„Мила ми Венето…, знай, че после Отечеството

 си съм обичал  най-много тебе…” 

(Из писмото на Христо Ботев от 17 ”мая” 1876 г.)

Великият поет пише прощалното писмо до близките си на борда на ”Радецки”, насред ”тихия бях Дунав”, на границата между Европа и Ориента, изправен пред съдбовната дилема ”свобода или смърт”.

Пред подобен екзистенциален избор е изправен и Бойко Борисов след избора на Венета Марковска за конституционен съдия и ясното послание на Европейската комисия (ЕК), че магистрати със съмнителна репутация не могат да бранят Конституцията и правата на хората в Обединена Европа.

За съжаление премиерът, който ни управлява от кабинети, окичени с портрети на Ботев и Левски, не прояви Ботевата решимост. Вместо да отправи на Марковска  предложение, на което не може да се откаже, той постъпи джентълменски, предлагайки й да се оттегли, ”ако има капка истина в сигнала срещу нея или ако има нещо, от което тя се срамува”. Въпреки че ”капките истина” преливат отвсякъде, Марковска не се оттегли. Като независим магистрат, тя явно ще се съобрази с волята на премиера само, ако едновременно е компрометирана и засрамена. Неочакваното развитие показа на Борисов, че истински джентълмен е този, който знае точно кога да престане да бъде такъв.

Защо Венета Марковска не се срамува?

Въпросът е многопластов, но важните отговори се намират в професионалната биография и в манталитетния й профил. Всеки кандидат за конституционен съдия трябва да притежава ”високи морални и нравствени качества”. За да станеш съдия сега и да правиш магистратска кариера, трябва да преминеш успешно тежки конкурси и продължителни обучения. Поради това се предполага, че ”победителите” притежават изискуемите професионални качества.  

В. Марковска едва ли е била на истински конкурс, в който да покаже професионално ниво. В мътилката на прехода кариерното израстване на магистратите често ставаше по неведоми пътища, чрез задкулисни сделки, уговорени ”върху бели покривки” (по К. Пенчев). Попаднали по този ”ред” на върха на съдебните йерархии, някои съдии пропадат в изкусителната заблуда, че над тях е само Бог (по Иван Татарчев), че не носят отговорност пред обществото и не дължат обяснения на хората. Липсата на институционален и публичен коректив формира субкултура на арогантност, съчетана с чувство на безнаказаност и безкритичност към себе си. Тя разлага остатъците от съвест и срам – вътрешната защита срещу морален разпад. Когато с необжалваеми съдебни решения предопределяш човешки съдби, лесно  заживяваш с илюзията, че няма кой да се усъмни в ерудицията и репутацията ти. На такъв пиедестал Венета Марковска безпроблемно битуваше години наред като съдия и на ръководни длъжности във ВАС, заработвайки доверие от управляващите. Затова не беше чудно, че беше избрана за конституционен съдия без обсъждане на професионалните и нравствените й качества.

Поради липсата на надеждна система за атестиране на върховните съдии няма обективен ориентир за професионалните качества на съдия Марковска. За сметка на това все по-категорични са данните за тежки компромиси с общоприетите представи за почтеност и морал. След като Парламентът получи сигнал срещу нея, базиран на журналистически разследвания с известни автори, новоизбраната конституционна съдия реагира първосигнално, яростно отричайки всичко. Свикнала с комфорта на ”последна инстанция”, тя не допусна, че някой ще оспори клетвите й за почтеност. Тази сбъркана мисловна и поведенческа парадигма вкара Марковска в лабиринт от нелепи обяснения и откровени лъжи. Помогна й Искра Фидосова, която, нарушавайки международна конвенция и добрите европейски практики, заяви, че сигналът, макар и подписан, е анонимен и няма да бъде проверен.

Естествено и лесно лъжите на В. Марковска лъснаха. Първо от интервю със зам.-министъра на вътрешните работи. После от публични данни за имоти, придобити в съсобственост с адвокат, който многократно се е явявал по дела с нейно участие. По хигиенни съображения не обсъждам водевила с почти непознатия на Марковска Г. Георгиев, който „съвсем случайно” се беше снабдил с фалшиви документи на директор във ВАС и с пропуск за паркинга на същия съд.

Из писмата на Венета Марковска

Противно на здравата логика и на принципи от кризисния PR, Марковска реагира на скандала, който добиваше все по-гротескни черти, като бик на червено. Вероятно в резултат на влошеното си здраве, тя започна почти ежедневно да произвежда писма с патос и лексика от времето на късния Тодор Живков.

