АНТРОПОЦЕН: ЕРАТА НА ЧОВЕКА

Д-р Георги Чалдъков

                    За всичко е виновен човекът.

                                   Народна мъдрост

Тази мъдрост изрече човек от харманлийското село Бисер, в което на 6 фувруари 2012 г. – след скъсване на стената на язовир „Иваново”, причинено от човешка безотговорност – бяха удавени 10 човека, 147 къщи и много животни. Малко вероятно е човекът от Бисер да е знаел „Ние самите сме нашето наказание”, написано преди повече от 20 века от римлянина Марк Теренций. Нито да чел есето „Оранжев код в душите”, публикувано наскоро във вестник „Черно море”. Или –  книгата „Несъвършената градина” на Цветан Тодоров (който от 1963 г. живее във Франция), където пише: „Според Русо и Монтен доброто и злото текат от един извор. Човешкото съществуване завинаги ще остане „несъвършена градина.”

      Вероятно подобни мисли за доброто-и-злото, носени от съвременния човек, е имал предвид Пол Крутцен – холандски химик и носител на Нобелова награда-1995 г.,  когато през 2002 г. на една конференция възкликнал: „Внимание. Ние вече не живеем  в холоцена („цялостната” епоха, която започва след последния ледников период преди около 12 хиляди години). Сега ние живеем в антропоцена – ерата на човека.”

      В последните 200-250 години влиянието на човешката дейност върху живота на Земята се засилва неимоверно. „Степента и скоростта, с които се случват нещата на Земята, обаче са толкова големи, че трябва да гово­ря“ – каза неотдавна Джеймс Лавлок, учен от марсианския проект на NASA и автор на „Гея – нов поглед върху живота на Земята“. И предупреди за настъпващата екологична катастрофа – прогресивното разрушаване на „къщата“ (гр. οiκοs). Преди 12 хиляди години голяма част от Земята е скована от ледове. Глобалното затопляне с повече от един градус за хилядолетие оформя днешния профил на Земята – ледът остава по полюсите и като шапки по високите планини. Сега отново сме в ци­къла на затопляне – това датира от времето   на парния двигател, открит от Джеймс Уат през 1784 г., и последващата индустриална революция. Свръхконсумацията на въглища, нефт и газ, както и свръхотделянето на метан от дишането и храносмилането на кравите и овцете все повече топи ледовете на Гренландия и Антарктида. Защото не проти­водействаме на топлинната вълна, бури, урагани, цунами и наводнения убиват хиляди хора, къщи и дървета. Ако екологичното ни хулиганство продължава, всяка година ще се произвеждат още милиарди тонове въглероден диоксид и метан – и в края на XXI век температурите ще се по­вишат с 4–5 градуса, което ще означава нова климатична ера на Земята – ледените къщи на пингвините, тюлените и мечките ще се разтопят, морета и реките ще прелеят.

Ще „вали дъжд на земята четирийсет деня и четирий­сет нощи“ (Битие 7: 12).

И ще:

… видим някой ден потресени,

печални, изумени, неподготвени

безмилостното бягство на дърветата,

на птиците,

на мравките,

на въздуха…

Убиваме безшумно хлорофила –

душата – на дървета и цветя.

… Ще търсиме във себе си вината,

но късна може би ще бъде тя.

     Това е „Предупреждението“ на Христо Фотев за ан­тропогенната същност на екологичната криза – направено е много преди Джеймс Лавлок  и Пол Крутцен.

     В друго есе ще опиша моето предупреждение за държавната безотговорност за  здравната, образователната, научната и културната криза – „язовирната криза” е само вариация на общата тема за липсата на превенция в България.