Българският морски туризъм е „свръхпредлагане на стандартен евтин продукт“

Снимка: БГНЕС

Българският черноморски туризъм от 2010 г. насам е на фаза „свръхпредлагане на стандартен евтин продукт“. Това са изводите от анализ на заместник-председателя на сдружението „Култура и туризъм на българския Североизток“ Стоян Маринов. Те бяха представени на конференцията във Варна „Устойчив крайбрежен туризъм“.

Конференцията се организира от Варненската туристическа камара, Асоциацията на българските черноморски общини, Регионалната агенция за управление на енергията – Бургас, и други. Във форума участват и специалисти по туризъм от португалския град Сетубал.

Конкуренцията чрез ниски цени между хотелиери и туроператори създава на България имиджа на евтина туристическа дестинация, където количество на легловата база е за сметка на качеството на продукта, обясни експертът. Евтините пакети дават конкурентно предимство на България пред други страни от региона, но в същото време водят до по-ниски заплати в сектора, по-ниско качество на услугите и привличат туристи с нисък социален статус, каза  Маринов, цитиран от БТА.

Според данните на статистиката плажовете в страната са с площ 16 млн. кв. м., което дава възможност ежедневно на тях да има приблизително около 600 000 туристи, изчисли Маринов. В момента страната е далеч от това число, смята той. Според данни на НСИ, публикувани същия ден, страната ни е посетена през юли от 1.682 млн. чужденци, като около 60% от тях са дошли с цел туризъм, и то в курорти из цялата страна, както и в София.

Според Маринов ценовите войни са една от заплахите за българския туризъм наред с разрушаването на природните ресурси, визовия режим за граждани от държавите извън Европейския съюз, изтичането на квалифицирани кадри и често променящата се нормативна уредба.

През последните години свръхпредлагането на леглова база е довело до лека стагнация, смята Маринов, цитиран от “Дарик”. Той сравни развитието на туризма с жизнения цикъл на човека.

До 70-те години на миналия век България е била нова и модерна дестинация. До средата на 80-те е имало усилено инвестиране в нови хотели и ваканционни селища, като секторът е достигнал зрялост през втората половина на десетилетието, когато са били отчетени и най-много нощувки на чуждестранни туристи в страната ни според официалните данни.

Последвалият период до края на XX в., типичен за който било отдаването на бази под аренда, можел да се характеризира като упадък. От 2000 г. започнала нова модернизация след приватизацията и навлизането на капитали.

Според Маринов за стратегическото развитие на България като туристическа дестинация е нужно създаването на самостоятелно министерство, стимулиране на иновациите като строителството на „зелени“ хотели и преработване на плановете за застрояване в черноморските общини.