Снимка: БГНЕС

От началото на мандата си до момента от бюджета на Народното събрание са платени почти 1.5 млн. лв. за възнаграждения на депутатите, участвали в 12 временни анкетни комисии, които не са произвели никакви актове извън Изборния кодекс. Това сочи справка, изготвена за Mediapool от парламентарната администрация по Закона за достъп до обществена информация.

Заседанията на извънредните органи са 93, като най-много е провела временната парламентарна комисия за изработка на Изборния кодекс. С едно единствено заседание е останала комисията за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда.

В анкетните комисии на 41-то народно събрание до момента участие са взели 145 народни представители. Тяхното заплащане за участие в едно заседание, според отговора на парламентарната администрация, е в размер на 5% от месечната им работна заплата.

Депутатската работна заплата бе замразена за втори пореден път през зимата и така основното възнаграждение на парламентаристите остана 2196 лв. Оттам следва, че 5 на сто от месечното им възнаграждение е точно 108.45 лв, което е всъщност надницата на всеки един 145 от депутатите за заседание на анкетна комисия.

Според отговора от парламента става ясно още, че при удължаване на гласувания срок на анкетната комисия се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение. На въпрос на Mediapool към депутати от различни парламентарни групи никой от тях не успя да си спомни да се е гласувал прекратяване на заплащането след изтичане на първоначалния срок.

Простата сметка показва, че 145 народни представители, които са получили по108.45 лв. на заседание в 12 комисии, които са се събирали 93 пъти, са стрували на държавния бюджет 1 464 959. 25 лв. Сумата може да бъде и занижена, ако някои народни представители не са присъствали на всички заседания.

Според справката от парламентарната администрация комисиите са изготвили “доклади и други документи, които нямат самостоятелно значение, а са свързани с оперативната подготовка на актове от Народното събрание”. Според отговора на НС те могат да бъдат намерени на сайта на институцията.

Проверка на Mediapool показва, че единственият закон, който е произлязъл от дейността на анкетните комисии, е Изборния кодекс. Всички останали временни органи са написали доклади за дейността си, които дори не са поместени на страницата на парламента.

И дванайсетте комисии масово не са предоставили информация за дейността си, а подкатегориите “Документи”, “Доклади” и “Законопроекти” стоят празни.

Някои от докладите, като този на комисията, председателствана от депутата от ГЕРБ Красимир Ципов, която трябваше да разследва полицейското насилие и в частност случая “Мирослава” от Перник, е написала доклад за дейността си, но той все още не е внесен в пленарна закла за обсъждане.

Единствената акуратно попълнена информация е за състава на анкетните комисии, като най-често срещаните депутати в тях са Искра Фидосова (ГЕРБ) и Мая Манолова (БСП).