Агенция Фокус“
Фокус: Генерал Бояджиев, как ще коментирате атентата на летище „Сарафово” в Бургас?
Тодор Бояджиев: Не е нещо абсолютно неочаквано. Тероризмът непрекъснато нанася удари на разни места. В България открай време се знае, че с по-лекия си режим на влизане, на излизане, на придвижване – все пак сме туристическа дестинация, сме „мека” цел, както определи израелският специалист по контратероризъм. Не е толкова трудно да се влезе в България. Оказва се, не е толкова трудно да се внесе или да се направи на място бомбата, камикадзето да се появи и да извърши този варварски акт. В този случай за мен два са по-интересните моменти. Едното е именно това, че ни определят като мека цел, като сравнително лека територия по отношение на режим, охрана, което не говори добре. Второто, което е положително, а не се коментира достатъчно – фактът, че почти веднага след атентата стана ясно кой е камикадзето, стана ясно, че документите му, американската му шофьорска книжка е фалшива, показва, че системата за координиране и съдействие в такива случаи между нашите служби и едни от най-добрите служби работи активно. Самият факт, че тук се включи вече и ФБР, и ЦРУ, и МОСАД говори за това, че има установени канали за сътрудничество и бързо се задействат.
Негативното в битката с тероризма е, че профилактиката срещу това безумие все още е на ниско ниво. Изпреварваща информация трудно се получава, проникването в тези организации е изключително трудно и затова се налага наистина едно много активно и то не само двустранно сътрудничество.
Другото, което бих коментирал във връзка със случилото се: задава се въпросът дали може да се направи връзка между доклада на Европейската комисия и терористичния акт. Очевидно е, че актът не е насочен и не е мотивиран от неща, които касаят България като държава, нейната външна политика, нейните позиции. Мина времето, когато възможността за терористичен акт поради нашето участие в Ирак, Афганистан можеше да бъде мотив. Това вече едва ли може да е водещ мотив. Отделно от това, българската външна политика по отношение на арабския регион, на Близкия Изток е доста балансирана. Имаме добри отношения не само с Израел, а и с много от арабските страни. По отношение на Арабската пролет също българската позиция не беше толкова политически оцветена, а като национална позиция бе доста единна и то с разбиране към събитията, които стават в Близкия Изток. Аз изключвам водещ мотив за атентата да са действия, които да демонстрират отношение към България, въпреки че те носят много злини за България, удрят туристическия бизнес, прокарват съмнение към ефективността на защитната ни система и т.н. Не мисля, че е добре да спекулираме в такива случаи, търсейки конкретна политическа изгода във вътрешно политически план. Това отклонява вниманието на обществото от истинската същност на този жесток факт. Така или иначе атентатът е провокиран единствено от желанието да се нанесе удар на Израел. Чудовищно е, че ударът се нанася върху абсолютно невинни хора, че между загиналите има жена, която е трябвало да дари живот. Това са наистина варварски неща и тук трябва общо реакцията не само в България, а въобще по света да е изключително остра, негативна и да доведе до повече усилия за изпреварващи действия за предотвратяване на тези актове, а не за демонстрация на бързо действие, след като лошото се е случило.
Фокус: Вярна ли е, според Вас, версията за атентатор-самоубиец, който е взривил автобуса с израелските туристи? Какви са другите възможни версии за случилото се?
