Никой не може да развали празника на Путин

Може би най-влиятелният и перспективен световен политик – лидер на велика държава удари „шейсетака“, намирайки се на президентския пост.

Не случайно го смятам за най-влиятелен – Обама няма никакви гаранции, че ще остане президент след скорошните избори. А дори и да остане, на всички е ясно, че неговото издигане беше превантивна мярка на американския елит срещу назряващата гражданска война в САЩ, вследствие дълговата криза и нарастващото расово и религиозно напрежение.

Путин също беше издигнат от руския елит в момент, когато Руската Федерация беше изправена пред социално-икономическа катастрофа, нейният алкохолизиран президент беше станал за посмешище пред целия свят, а чеченските бунтовници системно унижаваха руската армия.

Тогава патриотично ориентираните руски експерти дори виждаха като изход от плачевната ситуация пълното обединение на Русия с Беларус и като следствие, смяната на Борис Елцин с Александър Лукашенко. Дотам обаче не се стигна.

Бившият разузнавач, започнал шеметната си политическа кариера при кмета на Санкт-Петербург Анатолий Собчак, беше спешно преместен в Москва, където зае последователно различни ръководни постове в ключови държавни структури. И така, в крайна сметка, беше издигнат за министър-председател и, след оставката на Борис Елцин, пое президентския пост.

С цел спазване на законността, го остави за 4 години на Дмитрий Медведев и през тази година се върна. Всъщност, за всички беше ясно, че между 2008-2012г. страната пак се управляваше от него, в качеството му на министър-председател. Тогава експертите говореха за „управляващия тандем“ в Москва, докато сега, според руския политолог Михаил Александров, Путин дава да се разбере, че „Медведев е просто един от неговите подчинени и нищо повече“.

На всички постове, които заемаше през годините, Путин показа изключителна компетентност и адекватност. Ръководеше еднакво добре и икономиката, и специалните служби, и вътрешната и външната политика, и енергетиката (дисертацията му е посветена именно на добива и износа на руски нефт и газ). Затова не случайно именно той се превърна в символ на възраждането на Русия и утвърждаването й като втори по значение военно-политически играч на международната арена, въпреки загубата на промишлената инфраструктура от съветско време и жестоката икономическа криза. И специално трябва да се подчертае, че обикновените руснаци почти не усетиха кризата!

Точно затова в основата на анти-путинската опозиция са богатите и част от средните слоеве, свикнали да живеят нашироко и примерно всеки месец да си позволяват да пътуват до топлите страни и там да разпускат. И се обидиха, защото вече не могат да почиват толкова често в Египет или Тунис. Интересно, защо се обиждат именно на Путин, а не примерно на местните ислямисти, които се канят да облекат разголените туристки по плажовете на Средиземно море и може и да успеят!

За тези, които не знаят обаче, се налага да уточним, че точно тези недоволни от Путин в Москва и Санкт-Петербург, които по съветско време живееха в пететажните „хрушчовки“ и караха „Москвичи“ и „Лади“, сега имат апартаменти с по 4-5 стаи, вили на по 2-3 етажа, карат реномирани западни коли и притежават тлъсти банкови сметки, наистина поизтънели по време на кризата. Да не говорим какви ресторанти и сауни посещават! А там цените не са като у нас!

Неслучайно московските ми приятели очакват с нетърпение всяко мое завръщане в „Белокаменната“, за да ги заведа в ресторанта на българското посолство, където цените са като в София, храната е качествена, а ракията и виното са истински, а не „царкировки“. За сравнение ще посоча че дори в столовата, където се храним с московските колеги в обедната почивка, е по-скъпо, отколкото в българския ресторант!

Естествено, най-обидени на Путин са богатите руснаци (досега ставаше дума за средните слоеве). Наистина, не е приятно да ти стоварят всички последствия от кризата, с цел да бъде избегната нейната социална цена.

Защото на някои олигарси активите паднаха примерно от $ 20 млрд. на $ 2 млрд. И естествено, намират виновника в лицето на Путин. Но това беше цената на спасяването от глад и изхвърляне на улицата на милиони руснаци. Които, естествено, сега са еднозначно ориентирани към подкрепа на президента и са готови да го защитават дори с цената на живота си!

За много българи сигурно ще бъде голяма изненада да научат, че най-последователните противници на Путин са именно руските комунисти, обединени в различни партии и движения. Естествено, обвиняват го в отстъпление от социалистическите принципи на развитие на икономиката и ликвидиране на социалните завоевания от времето на СССР.

Те обаче понякога се държат така, че както се казва „с такива противници, на Путин не му трябват съюзници“.

Мога да приведа следния пример: в началото на юни, когато давах интервю за сайта на управляващата партия „Единна Русия“, заявих, че според мен Путин ще управлява още „поне едно десетилетие“ (колегите после преиначиха думите ми и написаха „не едно десетилетие“) и това е така, въпреки че Генералният Секретар на ЦК на КПСС Сергей Мозговой ми е близък приятел. Последният смъртно ми се обиди, затова че не съм казал, че Путин е обречен и че той ще го наследи на президентския пост!?!?

Както се казва, „кучетата си лаят, керванът си върви“. Нито навремето покойната Анна Политковска (за която преди смъртта й почти никой в Москва не беше чувал), нито сега пънкарките от Пуси Райът не могат дори да развалят празника на Путин.

Президентът пращи от здраве, радва се на вниманието на нежния пол, вече омъжи едната си дъщеря за сина на южнокорейски генерал, изпрати другата да учи в Лондон.

Има разбира се и други версии за съдбата на дъщерите му – че са студентки в Санкт-Петербургския Държавен Университет под чужда самоличност.

Именно благодарение на Путин започна и се развива консолидацията на пост-съветското пространство, включително Прибалтика и Грузия. Той изправи отново на крака повалената в Студената война Русия. И накара и САЩ, и НАТО, и ЕС, и останалия свят да се съобразяват с нея.

Затова няма алтернатива на поста си.