 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Фокус: Проф. Спиридонов, какво е обяснението за рекордните жеги това лято?
Валери Спиридонов: Да уточним – жегите бяха у нас или по-общо, на Балканския полуостров. Обяснението е в особеностите на атмосферната циркулация. Има два фактора, които влияят върху проявлението й върху Европа. Това са Северноатлантическата осцилация (разликата в наляганията над Азорските острови и Исландия) и двойката Ел-Ниньо, Ла-Ниня в южното полукълбо, от страната на Перу. Те се развиха не точно както очаквахме. Според прогнозата, която имахме за тях, следваше да очакваме сезоните да наподобяват миналогодишните, с основен преход през есента. Тогава очакваме Ел-Ниньо да се развие значително. Да не забравяме и обстоятелството, че страната ни е на границата на това влияние. За Централна и Западна Европа може да се каже, че нещата се развиха не толкова различно от очакваното.
Фокус: Цяла седмица в най-горещите дни предупреждавахте за опасност от пожари, какво ще посъветвате хората и властите да предприемат като превантивни мерки срещу пожарите?
Валери Спиридонов: Всеки знае, че при засушаване е необходимо повишено внимание с паленето на огън, мятането на фасове и за изправността на селскостопанската техника. Това е и смисълът на нашите предупреждения, да засили вниманието към този риск. Немарливостта и безотговорността, обаче се оказват по-силни.
Фокус: Рекордните жеги през това лято и проблемите със засушаванията изключение ли са, има ли вероятност да се повторят в следващи години?
Валери Спиридонов: Ще си позволя да цитирам „Градушка” на Яворов, който е бил и метеорологичен наблюдател. Следният стих описва много точно тази година:
„Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита -
и знойно лято позлати
до вчера злъчни широти.”
Лятото още не е свършило – за август ни очаква по-нормална втора половина по отношение на температурата, но малко валежи. Главно в Западна България, в края на месеца има малка вероятност да вали. Все пак, то се очертава да е от най-горещите откакто имаме наблюдения и с едни от най-продължителните безвалежни периоди.
Фокус: Има ли тенденция климатичните катаклизми, които се случиха тази година – наводнения, засушавания, разтапянето на ледниците, да зачестяват за в бъдеще?
Валери Спиридонов: Наистина се наблюдава тенденция на увеличение на екстремните явления. По-продължителни периоди без валеж, както и повече случаи с обилни валежи наблюдаваме през последните около 15 години, в сравнение с периода 1961-1990. Този период е базов за сравнения и се използва при оценките от всички метеорологични служби. Все пак, ако поддържаме вече изградената инфраструктура от язовири и напоителни съоръжения, подобна тенденция не би била страшна. Да, очакваме това да продължи и в следващите години. Но ще е прибързано да свързваме тази тенденция с настъпил климатичен обрат. Що се отнася до ледниците, засегнати са някои „морски” ледници. Това обаче е свързано повече с поведението на океанските течения. Тази област все още не е добре развита и прогнозите за тях все още са в зародишно състояние. Проблемът е и в това, че няма достатъчно гъста мрежа от наблюдателни средства. До известна степен спътниковите наблюдения покриват тази празнота, но само те не са достатъчни.
Фокус: По какъв начин климатичните промени влияят на околната среда и хората?
Валери Спиридонов: Ще се въздържа от мнението, че са настъпили климатични промени. Но времето определено влияе значително. Измирането на пчелни семейства през студената зима, присъствието на нехарактерни видове за някои зони и намаляването на популацията на характерните за тях, е свързано с времето. Има години с рояци скакалци от Африка. Много примери могат да се дадат, но това е област на биолозите. И моите впечатления са на страничен наблюдател.
При хората, лекарите предупреждават за риск при сърдечните заболявания от рязка температурна промяна. Горещите периоди винаги са свързани с проблеми при тези хора.
Фокус: Да очакваме ли по-съществени климатични промени през следващите 40 – 50 години?
Валери Спиридонов: Затоплянето е най-разпространената хипотеза. Тя се основава на климатични модели, които показват увеличение на средните температури при някои от сценариите за количеството на парниковите газове. При различните модели това затопляне е различно. Ние също имаме такъв модел. Според изчисленията, които направихме, до 2100 година той показва повишение до 3-4 градуса, като цяло за страната и намаляване на валежите в източната част с около 15-20 %. Но в тези модели все още не са отчетени доста фактори. Някои от тях няма и как да се включат, като изригването на мощни вулкани, например. Дори и малки промени в слънчевата радиация могат да доведат до сериозно изменение на атмосферната динамика. Това не може да се прогнозира.
Фокус: Предвид катаклизмите, които се случват, има ли още четири сезона в България?
Валери Спиридонов: Според растенията има. Ако някой от основните сезони, зима или лято, се окаже по-силно или по-слабо изразен, това влияе на усещането ни, че някои от преходните сезони, пролет и есен, се е скъсил. След студената зима тази година, бързото повишение на температурите създаде впечатление, че лятото настъпи бързо. „Настъпи”, както трябва, в средата на юни и съвсем настъпи през юли.
Фокус: Предвид сериозната суша сега, какви есен и зима ни очакват, според Вашите проучвания?
Валери Спиридонов: През есента валежите очакваме да са около нормата, като има вероятност за малко по-топло време. Зимата ще се определи от развитието на споменатите фактори. В период на Ел Ниньо, както вече се започна, 60-70 процента от зимите са с повече валежи и са по-хладни от нормите. Предстои да видим дали ще се реализира по-голямата вероятност.
Радостина ГЕОРГИЕВА
Loading ...
