 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Фокус: Г-жо Йотова, за скандала, който избухна преди Нова година, във връзка с продажбата на земите край Несебър и се наложи да се стига до там, премиерът да спира строежа на този терен, очаквате ли се някакъв отзвук от Брюксел? Знаем, колко са чувствителни във връзка с екологията и защитените територии?
Илияна Йотова: Ако нещата продължават в същия вид, естествено, че ще има отзвук, защото Брюксел е изключително чувствителен на тема „Натура 2000”. 90% от жалбите, които са депозирани в Европейския парламент, са в комисията по петиции и жалби за нарушения по „Натура 2000”. Но днешната пресконференция, която много спешно даде министър Найденов, всъщност не носи никаква новина. За мен не е никаква новина, че някаква междуведомствена комисия ще се занимава с този проблем. Днешната пресконференция трябваше да има един-единствен отговор и това е – един министър да си подаде оставката, защото той се опита да прехвърли собствената си отговорност върху своите заместници; опита се в края на календарната 2012 година под чадъра на коледните празници, да хързулне една такава сделка за дюните в Несебър, за доста пари. Ние имаме информация от нашите структури по места, че голяма част от тези пари се отчисляват и финансират в касата на ГЕРБ за предстоящите избори. Всъщност днешното поведение на министър Найденов също не е новина, тъй като във всички случаи, в които има проблем с министерството, или той направи поредния скандал (да си спомним печалните калинки), той се опитва по всякакъв начин да прехвърли отговорността върху своите заместници, върху своите служители, но никога не я поема сам, както и в тази ситуация. А истината тук е, че е била създадена една прекрасна схема за облагодетелстване, за оскъпяване в няколко пъти, чрез частни инвеститори, след което комисионната ще бъде дадена на когото трябва. Това е истината за сделката в Несебър. Колкото и да се опитва да усуква министър Найденов, вече не може да убеди абсолютно никого. Такава ситуация изисква той да си подаде оставката, защото, в крайна сметка, това, че министър-председателят спря тази сделка на практика подписа неговата оставка. Той призна неправомерните действия на своя министър. Между другото, мините под Министерство на земеделието започват да гърмят една след друга, защото се опитаха да заменят скандала за несебърските дюни с доста зле скалъпена пресконференция за изразходване и усвояване на средствата по програма „За развитие на селските региони”, която също не постигна своята цел, а именно – да похвали министъра и своето министерство. Доста са заплетени обясненията на Фонд „Земеделие” и на заместник-министър Боянова. В крайна сметка се разбра, че ние отново сме изправени пред угрозата да загубим безвъзвратно над 150 милиона евро, независимо от техните уверения.
Фокус: Това е тема от миналата година, която доста пъти сте коментирали. Как се стигна до такова признание, макар че вчера цифрата е друга и е 51 милиона евро?
Илияна Йотова: През 2011 година, независимо, пак от мъгливи обяснения, в крайна сметка стана ясно, че ние изгубихме по Програмата за селските региони 39 милиона евро. 39 милиона евро не достигнаха до българските фермери и производители в тази криза. Ако си спомняте, сумата там беше доста по-голяма, но в последния момент Министерство на земеделието реши да прехвърли 180 милиона евро от тези, които рискуваха да загубят, в един Гаранционен фонд. По този начин казаха, че този фонд ще служи за нисколихвени кредити за стопанските производители. Държа да подчертая, че този фонд към днешна дата все още не е заработил и никой още не се възползвал от тези нисколихвени кредити.
Защо сега казваме, че сумата не 51 милиона евро, както вчера се опитаха да се похвалят от Земеделското министерство, а 151 милиона евро? Защото 100 милиона евро в момента са пренасочени към общински проекти, тъй като, видите ли, някои от осите по Програмата за селските региони не са били ефективни. Тази постъпка на Министерство на земеделието отваря поне няколко въпроса. Първо, Министерството на земеделието все още няма разрешение от Брюксел за прехвърляне на средствата от една мярка в друга. Вторият въпрос, който се задава, е на кои общини и за кои точно проекти са прехвърлени тези средства? И третото, не се ли финансира по този начин точно тези общини, които са управлявани от мнозинство на Политическата партия ГЕРБ,от техни кметове, и това да се прави с предизборни цели. По тези по въпроси ние ще имаме достатъчно възможности следващата седмица да водим диалог с комисаря по земеделие Дачиан Чолош. Ние сме разтревожени като представители на българската опозиция, и тъй като не получаваме истинските отговори от Министерство на земеделието, ще ги потърсим от страна на Генералните дирекции на Европейската комисия. Затова казвам, че сумата е 151 милиона евро, а не – 51 милиона евро.
Но, някак си, не ми звучи и това – „ние сме спасили 51 милиона евро”; това е като приказката за чашката, която е наполовина празна, и наполовина пълна. Нищо не са спасили, а е така, както се случи през 2011 година. Но дори и само сума от 51 милиона евро вече да са изгубени, е достатъчно цинично да кажеш, че някак си ги пренебрегваме тези пари. 51 милиона евро са много за българските фермери.
Всички тези кризисни пиари, които от вчера се демонстрират, са с една единствена цел – да се отклони вниманието в друга посока, да не се развива скандалът с продажбата на дюни от „Натура 2000” в Несебър, защото това е наистина един огромен скандал, който започва новата 2013 година. И този път някой наистина трябва да понесе политическата отговорност за това.
