в-к „Труд“
Въвеждането на задължителна застраховка не е популярна мярка и за мнозина това е вид нов данък, който мирише на социализъм
Споменът за скорошното земетресение още предизвиква тръпки у хората, които усетиха трусовете през нощта на 22 май. И макар че нямаше жертви и тежко ранени, хиляди собственици на имоти ще трябва да ремонтират напукани стени, паднали мазилки, счупени керемиди и срутени комини. А няколко десетки сгради може би ще трябва да се строят наново.
Покрай щетите за пореден път в общественото пространство изплува и фактът, че по-малко от 10% от собствениците застраховат имотите си и трябва или сами да плащат ремонтите, или да протягат шепи към държавата.
Преди седмица строителният министър Лиляна Павлова обяви идея за въвеждане на задължителна застраховка за всички сгради срещу природни бедствия, включително земетресение. Тази седмица тя трябваше да бъде внесена и за разглеждане на заседанието на правителството, но това не стана.
Изглежда, властта даде заден за полицата и в това има резон. Въвеждането на задължителна застраховка не е популярна мярка и за мнозина това е вид нов данък, който мирише на социализъм. Други смятат, че това щяло да наруши свещения принцип на свободното застраховане.
Но истината е, че въвеждането на задължителна застраховка не е лесна, нито бърза мярка. Докато схемата стартира, може да минат и години. Причините за това не са една и две, като основната е как тя да бъде осъществена.
Идеята за задължителна застраховка чрез т.нар. катастрофичен пул датира от повече от 10 години, като след всяко по-голямо наводнение излиза на дневен ред. Какъв е принципът? С участието на застрахователи и държавата се изгражда общ застрахователен фонд, в който влизат вноските. Такава схема има при Гаранционния фонд по застраховката “Гражданска отговорност”, където влизат отчисления от всяка полица. Заради огромните щети от порядъка на стотици милиони, а може би и над милиард евро, които може да възникнат при сериозно събитие, се презастрахова от чуждестранни компании, за да има по-голямо покритие.
Предимствата на тази схема са, че участието в нея е евтино и тя покрива и ниските щети, без да има самоучастие от страна на застрахованите. Например в Румъния срещу вноска от 10 или 20 евро се изплащат щети съответно до 10 000 евро и 20 000 евро. При това полицата покрива не само рисковете от земетресение, но и от наводнение и пожар.
Освен това за разлика от схемите на застрахователите при пула има натрупване на средства, след като се приспаднат разходите за обслужване и презастраховане. Така във фонда всяка година се акумулират повече средства, като може да се достигне до момент, когато дори да спре събирането на годишни вноски.
Критиките към пула са, че застрахователното покритие е ниско и традиционните схеми не позволяват да се увеличи размерът му. Освен това създаването му изисква промени на нормативни актове и създаване на нови и решаване на въпроса как държавата и застрахователите да поделят участието си в схемата, което може да се проточи доста във времето.
Другият проблем е, че въпреки задължителното участие по стара българска традиция може да не се извършва ефективен контрол върху събирането на средствата, да се налагат санкции, а и което е по-важно, да се събират.
Идеята за пула не се радва на голяма подкрепа в застрахователния бранш, който не е взел официално становище за нея.
Какво е предимството на полиците при застрахователните компании? При тях имотите могат да се застраховат на действителна стойност, като рискът земетресение е само част от общото покритие за всички допълнителни щети, които може да се случат. Става дума за наводнения от съседи, пожар, природни бедствия и всичко, за което се досетите.
Съвременната пакетна застраховка покрива дори и настаняване в хотел за времето на ремонт на жилището, както и отговорността към съседски имоти, ако случайно ги наводните или получат други щети от вашето имущество.
Но пълната застраховка с всички екстри, която ще покрие изцяло щетите и в най-драматичния случай, не е евтина. За един апартамент от 80 кв. м в столицата или подобен от големите градове може да достигне 200, 300, че и повече лева в зависимост от покритията.
Също така трябва да имате предвид и че много застрахователи изискват и самоучастие при риска земетресение. Стойността му е между 2 и 5% и означава, че ако имотът е застрахован за 100 000 лв., потребителят ще трябва да покрива сам щети между 2000 и 5000 лева. Чак при по-голям размер компанията плаща.
Без да се простирате толкова нашироко, може да намерите и доста изгодни застраховки без самоучастие в рамките на 20-30 лв., които покриват щети от природни бедствия, включително земетресение.
Ако нямате установена връзка със застраховател, е добре да посетите офиса на застрахователен брокер, където има оферти на много компании. Там ще получите съвет за актуалните промоции за жилищните застраховки. Покрай земетресението много компании предлагат по-евтини полици, включително спират клаузата за самоучастието за промоционален период.
А ако решите да не се застраховате, късмет!
Средната стойност на обезщетенията, които застрахователите изплащат след земетресението на 22 май край Перник, е между 400 и 1200 лв., показа проверка на “Труд”. В повечето случаи става дума за напукани стени, паднали мазилки и керемиди, обелени латекс и тапети.
В “Армеец” са заведени около 800 щети, като сред тях има и няколко сгради, на които оценките все още не са приключили. В момента те се обследват от вещи лица, за да се видят конструкциите им, и може да се отиде към изплащане на застраховката в пълен размер.
При “Алианц България”, които са лидер на пазара на застраховане на домашно имущество, обявиха, че към 1 юни са завели над 830 щети на обща стойност над 1 млн. лева. През последната седмица застрахователят обработваше още искове, така че вероятно броят на щетите ще надвиши 1000.
В същото време в Междуведомствената комисия по бедствия и аварии в Перник са постъпили 6700 молби за оглед на имуществото от незастраховани граждани. По-миналата седмица правителството взе решение всички пострадали, а не само социално слабите, да получат по 325 лв. от хазната.
Loading ...
