Сн. БГНЕС

Националната сигурност на Русия може да се гарантира, само ако страната бъде истински силна. Това е основната теза в шестата предизборна статия на премиера и кандидат за президент на федерацията Владимир Путин, цитирана от ИТАР-ТАСС.

„Не бива никога вече да допуснем повторение на трагедията от 1941 г., когато липсата на готовност за война у държавата и армията бе платена с огромни загуби в хора“, подчертава Владимир Путин.

В глобалния свят Русия не бива „да въвежда никого в изкушение със слабостта си“ и „при никакви условия няма да се откаже“ от укрепването на своя потенциал за стратегическо
възпиране, предупреждава Путин в официоза „Росийская газета“.

„Не ще можем да укрепваме международните си позиции, да развиваме икономиката, демократичните институции, ако не сме в състояние да защитим Русия. Ако не пресметнем рисковете от евентуални конфликти, не осигурим военно-технологическа независимост и не подготвим достоен, адекватен военен отговор като крайна мярка за реагиране на едни или други предизвикателства“, пише руският премиер.

През следващите 10 години руската армия ще получи над 400 междуконтинентални балистични ракети, 8 стратегически и близо 20 многоцелеви подводници, повече от 50 бойни кораба, над 600 модерни самолета и повече от 1000 хеликоптера, повече от 2300 танка и редица други оръжейни системи. Планирано е да бъдат изстреляни над 100 космически апарата с военно предназначение, се казва в статията.

Русия трябва да възроди изцяло своя океански военноморски флот, главно на север и в Далечния изток, да осигури интересите си в Арктика. Руската армия трябва да бъде обновена чрез създаване на качествено нова система за военен анализ и стратегическо планиране, посочва Путин. Той подчертава значението на военната наука за модернизацията на въоръжените сили и отбранително-промишления комплекс (ОПК).

Новата структура на руската армия трябва „да се опре на принципно нова техника“, по-добра от „аналогичните системи на всеки потенциален противник“, добавя авторът и отбелязва, че „безпрецедентният мащаб на програмата по въоръженията и модернизирането на ОПК потвърждава колко сериозни са намеренията ни“.

Той посочва, че Русия отпуска за тези цели към 23 трилиона рубли за следващото десетилетие, но това не означавало милитаризация на бюджета. Според премиера, така ще бъдат „платени сметките“ за годините, когато руската армия и флотът на практика не са получавали нови оръжия, „докато други страни последователно помпаха военните си мускули“.
 

„Времето изисква решителни стъпки за укрепване на единната система за въздушно-космическа отбрана на страната. Към тези действия ни тласка политиката на САЩ и НАТО по въпроса за разполагане на ПРО“, пише Путин.

За да се гарантира, че глобалният силов баланс няма да бъде нарушен, Русия трябва или „да създаде собствена, доста скъпоструваща и засега неефективна система за ПРО“, или да си
осигури възможността „да преодолее всяка система за противоракетна отбрана и да защити руския ответен потенциал“, смята министър-председателят.

„Тъкмо това е целта, на която ще служат стратегическите ядрени сили и структурите за въздушно-космическа отбрана (. . .) Военнотехническият отговор на Русия срещу глобалната
американска ПРО и нейния сегмент в Европа ще бъде ефективен и асиметричен. И напълно ще отговаря на стъпките на САЩ в сферата на ПРО“, посочва Владимир Путин.
„Задачата е в следното: без да изтощим, а като умножим икономическите сили на страната, да създадем такава армия, такъв ОПК, които ще са способни да гарантират на Русия суверенитет, уважение от партньорите и траен мир“, отбелязва кандидат-президентът.

Статията общо взето съдържа една, но съществена новина – премиерът Путин няма намерение да се откаже от наборната армия и да я направи изцяло професионална, коментира на сайта си в. „Комерсант“.

Самият Путин пише, че щом Русия притежава ядрено оръжие, според него няма никаква вероятност за широкомащабна агресия срещу федерацията. А за регионалните и локалните войни, които неназовани сили се мъчат да провокират „в непосредствена близост до границите на Русия и на наши съюзници“, не е необходима масова армия, забелязва изданието.

На Путин „просто не му достига политическа воля да отмени наборната служба като система, като институция“, защото близо 80 на сто от руските наборници бездруго нямат желание да служат и евентуалното връщане към наборна армия „после (. . .) ще е крайно трудно, ако изобщо е възможно“, твърди вестникът.

„Докато обаче институцията съществува, можеш да се разпореждаш с нея, както си щеш“, пише „Комерсант“.