Водещ: Първата българска частна информационна агенция „Фокус” днес навършва 12 години. При мен в студиото вече е президентът на ИА „Фокус” и Радиоверига „Фокус” Красимир Узунов. Здравейте и честит празник.
Красимир Узунов: Здравейте. Честит и на вас, защото радиото е част от агенцията и агенцията е част от радиото.
Водещ: Господин Узунов, какъв беше пътят на „Фокус” през тези 12 години?
Красимир Узунов: 12 години не са чак толкова голям период, през който да се оценява пътят. Може би, трябва да го оценяваме като стане на 50 години „Фокус”. Въпросът е един, че преди 12 години България имаше информационен монопол. Ако през 1990 година първите частни вестници нарушиха държавния монопол, сега спокойно можем да кажем, че през юни 2000 година за пръв път се наруши монополът за държавната информация, като информационни агенции. Сега в момента са се появили примерно информационни сайтове, издания, т. нар. агенции, има десетки –в София, в страната. Но тогава нямаше нищо друго. Имаше една официална държавна агенция, която разпространяваше информация и беше изключително трудно, първо, да повярват, че информацията, която разпространяваме е достоверна. Второ да се наложим, защото в информацията най-важна е точността и бързината. Когато точността и бързината отговарят, оттам нататък след 3 часа вече много трудно се знае откъде е тръгнала информацията, защото тя се транслира. Ако има нещо, което отличава „Фокус”, това което е за всичките тези 12 години и, което гарантира и бъдещето на „Фокус”, това е, че „Фокус” произвежда новини. С други думи, ако има агенции и електронни издания, които печатат, препечатват и тиражират информация, разликата е, че „Фокус” произвежда новини. Това е една фабрика за новини. Затова и в агенцията се появи текстът, че „Фокус” произвежда около 1 000 информации, които се предоставят на всички медии не само в България, но и на Балканите, в света. Това означава и цитиране, това означава и „взимане” на новини. „Взимане”, казвам в кавички, съвсем естествено, защото македонските медии правят своите международни страници по „Фокус” именно. Тъй като голяма част от тях нямат абонаменти за големи световни информационни агенции, нито разполагат с добра регионална информация, да не говорим примерно за източното пространство, което е по-съветското пространство. Така че „Фокус”, може би, използва добре геостратегическото положение на България и представлява една добра трансмисия в новините.
Водещ: Както вече съобщих на нашите слушатели – 5 души преди 12 години. Сега вече във „Фокус” работят над 200 репортери, редактори, преводачи, IT-специалисти, системни администратори, дизайнери, архив. Как се управляват толкова много хора?
Красимир Узунов: Сигурно трудно се управляват. Това не предполага, че трябва да ги редуцираме пак до пет, защото иначе не може да си свършим работата. Това в рамките на шегата. Но важното е друго, че ние сме благодарни на всички, които по един или по друг период са работили някога във „Фокус”, свързали са се във „Фокус”. И като гледам в CV-тата на всички им присъства „Фокус”, което означава, че това е белег за принадлежност. Във „Фокус” оцелява това, което е безпрекословно свързано с новината. А новината я има тогава, когато има събитие. Не можеш да си позволиш два пъти или три пъти да напишеш новина, освен на 1 април, естествено, за нещо, което не се е случило и оттам нататък да можеш да претендираш за достоверност и информация. Най-приятното впечатление в един екстремален момент – това беше последното земетресение, тогава се върнаха и в радиото, и в агенцията хора, които бяха в отпуска, за да работят, без някой да ги кара, което означава, че те вече са израснали достатъчно, не чисто информационно, а може би, чисто човешки. Колкото за радиото, самият факт, че хората, които работят в радиото могат да се смеят на собствените си грешки, означава че те вече са станали радио. А иначе, чисто организационно, проблем с управлението няма. Проблем има със състоянието, в което се намира не само Европа, а и България и трудността на икономическата криза. Но кризите са затова, за да се преодоляват, а всичко останало е развитие. Перспективата на „Фокус” е тя да продължи да се развива и наистина да се докаже не само като най-силната българската информационна агенция, а и като най-силната балканска информационна агенция.
Водещ: Как се поддържа спечеленото доверие на всички читатели и слушатели вече 12 години?
Красимир Узунов: Нормално – с ходене на работа от сутрин до вечер.
Водещ: И в края на нашия разговор, какво ще пожелаете на всички колеги от Агенция „Фокус”?
Красимир Узунов: Да четат „Фокус”, да слушат „Фокус”, за да могат да кажат спокойно, че скоро ще гледат „Фокус”.
Водещ: Ще гледаме „Фокус”?
Красимир Узунов: Натам вървят нещата.