
Растяща критичност към управлението отчита НЦИОМ в последното си проучване за електоралните нагласи. То е проведено между 27 юни и 3 юли.
Данните сочат, че ГЕРБ свива електоралното си влияние с 4,5%. В момента за ГЕРБ биха гласували 26,6% от пълнолетните българи. Електоралното влияние на БСП не се променя за последния месец и остава около 18%.
Партията на Меглена Кунева, която бе основана по време на провеждане на изследването, е трета политическа сила с резултат от 7,5%. Засега симпатии към личността на Меглена Кунева по-масово декларират левите избиратели.
В същото време обаче, сред готовите да гласуват за новата партия превес имат центристки и дясно ориентирани избиратели.
ДПС има подкрепата на 6,4% в началото на юли, а Атака – от 2,5%.
Ако Синята коалиция бъде запазена, тя има шансове да попадне в следващия парламент. Поотделно СДС и ДСБ обаче имат близки и невисоки електорални дялове, от по 1,6% – 1,7%, сочи още проучването.
В края на третата година от мандата ГЕРБ запазва 70% от избирателите си от предишните парламентарни избори, а БСП – 76%.
Крайно разочаровани от ГЕРБ и категорично нежелаещи повече да ги подкрепят са една пета (20%) от бившите им избиратели. При БСП този дял е по-нисък – 13% от гласувалите за тях през 2009 г.
Новата партия на Меглена Кунева печели симпатизанти главно сред бивши поддръжници на други партии и в по-малка степен успява да привлече политически пасивни избиратели.
май 2011 |
Септ 2011 |
ноем 2011 |
февр 2012 |
април 2012 |
май 2012 |
Юни – юли 2012 |
|
ГЕРБ |
30,0% |
32,0% |
32,0% |
29,4% |
30,4% |
31,1% |
26,6% |
БСП |
16,0% |
18,0% |
20,0% |
17,5% |
18,1% |
17,9% |
18,0% |
„България на гражданите“ – Меглена Кунева |
|
|
|
|
4,5% |
5,5% |
7,5% |
ДПС |
7,6% |
6,5% |
7,1% |
7,0% |
5,4% |
7,0% |
6,4% |
Синята коалиция (СДС+ДСБ) |
3,2% |
3,5% |
2,2% |
2,4% |
3,0% |
2,7% |
3,3% |
АТАКА |
4,0% |
3,8% |
2,0% |
2,0% |
2,8% |
1,4% |
2,5% |
Друга партия |
3,0% |
3,1% |
5,5% |
5,1% |
4,3% |
3,7% |
5,7% |
Няма да гласувам |
36,2% |
33,1% |
31,2% |
36,6% |
31,5% |
30,7% |
30,0% |
Общо |
100% |
100% |
100% |
100% |
100% |
100% |
100% |
В сравнение с месец май от 2 до 6 пункта намалява одобрението към всички държавни институции.
Съдът, прокуратурата и полицията губят по 2% одобрение, парламентът – 3%, а кабинетът – 4%. Одобрението към парламента остава значим дял единствено сред симпатизантите на управляващите. Дори сред тях обаче тази институция е по-скоро неодобрявана, отколкото одобрявана.
За последния месец намалява одобрението към ръководителите на основните държавни институции - с 6% към премиера, с по 3% към президента и към вицепрезидента. С 4 пункта расте неодобрението към работата на председателя на парламента.
Армията губи близо 6% одобрение през изминалия месец, доколкото общественото внимание се фокусира върху взривовете край с. Лозенец, Ямболско.
В началото на юли повечето министри също губят обществена подкрепа за работата си, което се вписва в растящата критичност към дейността на управляващите, отчита НЦИОМ.
Класацията на министрите към началото на юли се оглавява от Лиляна Павлова, следвана от Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Четвърти е Николай Младенов, а пети – Вежди Рашидов.
В контекста на събитията от последния месец (протестите около Закона за горите) расте критичността към работата на министъра на земеделието и горите, чието одобрение спада с 6 пункта.
Макар да е най-одобряваният министър от избирателите на ГЕРБ, вицепремиерът Цветан Цветанов също губи 6% от одобрението за работата си.
Най-ниско одобрение в началото на юли получават правосъдният министър Диана Ковачева и транспортният Ивайло Московски.
Социолозите отново регистрират трайно и високо неодобрение към работата на финансовия и социалния министри.
Общите критични настроения през месеца се пренасят и върху политици и публични лица, които традиционно имат висок рейтинг. С 6% спада одобрението към българския еврокомисар Кристалина Георгиева, с 5% – към кмета на столицата Йорданка Фандъкова.