Фокус: Г-н Драганов, каква е равносметката от отиващия си летен туристически сезон?
Румен Драганов: Общо взето летния туристически сезон протича в рамките на очакваното, сравнително спокойно, без тези натоварвания, които бяха характерни за 2011 година, свързани с дублажи на леглова база, редица проблеми, които бяха констатирани от здравни и от финансови органи през миналата година, както с храна с изтекъл срок на годност, така и със замърсяването по Черноморското крайбрежие, нещастни случаи в басейни, изоставяне на руски туристи на летище Бургас. Тази година, независимо, че можем да прием като изключение атентата на 18 юли на летище Бургас, общо взето няма някакви сътресения, които да оказват влияние на протичането на летни сезон. Наблюдава се едно успокояване в темповете на нарастване на броя на посетителите, както чуждестранни, така и български. Това нарастване в годините между 2002 и 2008 година, се движеше в рамките на 25 – 30%, през миналата година то беше около 7%, а тази година ние очакваме да имаме един ръст около 5% в параметъра брой туристи. Това означава, че вече имаме едно постигане на насищането на пазара и поради това, че нови хотели и нови мощности, като средства за подслон и места за настаняване, не се появяват с това темпо, това е причината да се наблюдава успокояване на пазара, което определено ще продължи и в следващите години с един ръст, който ще бъде в рамките между 3 и 5%.
Фокус: Беше ли това лято по-печелившо за българските курорти от предходното?
Румен Драганов: Генерално може да се каже, че туризмът се доказа като печеливша индустрия измежду всички икономики на нова България. Това лято видяхме, че стопанският отрасъл туризъм създаде работни места, не по-малко отколкото, през миналата година, постигна обеми в материално отношение, както директни приходи от хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и туристическа агентска дейност, така и от всички сателитни на туризма дейности, като транспорт, банково дело, търговия, строителство, селско стопанство и ред други. Съвсем ясно можем да кажем, че туризмът е печеливш отрасъл на българската икономика и той трябва да се развива не само в летните или зимните месеци, той трябва да получи целогодишно признание и по начинът, по който откриваме летен туристически сезон и зимен туристически сезон, ние трябва да откриваме есенен и пролетен туристически сезон, които да бъдат за културен туризъм, тъй като той е общо взето бъдещето на българския туризъм от гледна точка на това, че при него могат да се очакват много по-големи ръстове, отколкото при постигналите вече своя капацитет – летен и зимен туризъм.
Фокус: Каква част от българите избраха нашите курорти през това лято?
Румен Драганов: Около 70% от хората, които реализират почивки на територията на страната са българи и ние не правим разлика от страните от Европейския съюз, където този процент се движи в рамките на 60 – 65%. Българите това лято почиваха не само в морските курорти, но и по планинските. Планинския туризъм, който е свързан с обиколни програми в планините, посещение на хижи, които се намират в отлично състояние, бележи един ръст около 35%.
Фокус: Имаше ли ръст на чуждите туристи в България през това лято?
Румен Драганов: Да. Когато ние казваме, че имаме ръст през месец юни в рамките на около 5,5%, месец юли в рамките на около 5%, това е ръст по отношение на чуждестранните туристи, които посещават България, като на някои пазари имаме стагнация или задържаме резултатите от миналата година, а в някои случаи имаме намаляване на броя на посещенията, но в други случаи имаме и значително увеличение. Най-големи увеличения има на пазарите от Русия, Беларус, Молдова, Украйна, които в някои случаи достигат до ръстове, надхвърлящи 50%.
Фокус: Кои бяха най-предпочитаните дестинации за българите това лято?
Румен Драганов: Като цяло най-предпочитано беше морето през това лято и това не е изненада. То генерира около 75% от интереса за посещения. Ако трябва да го разделим на Северно и Южно Черноморие, по-голям брой пристигания е имало на Южното Черноморие, включително и по-голям брой пристигания на летище Бургас.
Фокус: Какви са очакванията за предстоящия зимен сезон или все още е рано да се каже?