Тодор Бояджиев: Очевидно камикадзето идва отвън. Това е характерното в този случай и той трябва да се има предвид, той е илюстративен. Той идва с фалшива американска шофьорска книжка. Очевидно е, че и другите му документи са фалшиви. Той идва с определена цел. Той е можел да взриви бомбата на летище „Бургас”, тъй като видеокамерите го показват. Това отново говори, че мерките за сигурност не са на най-високо ниво. Той може да взриви бомбата и да предизвика унищожение в хотела, в който отсядат израелските туристи, но очевидно той е имал ясната цел – автобусът, където е очаквал да бъдат само израелски туристи, в случая да демонстрира каква е основната цел, да не остане въпрос, веднага да стане ясно защо се извършва този безобразен, жесток, варварски акт. Отново има място за маса въпроси – какви са тези мерки за сигурност, които не предотвратяват качването в автобуса на лица, които не са от групата. На този въпрос трябва да отговорят и израелските служби. Известен факт е, че на всеки полет на еврейските авиокомпании и към всяка туристическа група има служители по безопасността. Те също носят отговорност за това, че е било допуснато в потока техни туристи да се включи човек, който не е към групата. Това говори също така, че и от наша страна не е имало ефективен контрол – след като са излезли от самолета, кой се качва в автобуса. Самият факт, че видеокамерите засичат камикадзето говори, че очевидно сме мека цел. Очевидно, че мерките за сигурност не са такива, че да поставят бариери преди извършване на акта, да е ясно, че се вземат строги мерки. Ще бъде грешка, ако този жесток акт доведе в бъдеще до полицейски мерки, които надхвърлят нормалните демократични норми, ако са друга, нова стъпка към превръщането на страната ни в полицейска държава, защото това е една от тежките последици на тероризма. Трябва да се отговори със затягане на мерките, но в същото време да се държи сметка за баланса с гражданските права, с демократичните права и ценности. Дай боже това да не е мотив за повече полицейщина. Основното, което трябва да се направи, е профилактиката – много трудна, много тежка задача. Проникване в тези организации, което е основно задача на разузнаванията, е изключително трудно и затова трябват не само национални усилия или усилия на двустранна основа. Трябва многостранно сътрудничество и в битката срещу тероризма, който заплашва ценностите не само на демократичния свят, а и на арабските държави, който въпреки че понякога носи окраска на религиозен фанатизъм, така или иначе нанася вреда на всички религии. Трябва всички да се обединят в борбата и битката срещу извършителите и тези, които планират терористични актове.
Фокус: Подкрепяте ли твърденията, че Иран и проиранската ливанска партия „Хизбулла” стоят зад терористичния акт?
Тодор Бояджиев: Според мен не бива да се избързва с презумпцията, че е отговорна една конкретна държава. Това не значи, че изключвам евентуално участие на тази държава, която израелският премиер Нетаняху директно назова и обвини директно Иран. Нека да оставим малко време да се извърши разследването. Тези неща ще излязат наяве. „Хизбулла” няма практиката да обявява за всяка една своя операция, че е нейно дело, така че е възможно никой да не поеме официално отговорност. Но се знае камикадзето. Оттук нататък ще бъдат възстановени неговите контакти, ще бъдат възстановени неговите връзки и то не само от българските служби. Аз съм абсолютно сигурен, че в Щатите вече ФБР работи на пълни обороти, за да открие какъв е бил този документ – той е наличен, ще му се прави анализ, за да се види дали е фалшифициран в Щатите, да се открие къде и как се произвежда този тип фалшиви документи и да се търсят връзките, които евентуално ще покажат ръката, която стои зад атентата. Тогава вече трябва да се осъди този, който го е извършил. Предварителното осъждане на една държава или на една организация може да остави без необходимото внимание реалните изпълнители на конкретния терористичен акт. Има много неща, които могат да се направят, за да се идентифицира кой стои зад акта. Ще има анализ на взривните вещества, които са използвани, на конструкцията на бомбата. Има поне три арабски организации, които биха могли да извършат този акт, а не единствено „Хизбулла”. Сигурен съм, че ще стане ясно кой е извършил атентата, но да се слага етикет е прибързано. Това е може би, за да се отговори на публичния интерес, да се отговори на натиска, който медиите упражняват, но нека да им дадем малко време, за да направят необходимото разследване. Аз съм убеден, че в момента машината се върти не само на нашите специални служби. Това е чудовищен акт и доста държави ще вземат пряко отношение в разследването. Показателен е фактът, че часове след атентата се включват специалните служби на САЩ, тръгва проверка по фалшивия документ за правоуправление на превозно средство, веднага се влиза в базата данни на Федералното бюро за разследване. Има създадени предпоставки за бързо реагиране. В критичен план бележката ми е в това, че няма все още система за ранно предупреждение. Промъкват се информации, в израелски сайт през януари имаше съобщение в този смисъл – това са неща, които трябва да се анализират от специалните служби. Има какво да направим, за да пресечем или радикално да намалим риска и възможностите за такива случаи.
