ЙЕРАРХИЯ НА ЦЕННОСТИ

Или, така няма да сполучим, господин министър-председател!

Д-р Георги Чалдъков

Абрахам Харолд Маслоу (1908–1970) е създател на постфройдистката психология – той описва теорията на човешката мотивация и йерархия на ценности в две поредни статии през 1943 г., които за първи път през 1962 г. представя обобщено в книгата „Психология на съществуването”. Хората се различаваме по равнището на надфизиологичните си потребности -  знание, творчество, морал, сътрудничество, съпричастност. И на върха – йерархия на ценности и самореализацията – това, което всеки, но с различни средства и цели, се стреми да постигне. Тази йерархична пирамида се отнася и за обществото, може би и за политиката.

Нашият народ го е казал по-ясно: „Който учи, той ще сполучи.” По-късно – на 15 април 1892 г.  – Стоян Михайловски написа:

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знанието живей!

Да, но около 7 април – ден на лекарите и медицинските сестри – научихме, че 600 български лекари напуснали Родината и отишли да работят в чужбина – „напредваме”, през 2010 г. техният брой беше 481. Затова запитах 10 български лекари, завършили наши университети, защо емигрираха? „Защото съм ненужен и неискан специалист в България” – отговори един от тях. За мото беше написал реплика от второ действие, втора сцена на “Хамлет”:

Може да съм затворен в орехова черупка
и  да се считам за крал на безкрая.

И продължи, че в книгата “Вселената в орехова черупка” гениалният математик и физик Стив Хокинг – професор в университета в Кембридж – обяснява научно тази реплика на Шекспир, но ние негениалните не можем да усетим неговата тревога за разширяването и безграничността на Вселената. Ние се измъчваме от живота в черупката, особено тази, наречена България – написа моят приятел емигрант. И емигрираме, за да търсим по-добра следдипломна квалификация, по-добри условия за работа, по-добър стандарт на живот и по-добър социален статут. Въпреки че около 7 април министър-председателят каза, че лекарите получават повече от министри и депутати. И, че като строим спортни зали и пътища, не остават пари за болниците – не ми се вярваше, но чух този празничен поздрав по една от българските телевизии. С голямо уважение към всеки всеотдаен труд за доброто и радостта на човека, включително този на големите спортисти, не е ли ясно на министър-председателя (и на  другите политици), че един нобелист е много по-престижно постижение за всяка напреднала страна, отколкото един или пет олимпийски и световни шампиони.*

Тогава написах на моите емигранти следните стихове от “Котка и гълъб”:на (д-р) Калин Терзийски

От смешна пушка,

стреляща със въздух

беше лишен гълъбът от правото си на летене

във неговия роден въздух.

От Кембридж, Каназава, Токио, Ню Орлеанс, Бремен, Сейнт Луис, Бостън, Торонто, Ваймар, Синсинати ми отговориха, че това е една много тъжна метафора за причините на емигрирането от България. И продължиха: голямата разлика е, че там заслужилите (лат. meritо) със способностите си хора са на власт (гр. kratos) във всички сфери на човешкия труд. Докато меритокрацията не съществува в България.

И разбрах, че Кралят на безкрая няма скоро да се появи в България. А и Христо Фотев отдавна бе написал:

О, самота с кошмарните претенции
на някаква родина,
на отечество!
… Там някъде –
на дъното на самотата – Родина!
Изгнание е тя – и нищо повече!

     Quo vadis, medici? – написа друг от нашите емигранти. И продължи: “Интуитивно мога да обобщя, че емигранти, работещи в престижни университети и болници на света, ще се върнат и ще дадат много на България. Истината обаче е, че няма научни доказателства, които да подкрепят интуицията.”

_____________________________________________________________________

* Освен с колеги, израстнал съм с поети, артисти и спортисти (гимнастиците Васил Константинов – вуйчо ми, Стоян Коев, Велик Капсъзов, Минчо Тодоров, Никола Проданов, атлетката Дияна Йоргова, футболистите Никола Димитров и Бончо Бонев…). Като ученици в бургаската гимназия бяхме дори национален отборен шампион по спортна гимнастика (1953-1957). Неотдавна с мои приятели написахме отворено писмо в подкрепа на Христо Стоичков за избирането му за доктор хонорис кауза. Накратко, „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила” – казал Аристотел на своя учител. Така за мен един нобелист е по-ценен от пет олимпийски и световни шампиони. И приемането на световно известни учени, писатели и артисти в кабинетите на политици е по-достойно и по-престижно, отколкото приемането на съседни певици и световно известни спортисти. Казано с други думи, държавата трябва да инвестира приоритетно в здравеопазването (включително в спортни зали, басейни и стадиони за здраве), в образованието и науката. И след това в магистралите и зрелищните спортни зали.

       За да сполучим, господин министър-председател!