/Продължение-ІІ част/
В Ургуп пристигнахме около 16.00 ч. Настанихме се в хотел http://www.urgupinncavehotel.com/en/index.html Изпитах малко разочарование, защото си представях, че хотелът се намира в скалите, на за сметка на това собственикът беше много любезен и се почувствахме като на гости при роднини. Веднага ни помогна да се запишем за „Дервишка вечер”, препоръча ни две екскурзии за двата дни по една и ни записа за полет с балон.
Ритуалът „Танцуващи дервиши” се провежда в едно много загадъчно място – „Керван сарай” – входът е 25 евро (поне толкова ни взеха на нас, тъй като не бяхме част от група). Залата побира около 250 човека. По време на ритуала се пази пълна тишина, не се разрешава да се снима. Много е интересно и мистично. Този танц символизира вечния кръговрат на живота – земята се върти, животът ни еволюира от раждането до смъртта, кръвта в тялото ни се движи, кръговратът във Вселената е извечен… Затова дервишите смятат, че чрез въртенето около собствената ос духът се освобождава, отърсва се от земното и тленното и успява да се устреми към божественото. Танцът е едно мистично пътуване чрез любов и мъдрост към съвършенство. (Все пак направихме една снимка…)
Вечеряхме в едно заведение, препоръчано ни от нашия хотелиер и негов приятел. За турската кухня няма да пиша подробности, защото е ясно, че е превъзходна. Цените на ястията и салатите са сравними с цените в България, но алкохолът е доста скъпичък. Най-евтината бира е 5 лири. И двете сме фенки на тъмната бира и тъмният „Ефес” ни устройваше перфектно.
Научихме доста за килимите – тук килими продават под път и над път. Доста се потрудиха приятелката ми да си тръгне за Америка с едно килимче, но не успяха.
Екскурзиите са по 30 евро едната на човек, което включва екскурзоводско обслужване и обяд. Вземат те от хотела и те връщат до хотела.
На 24.07 след закуската ни взеха от хотела и в този ден посетихме Червената долина, Пашабаг, Чаушин, Ортахисар, подземния град Каймаклъ, и долината на гълъбите. Колкото и снимки да кача, каквото и да напиша, ще е несравнимо с тов, което се вижда и усеща.
Вечерта отидохме да гледаме залеза от едно специално за това място. Гледката е прекрасна.
Вечеряхме в двора на хотела със специално приготвен за нас гювеч.
Направи ни впечатление, че всички тези малки хотелчета посрещат и изпращат туристите си сякаш са им роднини, така беше и при нас.
На 25.07 станахме в 4.00 ч. за полета с балон. Скъпо е – 150 евро на човек, но преживяването си струва. Като в приказка. След като изпратихме залеза, посрещнахме изгрева в балона, а под нас – приказните скални образования. За наша най-голяма и много приятна изненада се оказа, че пилотът ни е от Кричим.
След полета с балон се отправихме към втората екскурзия – вълшебните комини в долината Зелве, местност с образувания, наподобяващи животни, гр. Аванос с грънчарския център, където приятелката ми измайстори една прекрасна купа, обяд в интересен скален ресторант, Учхисар и Гьорме.
И накрая на деня Мустафапаша – не е за изпускане, много магнегично място.
На следващия ден според плана трябваше да тръгнем за Алания през Мерсин и Силифке, но местните хора ни посъветваха да минем през Коня, защото пътят през Мерсин е хубав и живописен, но тесен, доста натоварен и се пътува бавно. След кратък размисъл надделя желанието ни да посетим Ихлара и музея на Мевляна в Коня затова решихме да променим маршрута малко – изпуснахме замъка край Анамур, но видяхме Ихлара и Коня.
26.07.- На изпроводяк ни забулиха със забрадки, но за кратко.
Предстоеше ни преход от около 600 км с две спирания – Ихлара и Коня.
Ихлара – това е каньон, където има съхранени скални църкви. Входът е 15 турски лири. Трябва да се гледа преди Кападокия, защото след като си бил в “Страната на красивите коне” (тожа е оригиналното значение на думата Кападокия), тук вече ти се струва малко постно. Посетихме само три от църквите – Агакалти, Сюмбюлю и Пюренлисеки – защото ни чакаше дълъг преход. Необходимо е да се носи джобно фенерче, за да се видят стенописите. Без фенерче това е невъзможно. За да се разгледа долината са нужни поне 5-6 часа, с които ние не разполагахме.
Коня – музеят-мавзолей на Мевляна Джеляледдин Руми (1207-1273). Руми е основателят на Ордена на танцуващите дервиши. Вход 15 турски лири. Руми е сред редките личности, надживели своето време, както със своите идеи и творчество, така и със създадения от него орден и последователи. Орденът Мевляна и до днес е символ на хуманизъм, любов и толерантност, той е проява на разбиране, прошка и просветление. Мястото е изпълнено с мистика. Препоръчвам го.
Продължаваме по пътя през Сейдишехир и Аксеки за Алания. Пътят е нов и шестлентов. Пътувахме бързо и удобно. В Алания ни очакваше неприятна изненада. Трудно намерихме хотела, а жегата, съчетана с влага извън колата, ни вцепени. На всичкото отгоре се оказа, че има някаква грешка и нямаме запазена стая . След разговор със Серкан проблемът беше решен, но трябваше да изчакаме 2 часа. През това време вечеряхме, не на най-подходящото място, но умората и шокът от климата там не ни дадоха възможност да намерим нещо по-добро. Самият хотел http://www.azakbeach.com/en е на първа линия и не е лош, просто ние нямахме късмет и не видяхме Алания в най добрата й светлина.
/Следва/
Loading ...
