Какво се случва в застрахователния бранш? Дали и той е засегнат от кризата в същата степен, каквито са и наблюденията ни в банковия сектор?

ГФК, една от най-големите компании за маркетингови изследвания в света, която всяка година събира ключови данни за страните в Централна и Източна Европа чрез т.нар. изследване Insurance market data services.

Данните за 2011 г. за българския пазар показват две различни ситуации по отношение на използването на лични застраховки и на застраховки за домакинство. Населението в България, което има сключена лична застраховка, е два пъти по-малко в сравнение с това в страните от Централна и Източна Европа.

По данни от изследването на застрахователния пазар в България, едва 11% от населението на възраст над 15 години в страната има някаква лична застраховка, като водещ продукт в тази категория е застраховката „Живот“.  

За младите хора до 30 годишна възраст този дял е малко по-висок – 14.6% от младите в страната имат индивидуална застраховка („Живот“ или „Злополука“).

В сравнение с младите хора в Централна и Източна Европа, обаче, младите хора в България се застраховат много по-рядко.

От друга страна, през 2011 г. в България регистрираме 46% дял на населението, което декларира, че има застраховка в домакинството. Този дял поставя България малко над средното ниво за региона, но все още много далеч от водещите в групата (Австрия и Словения – с над 90% проникване на тази категория застраховки).

Основен дял от пазара на този продукт в България се дължи на автомобилните застраховки и по-конкретно на застраховката Гражданска отговорност, която има задължителен характер.      

Застрахователните брокери и агенти са основният канал на дистрибутиране на застрахователните продукти в страната, следван от директните застраховки през офисите на застрахователните компании. 

Подобно на региона като цяло и в България общото застраховане е с много по-високо ниво на проникване на пазара в сравнение с личните застраховки. Това, обаче, което отличава българските потребители от тези във водещите страни от Централна и Източна Европа е сравнително голямата разлика у нас между дела на ползващите лични застрахователни продукти и дела на тези, които ползват застраховки в домакинството – от порядъка на 35%, или четири пъти по-малко индивидуални застраховки в сравнение с застраховките в домакинството.

От една страна, това се дължи на ниската покупателна способност на населението и възможностите на потребителите да се справят с подобен разход в рамките на годишния си доход. От друга страна, българите все още не мислят за застрахователните продукти като застраховка на рисковете, които ни заобикалят, нито като възможност за спестяване и дългосрочна инвестиция в бъдеще.

Осъзнаването на тази нужда пряко зависи от по-високите финансови възможности на домакинствата, както и от постигането на по-висока информационна култура за този вид продукти.

По данни на ГФК България, към 2011 г. 37% преценяват като важно притежаването на животозастраховка, което показва не само положителна нагласа към тези продукти, но и потенциал за развитие.

За да обясним това състояние на пазара можем, разбира се, да се позовем и частично на финансовата криза, която допринесе до това, застрахователните продукти да бъдат сред основните, от които българите решават да се лишат, за да редуцират разходите си в ситуация на финансова несигурност.