Да довърша нашите притеснения относно евросредствата? Аз много внимателно изслушах нещо като заключителен годишен доклад на министър Дончев. В самото изказване на министър Дончев прозираха доста притеснения, относно общото използване на евросредствата, особено за злоупотребите по Програмата за развитието на селските региони и големи проекти в околната среда, които са буквално до никъде.
В момента се занимаваме усилено с пари за следващия бюджетен период в Европейския парламент. Ще започне да действа една клауза, като критерий ще бъде отчетенато досегашно усвояване на евросредствата, за да може да се калкулират парите, които ще бъдат отпускани за всяка държава за следващите 5 години. По този критерий България стои твърде зле. Ако не се вземат наистина сериозни и бързи мерки, ние ще получим по-малко пари, отколкото в предишния проектен период.
Фокус: Дали сте се занимавали с проблема за българската наука? Трябваше да бъдат внесени предложенията за следващия период, но така и не е ясно до къде се стигна?
Илияна Йотова: До момента на никой не му ясно. Ние няколко пъти сме поставяли такива въпроси, включително и нашите колеги от българското Народно събрание, и отговор нямаме. Това е един модел на поведение, когато има някаква криза, когато въпросите станат прекалено много от страна на обществото, на професионалните среди, какъвто е случаят за българската наука. Тогава излиза някакъв министър, обещава нещо, което трае точно „ден до пладне” и няма никакво развитие оттам нататък. На този етап българското правителство не е заявило никаква оперативна програма за образование. Нека да сме наясно по този въпрос: специализирано, целево, субсидиране и финансирано от страна на Европейската комисия за следващия бюджетен период. Много внимателно ще следим оттук нататък развитието на тези неща. Прилича ми на поредното хвърляне на прах в очите на тези, които се вълнуват, и искат да има развитие на българската наука. Това е един от първите приоритети на програмата за развитието на целия Европейски съюз 2020. Ние сме някъде на опашката; това очевидно за нас не е никакъв приоритет.
Всички тези неврологични пунктове ще ги следим, както и за развитието на селските региони, както и за българската наука, както и за екология.
Мисля, че Европейската комисия ще бъде принудена да направи една цялостна ревизия на начините, по които България усвоява евросредствата, не само като количество, но и като една съдържателна експертиза и анализ. Защото определено има подозрение и съмнение, че с голяма част от евросредствата се финансира управляващата политическа партия и се заделят пари за избори. Това го чуваме неведнъж и дваж в кулоарите на Европейския парламент.
Фокус: Ще предприемат ли българските представители в Парламентарната група на социалистите и демократите нещо във връзка със скандала около избора на конституционен съдия?
Илияна Йотова: Не само около скандала с избора за Конституционен съдия. Работим заедно с нашите колеги от Народното събрание и знаете, че в момента българската съдебна система се намира в изключителна тежка криза. Не искам да бъда лош пророк, но сме заплашени от нов междинен доклал от Европейската комисия по мониторинга за наблюдение и сътрудничество, тъй като прекалено много станаха гафовете на управляващото мнозинство. Нека да започнем с това – по какъв само начин беше избран Висшият съдебен съвет, който трябваше да подсигури избора на правилния прокурор, начинът, по който беше излъчен избора на главния прокурор, този нечуван скандал и нечувано поведение от страна на правосъдния министър, който така и не подложи останалите кандидатури на гласуване и направи всичко възможно, за да изпълни политическата поръчка.
В момента Конституционният съд е един неработещ орган, няма попълнен състав. Знаете, какво се случи с двете предишни предложения. Знаете, начина, по който се изложи г-жа Фидосова като изпрати писмото до Европейската комисия. И съвсем недвусмисленото заявление на вече двама говорители на Европейската комисия, които подчертаха, че са очаквали да има един прозрачен избор в България и действително положителна воля за истинска съдебна реформа. Да не говорим за тези тежки случаи за корупция по-високите етажи на властта, буквално от последните месеци, както с несебърските дюни. Всичко това може да предизвика един доклад още в края на тази зима – началото на пролетта, което ще бъде наистина съсипващо за страната ни. Точно сега, когато всяка една държава се гледа под лупа, и когато се определя бъдещето за следващите 5 години, след като изтече мандатът на тези европейски институции.
Като българска опозиция, ние работим върху един много сериозен анализ, който и от юридическа, и от политическа гледна точка да покаже – какво се случва със съдебната система, която е под най-тежкия мониторинг на Европейската комисия, как в България вече няма независима съдебна система, защото реформите се извършва под диктата на няколко човека в изпълнителната власт – премиер-министъра и вътрешния министър; как, на практика, се елиминират демократичните ценности, за които всяка една партия се е борила през годините на прехода, така както е могла.
Затова ние ще изготвим този анализ, ще го предоставим на правосъдния комисар г-жа Рединг, ще алармираме цялата Европейска комисия и нейния колегиум, също така – и Съвета на Европа, който знаете, че също е подложил България на мониторинг и той все още не е приключил и през януари ще има ново заседание на мониторинговата комисия. Този начин, по който се опитва да се рекетира българското общество и опозицията в Народното събрание – видите ли, щом не ви харесва това, което ви предлагаме, тогава няма да приемем Изборния кодекс. Това е диктат на мнозинството, който не прилича на една демократична европейска държава. В този анализ няма да има квалификации, ще има много по-малко политика, повече експертност; за да покажем как в действителност в следващите парламентарни избори в България са поставени под голям въпрос. 60% от българското население не вярват, че ГЕРБ може да направи чести и справедливи избори, взимайки в предвид практиката от 2011 година. Няма да позволим ГЕРБ отново да открадне изборите на българите така, както направиха през 2011 година.
Loading ...