- В първото писмо, адресирано до агенция ”Фокус”, конституционната съдийка впечатлява с исторически знания и лингвистична дарба. Според нея: ”От библейски времена и до ден днешен е валидна максимата, надживяла времето: Datum mia faktum dare via us.”. Този набор от букви сащиса опитни филолози. След разшифроването му те допуснаха, че Марковска е опитала да цитира популярната латинска сентенция: ”Da mihi faktum, dabo tibi ius (Дай ми фактите, аз ще ти дам правото)”. Едва ли има по-ярък символ за кухо претенциозно невежество от това непринудено епистоларно самоизобличение.

- На 7 ноември 2012 г. тръгва ново ”кърваво писмо”, адресирано до Цветан Цветанов и до и.д. главен прокурор Б. Найденов. След като ни респектира с латински, този път упражнението е на тема Конституция. Позовавайки се на принципите на правовата държава, която брани честта и достойноството на гражданите, Марковска иска МВР и Прокуратурата за издирят автора на сигнала срещу нея. Правният резил в това писмо е много по-страшен от задявката с латинския. Точно принципите на правовата държава и чл.6 от Конституцията повеляват, че всички са равни пред закона и не допускат привилегии, базирани на лично и обществено положение. Затова, ако се чувства обругана, Марковска, както всеки друг, може да подаде частна тъжба, да плати дължимите държавни такси и да чака справедливост от съда. Противоконституционно е да се впрягат МВР и Прокуратурата, които ние издържаме, за безплатни лични услуги. Противоконституционна е и целта на това занимание – сплашване на медиите, чиито публикации са визирани в сигнала. Показателно е, че МВР заяви готовност да издири автора на сигнала, но няма да разследва изложените в него факти. Спонтанната употреба на Конституцията в личен интерес е заплаха за конституционализма в България.

- Трето писмо, от 8 ноември 2012 г., е адресирано до председателя на Конституционния съд. То звучи повече като автоепитафия: ”Аз, като достоен гражданин и съдия, отдаден на една благородна професия в името на народа и държавата, вече 36 години, в този тежък за мен момент, ще продължа със същата всеотдайност да се противопоставям на всяко беззаконие и неправда и няма да позволя този случай да продължи да злепоставя както моето име, така и името на държавата и институциите в нея” …

На фона на ексхибиционистичния интелектуален и нравствен недоимък, епистоларната хиперактивност разкрива невротичност и първичен страх. Ако Марковска бъде принудена да се оттегли от Конституционния съд, логично ще възникнат въпросите:

- Има ли тя качества да остане във ВАС и да ни брани от произвола на администрацията?;

- Има ли право Марковска да бъде съдия след всичко, което излезе наяве покрай злополучния й избор?

Veneta v. Bulgaria

Макар че в писмата си, подобно на Луи ХІV, г-жа Марковска се отъждествява с държавата, в нейния казус това не може да се приеме на доверие. Напротив, налице е явен антагонизъм между желанието й да се пенсионира в КС и интересите на държавата и обществото. Държавата има нужда от доверието на гражданите, а хората уважават институциите й само, когато вярват в тях. Затова изборът на В. Марковска делегитимира както Народното събрание, така и КС. Хората не могат да вярват в Парламента, избрал такъв съдия, и в съда, където той се подвизава. Те обаче не разпределят доверието си по институции. Провалът на Парламента и КС с избора на Марковска срива доверието в управляващите и държавата. Като тайфуни с нежни имена Румяна, Калинките, а сега и Венета, ерозират властовите институции и държавността. Затова не сигналът срещу В. Марковска застрашава националната сигурност, а избирането й в КС.

В парламентарната Република България, където властта „телом и духом” е концентрирана в Бойко Борисов, сривът на доверието в държавата означава срив в рейтинга на премиера. Затова в скандалите с Р. Желева и ”калинките”, той минимизираше загубите, като чевръсто отстраняване фаворитките си. В случая Борисов загуби време, а вътрешните и външни турболенции, предизвикани от избора на Марковска, се засилват от смешните движения на новоизбрания конституционен съдия и нехигеничното му заиграване с МВР и Прокуратурата. Затова, подобно на Ботев, Бойко трябва да постави Венета на мястото й – някъде там, ”после Отечеството”.
 

*Коментарът на адв. Екимджиев се публикува съвместно с в. „Труд“