Германският канцлер Ангела Меркел, датският премиер Хеле Торнинг и председателят на ЕК Херман ван Ромпой

За първи път в своята история бюджетът на Европейския съюз за следващия програмен период 2014 – 2020 г. ще бъде по-нисък от настоящия. След 19-часови преговори, започнали в четвъртък, лидерите на 27-те страни членки са се разбрали разходите да бъдат намалени до 960 млрд. евро, предаде Ройтерс като се позова на дипломатически източници. За сравнение бюджетът на ЕС за периода 2007 – 2013 г. е малко над един трилион евро. Финалното споразумение се очаква да бъде подписано по-късно днес.

Намалението на бюджета е с около 3% спрямо сегашния програмен период, който изтича в края на годината. Това е и първото нетно намаление на разходите на ЕС в историята на общността, отбелязва Ройтерс.

На фона на орязания бюджет България е взела максималното възможно, заяви премиерът Бойко Борисов.

Великобритания, Германия, Холандия и Скандинавските страни настояваха за намаляване на бюджета на ЕС заради строгите икономии, които се налагат в националните финанси. Против съкращенията бяха страните от Южна и Източна Европа. Притесненията им са, че бедните им региони ще загубят жизненоважната финансова подкрепа от ЕС, което ще се отразиотрицателно на икономическия им растеж.

Най-потърпевш е инструментът „Свързана Европа“

Свиването на бюджета е най-вече за сметка на новия инструмент „Свързана Европа“ (Connecting Europe), по който трябваше да се финансират трансграничните транспортни, енергийни и информационни магистрали. Първоначалният му бюджет беше 50 млрд. евро, но в крайна сметка са останали само 29 млрд. Евро, посочва Ройтерс.

Намалено е и заплащането на висшите длъжностни лица на ЕС, а заплатите на администрацията ще бъдат замразени през следващите две години. Освен това са планирани съкращения от 5% на чиновниците през 7-годишния програмен период.

Запазена е системата на отстъпките за държавите нетни донори – Германия, Австрия, Великобритания, Холандия и Швеция. Към тях се включва и Дания, която ще получи годишна отстъпка от 139 млн. евро.

Разходите за селско стопанство са пощадени от допълнителни съкращения, като за следващите 7 години се предвижда ръст на финансирането за селските райони от 1.5 млрд. евро, което удовлетвори Франция и Италия. По-рано онлайн изданието euobserver.com съобщи, че за обсъждане е влязло предложение средствата за земеделие да бъдат намалени от 420 млрд. евро до 373 млрд. евро, а за кохезионните фондове – от 354 млрд. евро до 324 млрд. евро.

Увеличени са и средствата за мерки, стимулиращи икономическия растеж, както и за научните изследвания. Уговорени са и парите за „зелени“ инвестиции, както и за борбата с младежката безработица. За проектите Gallileo, ITER и GMES са предвидени общо 13 млрд. евро.

Дискутирано е и леко увеличение на административните разходи заради новите държави-членки, които се очаква да влязат в Евросъюза. В средата на годината към общността ще се присъедини Хърватия, а по същото време се очаква да започнат преговорите за членство със Сърбия. Вече започнаха разговорите с Исландия и Черна гора за еврочленство, а през пролетта Брюксел ще реши дали да определи дата за начало на преговорите с Македония.

Предстои проектобюджетът да мине и през Европейския парламент, който заплаши да не го приеме, ако разходите бъдат прекомерно намалени.Постигнатият компромисен бюджет от 960 млрд. евро означава, че реално ще бъдат изплатени 910 – 913 млрд. евро, посочи председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Той съобщи, че евродепутатите ще гласуват бюджета за следващия програмен период анонимно, за да се предотврати натискът на националните правителства.

Българската позиция

На фона на орязаните пари България успя да вземе максималното в тази ситуация, заяви премерът Бойко борисов, който участва в срещата на върха. В това са го уверили германският канцлер Ангела Меркел и председателят на ЕС Херман ван Ромпуй.

Страната ни се бори за повече пари през следващия програмен период, но от думите на премиера не стана ясно дали това е постигнато. През настоящия програмен период безвъзмездната помощ за страната е близо 11 млрд. евро.

В Брюксел България отстоява позиции за по-голяма европейска подкрепа за справяне с младежката безработица и за повече пари за извеждане от експлоатация на четирите ядрени реактора на АЕЦ „Козлодуй“, по думите на премиера Бойко Борисов.

По думите на Борисов засега проектът за следващия европейски бюджет запазва предвидените 260 млн. евро за извеждането на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“ до 2020 г.), както и допълнително над два милиарда евро за земеделие.

По всички пера очакваме България да получи повече, спрямо бюджета по досегашния програмен период, обясни министърът по управлението на евросредствата Томислав Дончев. Той допълни, че добрата новина е отпускането на допълнителни 75 млн. евро за борба с младежката безработица у нас.

Целта ни е България да получи повече от това, което усвояваме до сега от еврофондовете и имаме като финансова рамка, посочва премерът. Аргументите му са, че страната ни е финансово дисципилинирана и това го е изстрадал българският народ.

Акценти в българската позиция са постигане на максимално възможното увеличение на средствата за страната спрямо настоящата многогодишна финансова рамка в общия национален пакет, осигуряване на възможно най-високо финансиране за Кохезионната политика и запазване на нивата по Общата селскостопанска политика.

В четвъртък премиерът Бойко Борисов е участвал в срещата на групата „Приятели на Кохезионната политика“.