Община Добрич бе първият носител на „Златен ключ” за институция. Девет години по-късно призът отново е при вас. Как се разви за този период общината?
До 2003 бях два мандата секретар на общината и още тогава, при изграждането на Центъра за услуги и информация (2001) обособихме работно място, обслужващо и досега работата по ЗДОИ, приемните дни на кметския екип, разглеждането на жалби, сигнали и предложения. От 2003 съм кмет и смея да твърдя, че с много амбиция и последователност надградихме и надграждаме дейностите за открито и ефективно управление. Разработихме и внедрихме системи за управление и получихме сертификати по три международни стандарта – за качество на административните услуги и цялостната дейност по ISO 9001 (от 2007 ), за управление на околната среда по ISO 14001 (също от 2007), за управление на сигурността на информацията по ISO 27001 (от 2010). През 2011 бяхме сред първите 13 общини, отличени от Съвета на Европа с Етикет за иновации и добро управление – за високо качество на управлението и ангажираност в прилагане принципите за добро управление на местно ниво. Ще спомена и получената Почетна грамота „Българска ЕКО Община” за заето първо място в категория „Енергийна ефективност“ на конкурса „Българска екообщина 2012″ в рамките на форум за Югоизточна Европа за екология, енергийна ефективност и възобновяема енергия. Изключително обхватна е темата за подготвените, спечелени и изпълнени от общината до този момент проекти за периода 2007-2013, последователни са и усилията ни за поддържане на висок кредитен рейтинг.
Според проучването на ПДИ Община Добрич е с най-висок рейтинг на активна прозрачност през 2012. С какво изпреварихте 474 институции в България?
Нека не звучи нескромно: резултатът е следствие на стила и практиката на управление и административно обслужване в Община Добрич. Никой от нас не е знаел, че ПДИ прави проучване. Това, че за 4 дни сме отговорили на „контролното” запитване по ЗДОИ за регистрите по електронен път, без заплащане – е рутинна реакция. Възможността за подаване на заявления по електронен път е осигурена от 2004. Имаме действащи правила по ЗДОИ, добра организация на обслужването. В сайта на общината публикуваме активно и документи, за които няма изрично законово изискване – множество отчети, договори от обществена значимост. Стремим се да мотивираме местната общност за активно гражданско участие и ангажираност, а с това самоизискваме от себе си осигуряване на съответната информираност. За мен, като член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в България, съществен е въпросът за ниския рейтинг на все още много общински администрации, а като гражданин – за рейтинга на администрациите на немалко държавни институции. Има администрации с много добри постижения. Но сме свидетели как се среща и субективизъм, и неглижиране на правото на информация, как понякога не достига административен капацитет за адекватно изпълнение на задълженията, как все още има случаи на административно и политическо високомерие.
Как постигате това ниво на прозрачност?
Със самовзискателност – към себе си като кмет, към екипа ми и към цялата администрация. Участваме в конкурси. При тях, освен че показваме и доказваме постигнатото, ориентираме се към действия за постигане на още по-високи стандарти. Длъжни сме да спазваме и европейските норми, но доколко те се познават и прилагат на практика, особено в това „хлъзгаво” и не винаги „удобно” поле, като прозрачността? Затова и акцентирах в началото на някои наши европейски и международни отличия. Когато, участвайки в конкурси, открием че имаме слабости в определени насоки, включваме ги в следващите цели. Не бих искала да пропусна отличията на общината и в конкурсите на Фондацията за прозрачни регламенти – първи награди за най-прозрачна общинска администрация за 2009 и 2011, втора награда за 2010. В този конкурс най-високо бяха оценени достъпът и предоставянето на услуги и информация, в това число за хора с увреждания, активната обратна връзка с гражданите, активното публикуване на актове, регистри, отчети и др. по цялостната дейност на администрацията и Общински съвет. За пореден път – след 2009, в началото на новия мандат 2011-2015, утвърдих конкретен План за дейности по прозрачно и ефективно управление, съдържащ предложени от всички структурни звена мерки за изпълнение. Колко администрации по своя инициатива са изготвили и изпълняват такъв план?
За миналата година сте отчели 4 отказа. Защо бяха постановени?
Рубриката „Достъп до информация” в сайта на общината предлага пълна и актуална информация по изискванията на ЗДОИ, в това число годишните отчети от 2006 досега. Видно е, че 4-те отказа от миналата година са постановени на основание чл. 37, ал. 1 т. 2 от ЗДОИ, т.е. „достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация…” Тъй като тук изрично е указано – „…освен в случаите на надделяващ обществен интерес”, ние винаги обсъждаме подготовката на отказ от тази гледна точка. И четирите отказа се отнасяха за частни случаи, свързани с предоставяне и на лични данни. Не е бил налице „надделяващ обществен интерес”. Бих искала да подчертая, че отказите не са обжалвани.
