Водещ: Ще продължим с Румян Русев, който е експерт по антитероризъм. Мисля, че може да се придвижим от едно ваше изказване през седмицата по „Хоризонт”, за да видим какво допълнително развитие има това ваше изказване, тъй като вие гледахте на тази трагедия в Бургас, на това ужасно злокобно събитие, като случай, който може да бъде прочетен като послание. Да видим какви са изводите, които прави г-н Русев. Слушаме ви.
Румян Русев: Струва ми се, че това е твърде претенциозно за мен, аз едва ли ще мога да направя извода. Бих искал да кажа, че току-що завърши един период, свързан с този случай. На нас ни показаха един нагледен урок как нацията изпраща загиналите си граждани. Ние пропуснахме този урок и това е повод да изкажа още веднъж съболезнованията си към близките на българския гражданин от сърцето на Родопите, който загина в този атентат.
Водещ: Там нямаше никакъв официален представител – това също е важно.
Румян Русев: Да. Мисля, че сега имаме възможност, отворено е времето за нов урок. Мисля си, че урокът е за това какво поведение трябва да имаме, за да дадем възможност на хората и професионалистите, които се занимават с разкриването на този случай и анализа на този случай, събирането на доказателства, да си свършат просто работата в една по-комфортна среда, защото тя не съществува като такава…
Водещ: Само за момент, никой не им пречи. Излъчват това, което решат, а също така забелязва се, че използват дори и най-отрицателните емоции за изграждане на някаква реклама, както почувстват.
Румян Русев: Аз съм на тяхна страна, все пак.
Водещ: Така.
Румян Русев: Вчера средствата за масова информация започнаха да коментират по-широко темата за евентуален втори участник в събитията. Аз и да остана на мнението си, което разбира се се отличава даже и от официалната формулировка, че не стои въпросът по никакъв начин – от всичко, което знаем за самоубийствен атентат – ние все пак трябва да си представим нещата не така, както ние ги виждаме, а така както ги замислят другите, които ги правят, защото това е вярното лице. Иначе ние ще правим един художествен преразказ на нещо, което… и ще създаваме образ, който не е така. Все пак, всичко, което зная и с което съм се сблъсквал в практиката, ме е убедило, че самоубийственият атентат – ако можем да ги класираме нещата – стои на първото стъпало в този вид дейност. Вие знаете, че и науката използва класация на целите или дърво на целите, или стълба на целите. Същото е и с методите, защото адекватно, до тях стоят методи. Над тях стои атентатът, в случая бомбеният атентат. Той се отличава с други характеристики – по-висока степен на организация, с по-голяма конспиративност, с определена тактика, с повече сили и средства и това по никакъв начин не е акт на един човек. Ако използваме терминологията „камикадзе” за човек, който е преносител на бомбата, както става ясно, и който загива при взрив, който очевидно не е извършен от него, тогава мисля, че тоя етап трябва да го използваме, за да уеднаквим понятията, с които работим пред обществото, за да не подвеждаме просто хората.
Водещ: Малко ще объркате хората като казвате, че не е задвижен от него и смятате, че механизмът е бил задвижен дистанционно. Това изповядвате ли го или просто теоретически разсъждавате?
Румян Русев: Аз съм /…/ възгледите си, вижданията си, разбиранията си в среда, в която е съществувала възможност за разговори, за срещи с подобен тип хора от друг регион на света. Останах с впечатлението, че за тези хора е чест да извършат този ритуален акт самоубийството. Те не само убиват враговете си и противниците си, но това е начинът, по който те се изявяват, и това е финалът на тяхното земно съществуване като личност. И за тях това е много важно. Не познавам самоубийствен атентат друг, и той да се нарича така, в който взривът да не е… тялото на личността на атентатора да е отделено от взривното устройство. В такива случаи обикновено винаги е стоял въпросът за ликвидиране на този, който го е извършил, и за опит за прикриване на следи, на връзки, което ме карат да съм много разтревожен. При първия ни разговор споделих, че е доста тревожно за всеки един от нас, защото това е… Аз мисля, че така мислят всички, които познават материята от тази страна. Не претендирам за компетентност, това са лични мнения. Но сме разтревожени, например, от факта, че все още няма сериозен /…/ на извършителя. Това, заедно с тези въпроси, които възникват по начина на извършването на взрива, ни кара да сме много, много разтревожени, тъй като те в една част се допират и се покриват. Едва ли е тук времето да говоря за тези неща, но по-скоро бих искал, придържайки се в контекста на рамката, която си поставих – да не пречим на тези, които работят – мисля, че сега е главно да определим и да изясним един друг въпрос. Атентатът е извършен не на най-слабото място в Европейския съюз и не на най-слабото и неохраняемо място в държавата. Ако беше така, всичко щеше да бъде много по-лесно. Ако го погледнем така, като фотография, вие виждате, че това дръзко действие, нападение, е извършено на границата на една строго охраняема зона – летище. То е строго охраняема зона. То е извършено на паркинг. То по-лесно е би могло да бъде извършено, ако логиката е била къде по-лесно би могло да бъде извършено – в хотел, на мястото, където те се събират. Защото обект на нападението е една група хора, които са много задружни – те заедно празнуват, заедно си почиват, заедно се веселят. И тогава би било много по-лесно – нямаше да ги видят камери, нямаше да има тези стъпки, от които може да се тръгне, тези факти. Казано на техния език, за мен това означава, че е дръзко предизвикателство. И отново се връщам на първия си тезис. Ние много скоро трябва да решим като държава, като общество, като нация, какво ще правим – ще участваме ли и как в отговора на това предизвикателство. И от нашия отговор също ще зависи какви ще бъдат последствията и каква ще бъде съдбата ни. Аз лично мисля – и го подчертах и в първия ни разговор с вас – че ако говорим за обективни неща, а тероризмът е обективен факт, той подлежи на някакво дефиниране. И ако той е организация, в което аз вярвам, подчинена на закономерност или закони, трябва да се нанесе ударът там, където е нейното сърце. Иначе, отново повтарям, ще се превръщаме в пожарна, която отива да гаси пожари и да брои гражданите си, които са загинали. На финал бих искал само да пожелая, ако ми разрешите, успех и здраве, защото знам какво представлява този труд на хората, които се занимават с разследването на този въпрос, но преди всичко на хората, които са зад граница, и по силата на дълга, офицерската си чест и разбиранията си вършат този труд, за да живеете вие по-спокойно и ние всички да живеем по-спокойно. Повярвайте ми, ако не бяха те, ние щяхме да имаме много по-чести теми за такива разговори тук. Но всички тези неща са вече в историята.
Водещ: Не искам да ви притискам с конкретни въпроси, има към кого да ги зададем. Г-н Румян Русев коментира за вас по свой начин този ужасен трагичен случай.
Loading ...
