Бойко Найденов. Снимка: БГНЕС

Висшият съдебен съвет (ВСС) хвърли сянка на съмнение върху законността в работата на цялата прокуратура, след като избра във вторник Бойко Найденов за временен главен прокурор.

Той бе предпочетен с 14 гласа „за“ срещу 6 „против“ и трима въздържали се пред Галина Тонева, която в продължение на три години бе редови заместник и дясна ръка на Борис Велчев в държавното обвинение.

Преди по-малко от седмица Найденов бе преизбран и за шеф на следствието. Като такъв той има статут едновременно на следовател, който е подчинен на представителите на държавното обвинение и на зам.-главен прокурор по разследването.

Двойнствената му функция предизвика двучасови спорове във ВСС, а въпросът дали той може да изпълнява и задълженията на главен прокурор по смисъл на Наказателно-процесуалния кодекс останаха без отговор.

Изборът на Найденов даде поне три отговора за работата на новия ВСС. Първият е, че лобито около шефа на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и управляващите от ГЕРБ имат сили да наложат своя фаворит за главен прокурор без значение от неговата личност.

Вторият извод е, че Галина Тонева очевидно няма достатъчна подкрепа за този пост. Третото, което стана ясно е, че този ВСС е способен да постави фаворитите си пред спорната законосъобразност на избора си.

Кандидатурата на Бойко Найденов за и. ф. на главен прокурор бе представена от Колев. Според него няма законова пречка Найденов да изпълнява функциите на шеф на прокуратурата и следствието едновременно, а и е получил само преди седмица доверието на ВСС.

Първи от опозицията на това предложение взе думата Румен Боев. Той призова колегите си да се замислят „в каква яма и в каква незаконосъобразност могат да хвърлят прокуратурата“, ако изберат Найденов. Боев обясни още, че шефът на следствието има статут на зам.-главен прокурор, но само по разследването и като следовател няма право да ръководи методически държавното обвинение.

„Много ви моля да се запознаете със закона“, призова членът на ВСС.

Бившият зам.-главен прокурор Камен Ситнилски зае същата позиция и предложи Тонева като редови заместник на Велчев да поеме неговите функции до избиранвето на постоянен главен прокурор. Позицията на Боев и Ситнилски бе споделена от редица съдии във ВСС – Калин Калпакчиев, Юлияна Ковачева, Камен Иванов и Галина Карагьозова.

„Да не взимаме спорни решения, с които можем да създадем правен вакуум. Те могат да създадат напрежение в прокуратурата“, заяви Калпакчиев.

Обратната позиция обаче заеха адвокатът Васил Петров (ДПС) и следователят Ясен Тодоров („Атака“). Петров чете на членовете на ВСС дълго време стенограми от заседанията на правната комисия преди няколко години, с които искаше да покаже, че следователите всъщност имат еднакъв статут с прокурорите, въпреки ясното разделения между тях в конституцията. Тодоров също обясни, че следствието е неразделна част от структурата на прокуратурата, а зам.-главният прокурор Найденов има правото да бъде и временно главен.

В няколкочасовия цирк се включи и правосъдният мнинистър Диана Ковачева, която настояваше единствено да види писменото съгласие на Галина Тонева за кандидатурата й, въпреки уверението на Ситнилски, че тя го е дала. Тя обясни, че за да бъдат кандидатурите равностойни, Тонева ще трябва поне да се обади по телефона във ВСС и да обясни, че е съгласна. Макар че няма законово задължение за това.

Камен Ситнилски пък се обиди, че правосъдният министър му няма доверие, твърдейки че Тонева не си е дала съгласието пред него. В крайна сметка ВСС направи 10-минутна почивка, в която Тонева прати факс със съгласието си. В края на обсъждането обаче съгласието на Тонева се сблъска с несъгласието на 14 членове на ВСС, които решиха да поставят прокурорите в правния нонсенс – да бъдат ръководени от подчинен на тях следовател.

Само преди 4 дни самият Найденов даде да се разбере, че продължава да има амбиции към овакантения от Велчев пост. Той лаконично заяви, че след като процедурата бъде открита и види кои са кандидатите ще прецени дали да участва в надпреварата.