Румен Драганов: Продажбите за зимния сезон стартираха още през месец юни. Като цяло се очертава зимният сезон да бъде много добър. Миналата година, поради тежките снежни условия, за около 10 дена беше затворена цялата пътна инфраструктура на страната, което затрудни пътуванията в България и специално към зимните курорти. Подобна беше обстановката и в Сърбия, Румъния, където също беше обявено бедствено положение. Като цяло това се отрази в намаляване на броя на посещенията главно в края на януари и през месец февруари. Също така поради изборите, които бяха в Гърция и икономическото положение там, ние имахме един спад около 14% в броя на посещенията през месец април. Очакваме тази година точно през тези месеци, да постигнем параметрите, които сме имали по същото време през сезон 2010 – 2011 година, което означава, че като цяло туризмът ще има по-добри показатели, ако нямаме такава тежка зима през сезон 2012 – 2013 година.
Фокус: Като цяло зимният или летният туризъм е по-печеливш за България?
Румен Драганов: Определено летният туризъм е по-печеливш, тъй като той генерира около 75% от приходите в туризма. Зимният туризъм генерира някъде от порядъка на 12% от приходите и то в най-добрите случаи, така че ние не можем да сравняваме зимния и летния туризъм като параметри. Това, към което трябва да се стремим, е да отваряме тази ножица на културния, еко и селския туризъм. Това са онези форми на туризъм, които предлагат целогодишни пътувания. Именно заради това, изключително важно е предстоящото откриване за първи път в новата туристическа история на България, на есенен туристически сезон, което се очаква да бъде на 13 октомври, в Поморие, по време на есенните салони за съвременни изкуства. Вече е анонсирано, че ще бъде открит есенно-зимният туристически сезон за културен туризъм. Именно този сезон предлага голям брой театрални, оперни и балетни премиери, изключително активна дейност на симфоничните оркестри. Почти всички български общини имат в техните културни календари празници, които са свързани, както с традициите и обичаите на България, така и с нововъзникнали туристически атракции, фестивали и карнавали. Очакваме натискът на магистралата или пресата на магистралата, която ще даде възможност за краткотраен отдих, в рамките на къси или дълги уикенди на българското Черноморие, което ще се отвори като културна дестинация. Например, ние виждаме плана за Опазване и управление на Несебър, който дава един нови възможности за отваряне на тази дестинация за целогодишен туризъм. По същия начин са и Поморие, Созопол, Бургас, Варна, Каварна и всички дестинации, които са свързани не само с традиционния туризъм в частта му култура, свързан с архитектура и археология, но и съвременните изкуства и главно развитието на постмодерния културен туризъм. Виждаме всички тези инсталации, пърформанси и фестивали, базирани на съвременните изкуства по какъв начин „обживяват” тези населени места и дават мощен тласък на развитието на туризма в неговата нова роля, именно постмодерният културен туризъм.
Фокус: Този постмодерен културен туризъм ще привлече ли повече чужди туристи в България?
Румен Драганов: Да, той вече привлича повече чужди туристи, когато говорим за постмодерния културен туризъм, базиран на съвременните изкуства, тъй като той е изключително комуникативен. За разлика от концептуалния туризъм, който се базираше главно на археология и исторически паметници, познавателен туризъм, свързан с исторически места, постмодерният културен туризъм е базиран на съвременни фестивали, които са арт фестивали на изкуствата, както Sofia Dance week, Sofia architecture week, София Диша, Джаз фестивала в Банско, 3D инсталациите в Търново и съответно оперните фестивали, които се провеждат на хълма Царевец, Рок Фестивала в Каварна, Пролетните и есенните салони за съвременно изкуство в Поморие, Аполония, която също в тези дни привлича голям брой посетители. Всичко това са нови комуникативни форми на постмодерен културен туризъм, който не се базира само на историческите артефакти, а се базира на младите хора, които вече с тяхната комуникативност, чрез социални групи и директни контакти, на всеки един от официалните езици, които се говорят свободно на територията на Република България, стават изключително привлекателни в тази си част. Ние ще видим и новия център на София, който отваря врати като стара Сердика, че той също ще последва примера на други дестинации, свързани с исторически паметници и постмодерен туризъм, като той също ще бъде „обживен” отново с механизма на съвременните изкуства, за да бъде много по-комуникативен, освен като археологическа атракция.
Зорница ПОЛЕГАНОВА
Loading ...
