.

От 1888 година Трети март се е празнувал като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Само един път като официален празник денят е бил отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението.

Десет години по-късно денят е обявен за официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. – за Национален празник.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата е избрана, защото съвпада с коронацията на император Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което той получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрение от останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Според текстовете в договора, засягащи България, тя е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.

Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира християнското православно вероизповедание на българското население.