Една от височините на несебърското Време

5 години без Димитър Янков /04.04.1952-09.05.2007/

    Отдавна е прозряно и казано-и то хубаво!Със смъртта на всеки от близките ни хора нещо и в нас умира.Остава някаква празнина,понякога цяла бездна,която с

времето може повече или по-малко да се запълни,но може и да си остане все такава.

      Казва се,че времето лекува.Но наистина ли е така,винаги ли е така и всякога ли времето е спасителен лек за загубилите близък? Минават дни,месеци,години – и

сякаш започва лековитото действие на времето,за което са говорили мъдреците от древността,но и без техните мъдрости човек чувства,че бавно-бавно,някак си

неусетно празнината започва да се запълва,и болката стихва.

       Но не винаги!Има нещо нелечимо и непреодолимо в загубата на близкия човек, особено когато тя е изневиделица.А животът на Димитър Янков бе прекъснат в крачка от злодейска ръка,насочена от още по-злодейски замисъл.Така неочакваната и поразяваща трагична новина направи от нас вечни негови длъжници.

       Времето лекува,но не винаги.И днес продължава да ни е мъчно,че Димитър

Янков си отиде от този живот преждевременно.Не е нито справедливо,нито дори допустимо,че този човек го няма!

       Смъртта винаги изненадва.След първоначалния шок настъпва мъката,а заедно с нея връхлитат и спомените.С какво ще запомнят съвременниците Димитър Янков?

        Мисля,че е излишно да убеждавам този или онзи в човешката и гражданската смелост на Димитър Янков.Тя е пословична.Познавах Димитър Янков,когото повечето хора наричаха Чичо Митко,от двайсетина години.Голяма част от този период беше запълнена в общуване с него по работа и в свободното ми време и, ако трябва да изразя най-кратко и най-обобщено впечатленията си от неговата личност мога да го направя с три думи-Една Добра Сила.

         Той беше човек взискателен към себе си,самоизградил се,самодоказал се,

себенадмогнал се приживе.Хората,които го познават знаят,че той беше скромен ,с нежелание да блести.Опитващ се да прикрива с отсъствие на показност присъствието на своята класа.Имах възможност да го наблюдавам,а и да съпреживявам с него най -различни ситуации-в бизнеса,в политиката,в общинския съвет и на маса.Навсякъде е действал като една добра сила.

          Чужд на всякакви дребнавости,в ежедневието беше щедър и толерантен към хората,независимо от тяхното социално положение.С всекиго работи всеотдайно,на всекиго помогна,на всекиго даде нещо от себе си.В същото време проявяваше смелостта и авторитета да отстоява открито и ясно своите позиции-безкомпромисно и честно.Неговата страст-да казва истината ,да не я завоалира,лишен от всякакви смекчаващи стратегии,които са типични за днешната ни обществена действителност, увеличиха съратниците му,спечелиха му нови съидейници,но и не само приятели .

        Като всеки истински политически мъж Янков имаше много и всевъзможни

врагове.Имаше периоди,когато те го атакуваха злостно и от ляво и от дясно. Обливаха го с мръсотии,за да го уплашат и унизят.Но личността му стоеше много по-високо от пигмеите на омразата.Тя не само ги потискаше,но и респектираше. Може би затова покойникът беше оплакан толкова шумно.Но защо ли?Макар и мъртъв,той пак е далече пред тях.

         Димитър Янков загина,отстоявайки интересите на Община Несебър и нейните жители.Злокобна ръка отне живота му,но и го беляза с безсмъртие. Защото той жалонира пътя на Несебър,като кауза и свършено дело,като перспектива и верен ориентир не само за своите съвременници,а и за тези след тях.Една от големите височини на несебърското време-днес и в бъдеще.

         Той ни даде,и продължава да ни дава своя урок по гражданско поведение. Един  урок за който заплати с живота си.А смъртта?Тя го съхрани и издигна над всички останали като още по-емблематична фигура,за която тепърва ще се пише и говори. Ето защо нека никой не се опитва да го превърне в спомен.