Фокус: Какви по-сериозни мерки за сигурност трябва да се предприемат у нас, за да не се повтарят такива трагедии?
Тодор Бояджиев: Мерките трябва да бъдат не само показани на плакат, а трябва да действат. Не може да се допусне един терорист с бомба в раницата си да се разхожда из терминала на Бургаското летище и никой да не го заподозре по един или друг начин, колкото и да има маскировка, колкото и да се слива със средата. Това говори, че нещо в режима не е изпипано. За мен е необяснимо как се допуска да се качи на специален автобус, който е дошъл да отведе израелска група. Там би трябвало да има необходимият ред, да има необходимият контрол – който е слязъл от самолета, да се качи на автобуса, а не външно лице да успее да се качи на автобуса. Системата не работи, не е достатъчно ефикасна. Знае се, че израелските туристи са на мушка, че всичките фанатизирани терористични ислямски и проислямски организации търсят начин да нанесат удар именно на този контингент. Съответно за тях трябва да има далеч по-строги мерки. Какво пречи, след като минат проверките, след като пътуват като група, автобусът да ги приеме на място, където друг не би могъл да влезе, освен хората от самолета? Има маса неща, които могат да се направят в бъдеще. Това не е въпрос само на службите. Това е въпрос на по-голямо внимание от обществото, наше участие, помощ от наша страна към тези служби. Този човек е влязъл в България, отседнал е в хотел, движел се е. Къде сме ние като общество, в което се движи? На никой нищо не му прави впечатление. Трябва да разберем, че ние също носим отговорност и като членове на обществото трябва да бъдем по-внимателни.
Фокус: България подготвена ли е и има ли необходимия ресурс, за да реагира адекватно на подобни терористични актове?
Тодор Бояджиев: Най-големият щат е щатът на Министерство на вътрешните работи. Ресурс има, въпросът е доколко ефективно и как се използва. Не е въпросът в нови бройки, а по-ефективно използване на бюджета, по-ефективно действие на цялата система. Сами не можем да водим битка срещу тероризма. Тази битка я водим всички цивилизовани държави – въпросът е на какво ниво е сътрудничеството. Рискът никога няма да падне на нула, той ще си съществува, но въпросът е да се минимализира.
Фокус: Има ли притеснения за бъдещи терористични заплахи у нас?
Тодор Бояджиев: След като вече имаме терористичен акт, не могат да се изключат. И преди акта не е трябвало да се изключва тази възможност, и след акта. Не искам да се всява паника. Естествено е всички да са наясно, че мерките за сигурност ще се повишат. Това е ясно и на тези, които стоят зад този акт и очевидно ще търсят други меки цели и територии, където да нанесат следващия си удар. Особено опасното днес е, че с акциите си тероризмът казва: „За нас няма граници”. Очевидно на тази тотална заплаха трябва да се отговори по възможно най-адекватен и тотален начин. И да не забравяме това, което и аз, и много други специалисти вече много години се опитваме да изведем във фокуса на вниманието – приближаваме границата, когато „Компютърната мишка ще смени автомата Калашников”. Опасността от кибертероризма непрекъснато нараства. Той може да доведе до огромни физически жертви. Управлението на всички самолети е в киберпространството, всички влакове стрели, всички транспортни средства, всички банки, икономиките на държавите. Всичко това все повече и повече става цел за кибертероризъм. Могат да се случат страшни неща преди да са взети адекватните мерки. Дай Боже службите да вземат такива мерки. Но обществото също трябва да знае за рисковете, които ни грозят. За съжаление личното ми впечатление е, че и тук потенциалната опасност нараства по-бързо, отколкото готовността ни да реагираме адекватно и предварително, а не когато злото се случи.
Яница ТАНЕВА
Loading ...