Какво е необходимо (като мотивация, ресурс, усилия), за да се подобри достъпа до информация и да се увеличи прозрачността и отчетността на институциите в България?
Осъзнаване на задължителното ниво на административен капацитет, който трябва да притежават администрациите, както и отговорност за изпълнение на законовите изисквания – това като минимум. Не бих казала, че за повече прозрачност е нужен непременно повече финансов ресурс. Необходими са управленско решение и политическа воля – там, където политиката има, макар и косвено, „намеса”. Във всеки случай нужен е силен и последователен контрол – вътрешен и граждански. Много често в отделните администрации решаващата роля е на определени служители – те трябва да бъдат мотивирани, техните усилия и постижения следва да бъдат признати, за да продължат да бъдат движещи сили в процесите. Винаги има и служители, и процеси за усъвършенстване. Но – отново ще акцентирам на контрола и ще дам пример, който изглежда малко встрани от конкретната тема, но е много свързан с нея. От 2006 действа Наредба за административното обслужване, съгласно която администрациите осигуряват непрекъсваем режим на работа с клиенти, както и удължаване на обслужването след установеното работно време при дошли в работното време и чакащи клиенти. В колко много институции звеното за обслужване на клиенти затваря на обяд с официално обявена почивка – и в централни, и в териториални органи на изпълнителната власт? Ако властовият контролен механизъм е недостатъчен, то клиентите (гражданите и бизнесът) трябва активно да потърсят правата си в тази насока.
С какво допринася постигната прозрачност в дейността на Община Добрич?
Ние приехме „Златния ключ” като символ на законността, на отворените врати, на съзнанието за ценността на свободата на информация. Както вече казах, с нашите активни и иновативни действия за повече прозрачност се стремим да сме все по-полезни на местната общност, да стимулираме участието и ангажираността й, да вземаме оптимални информирани решения – т.е. в процеса да участват и гражданите, и техните представители в местната изпълнителна и законодателна власти. Има действащ Закон за нормативните актове и изискванията му за обществени обсъждания преди приемане на нови нормативни актове се съблюдава. Но ние не спираме дотук: сега Община Добрич изпълнява проект по ОПРР „Интегриран план за градско възстановяване и развитие”, където се определят зоните и мерките за въздействие на територията на общината за следващия програмен период 2014-2020. Този мащабен проект, който е от изключителна важност за бъдещото развитие на Община Добрич, е планиран и се изпълнява с максимално широко участие на местната общност, с активно търсене мнението на всички заинтересовани страни – от експертното мнение на архитекти, проектанти и експлоатационни дружества до мненията на гражданите. Вярвам, че нашият подход ще допринесе за добри резултати за всички хора от Община Добрич, за по-силно развитие на бизнеса, за привличане на все повече инвеститори. Това е нашата цел. а прозрачността не е била самоцел – убедена съм, че тя помага за по-добрите резултати при планиране и изпълнение на приоритетите и целите в управлението в полза на цялата общност.
Доколко гражданското общество е коректив в работата на общината? В какви области си сътрудничите?
Примерът, който посочих в отговора на предишния въпрос, е показателен за областите на сътрудничество, актуални в днешния ден. Стремим се да сме максимално полезни с информация, да си сътрудничим и по друга актуална тема за цялата страна – енергийното обновяване на българските домове. Друг проект, при който търсихме широкото обществено участие още на етап разработване, е „Пъстрото лице на Добруджа” – насочен към подобряване на туристическата атрактивност на града и региона. Няма да се спирам на практиката за обсъждане на проекто-бюджета години преди това да е станало законово изискване, изпълнението на Програмата за финансиране на граждански инициативи в полза на местната общност – ежегодно, от 2006 досега, изпълнението на Програма за реализация на благоустройствени мероприятия върху обекти общинска собственост, с участие на местното население – ежегодно, от 2005 досега, на сътрудничеството от взаимен интерес при стопанисване на общинска собственост. За всички тях може да се чете подробно в сайта. Разчитам на бъдещо развитие на повече и ефективни публично-частни партньорства.
Какви цели си поставя Община Добрич за увеличаване откритостта и отчетността? Трети „Златен ключ” след 10 години?
Считам за особено важно съвместното с общността планиране, разработване и изпълнение на проектите с бюджетно и/или европейско (съ)финансиране до края на този (2013) и през следващия програмен период (2014-2020). Отговорностите, отчетността и коректността са двустранен процес – разчитам на своите колеги в изпълнението на Управленската програма за мандата, а на съгражданите ми – да бъдат съпричастни и активни участници, да работим заедно. Откритостта и отчетността повишават доверието и ние работим стъпка по стъпка за него вече толкова години. Трети „Златен ключ”? Защо не? А защо чак след 10 години?
Loading ...
