50 ГОДИНИ ВЕСТНИК “СЛЪНЧЕВ БРЯГ”
От първи септември 1980 година ,едва 28-годишен бях назначен за директор на Санаториалното основно училище “Д-р Петър Берон” в Морски санаториум край с.Влас /сега гр.Свети Влас/.Преди това примерно бях изработил първото си разпределение – четири години като учител в несебърското село Оризаре.Подготвях се за четвъртата учебна година в санаториалното училище през август 1983 година,когато бях поканен в Общинския комитет на БКП в Несебър,където по тогавашната система бях уведомен за решението да стана главен редактор на вестник “Слънчев бряг”.Наскоро беше починал неговият основател и главен редактор Петър Каменски.
Завършил съм българска филология и история във Великотърновският университет и журналистическият ми опит стигаше до сътрудничество в студентски издания.Познавах вестник “Слънчев бряг”,който имаше добър авторитет в тогавашния Бургаски окръг,където не всички общини можеха да си позволят да издават свой вестник.По правило тези издания бяха орган на Общинския комитет на БКП,на общинските организации на профсъюзите,Отечествения фронт,някъде на АПК,а при нас и на ТК”Слънчев бряг”.
По това време редакцията на вестник “Слънчев бряг” се помещаваше в апартамент на последния етаж на ул.”Струма” 6.В същия вход имаши Бюро по труда,банка,там бяха офисите на Отечествения фронт ,профсъюзите и Туристическото друество.От четирите стаи на апартамента едната беше заета от Държавния ветеринарен контрол……Когато отидох за пръв път там ,заварих двамата колеги –Николай/Койно/ Коев и Златин Чаушев.По-късно пристигна и пъуващата от Бургас Мария Йовчева За седмичен вестник по това време това не беше малък екип.
“Звездата” на вестника безспорно беше вечният зам.главен редактор Николай Коев-журналист,поет и сатирик.Той бърза преглътна новият шеф в мое лице и през цялото време на общата ни работа,никога не показа лошо чувство.Напротив ,направи всичко да ми разкрие тънкостите на занаята,показвайки,че винаги мога да разчитам на него./Преди няколко години Коев почина в София-лека му пръст !/.
Златин Чаушев беше универсален журналист,с блестящ изказ,който не винаги допадаше на партийното издание.Мария изпълняваше възложените и задачи,без да проявява особено творчество.Скоро разбрах,че към редакцията има ангаимент като фотограф помориецът Черньо Чернев,който често ни изправяше на нокти,защото носеше необходимите снимки по правило в последния момент.
В ония мъжки времена на журналистиката ,вестникът се печаташе в Бургас,в промишлената зона около “Меден рудник”.Самото печатане се предшестваше от сложно структуриране на страниците,като буквите се отливаха от метал.По специална технология /на плаки/ се правеха и снимките и всичко това предварително се гледаше от дежурен редактор,за което всички от екипа се редувахме.Този процес,който предшестваше самото отпечатване и разпространение на вестника изискваше точен график и внимателна четене на коректурите,за да не се получат разни грешки,за които критиката не беше само градивна…..
Това което най-много ми тежеше като главен редактор, беше “съгласуването “ в Общинския комитет на БКП.След като новият брой се подготвяше като графика ,материали и снимки,всичко това трябваше да се занесе от мен в партийния комитет,където се приглеждаше внимателно от секретарят по идеологическите въпроси Митко Семерджиев.Нерядко се налагаше да обяснявам разположението на материалите,защо и коя снимка трябва да бъде на първа и втора страница,кой трябва да се критикува и кой да се похвали.Всъщност основните насоки,снързани с материалите се даваха на седмичната оперативка на партийният комитет в понеделник,където главният редактор на вестника присъстваше.
Сега ,когато вестникът навършва почетните 50 години,спокойно мога да кажа,че той отразяваше правдоподобно,естествно с тогавашният еднопартиен патос, многообразният и интересен ден на община Несебър,Слънчев бряг и съставните селища на общината,в някои от които имахме дори и кореспонденти/селкори/.
Истинско геройство беше запазването на този обичан и авторитетен несебърски вестник след преломната 1989 година,когато той израстна и се разви в тон със съвременните критерии на журналистиката.Аз запазих връзката си с него,създавайки през 2004 година интернет –изданието Несебър нюз,което успешно взаимодейства с в.”Слънчев бряг” и неговият екип.
Поздравявам със славната 50-годишнина всички,които оставиха името си на страниците на в.”Слънчев бряг”,многобройните му приятели и читатели,с пожеланието да печели още много награди,обич,признание и все така да бъде медиен фактор-част от четвъртата власт в община Несебър и региона!Надявам се,че заедно ще отпразниваме и 100-годишнината на в.”Слънчев бряг”!
Красимир Косев
Главен редактор на в.”Слънчев бряг”-1983-1985 г.
Loading ...
