Кирил Русев -Няма пари за спасителите, плащаме си сами

Илина Григорова

Кирил Русев е алпинист с дългогодишен опит. Ръководи Планинската спасителна служба (ПСС). ПСС е единствената организация в България, която се занимава с планинско спасяване и като такава е призната и е член на Международната организация за планинско спасяване IKAR от 1971 г. Потърсихме Русев, за да ни разкаже как протичат спасителните дейности във връзка с наводнените места в България, както и каква е зимната обстановка.

Къде ви намирам сега? Да не би в някои от бедстващите райони?

Хващате ме на път. Аз от доста време все съм на път. Сега отивам в Смолян, защото там колегите се нуждаят от подкрепа.

Там спасителни дейности ли протичат?

Не, не точно. Първо, има едно село Мугла, чийто път е сериозно затрупан. Не са се обадили още за помощ, но ако ни помолят, може да помогнем с моторна шейна. Очаква се да има затруднения. Едновременно с това, след два дни започва Европейската купа по ски на Пампорово. И там имаме голям ангажимент за охраната на състезанието. Затова и пътувам натам.

Как протича охраната? Как един планински спасител охранява?

На всеки пост има лекар спасител с нужното оборудване. Всичко, което е необходимо за оказване на спешна помощ, тъй като това са световни състезатели и такива са изискванията на Световната федерация по ски.

Планинските спасители по какъв начин участваха в подпомагането на институциите при случилото се бедствие?

Тази сутрин (б.ред.-вчера), рано, в осем часа, по нареждане на вътрешния министър Цветанов бе повикан екип от Пловдив със спасително куче, за да претърсят района около село Бисер, където са изчезнали хора. Там, където са били, са направили претърсване в района, където за последно са били видени изчезналите хора. Става въпрос за двор на къща. След като не са ги намерили там, след това са претърсили и малко по-надолу. Там е имало нива, която е била залята от водата, там са се надявали да намерят оцелели хора. Но и там не са намерили нищо. Продължили са и по поречието на реката, търсели са с кучето, но за съжаление не са открили следи. Едновременно с това от пожарната служба ни помолиха да предоставим екипи и моторна шейна.

Екипът в момента работи над Етрополе, посока село Рибарица, и над селото, в отдалечена махала, там има възрастни хора в затруднено положение. Има и една възрастна жена, която от двайсет дена не е излизала. Затова спасителите са снабдени със снегоходки и шейни. И ако моторната шейна не може да пробие, ще отидат пеша да я изкарат от дома й. Към момента това са спасителните действия във връзка с бедствията.

Как се казва кучето, което ви помага за спасителните дейности?

Кучето, което участва в спасителните дейности, се казва Вихрен. То е немска овчарка. Г-н Цветанов е посрещнал екипа и в края на действията им е благодарил. Нашите хора са изявили готовност да помогнат, когато трябва. Все пак, кучето трябва да си почине малко след 3-4 часа работа.

С колко кучета – спасители разполага ПСС?

От 22 кучета 4 са лабрадори, другите са немски овчарки. Единият лабрадор е с черна окраска, а другите – жълтеникави. Това са много добри кучета за спасителни дейности. Страхотни! Кучето е най-добрият приятел на спасителя.

Има ли случаи, в които единствено благодарение на кучето сте открили някого?

Да, разбира се, имало е такива случаи. Просто защото кучето за много кратко време обхожда много голяма област, особено когато районът е много обрасъл с храсти и е труднодостъпен. Именно и защото знаем колко ценно е , използваме дори лични средства за осигуряване на всичко, което му е необходимо. Сега кучето Вихрен е там, на разноските на спасителя . Осигуряваме му професионална качествена храна. Не е евтино нито обучението, нито издръжката на едно спасително куче. Трябва да се отделят пари за издръжката му, както и присъствие на хората в курсовете за кучетата, които са четири пъти в годината. Но бюджетът определено не достига, за да се грижим достойно за кучетата.

Какво се случи с кучето Гаро, което откри тялото на убитата Мирослава?

Ами продължава си да си живее и да си тренира със собственика. Продължава да участва в издирвателни дейности. Беше скоро и на курс и си е в добра форма. Това е едно от добрите ни оперативни кучета.

Освен за кучетата, вие си плащате и процент за екипировката, нали?

Да, да, така е. Но няма как. Все пак сме доброволни спасители. Просто трябва да има такива отряди. В планината няма кой друг да ти помогне.

Тоест това са доброволци, които отделят от живота си, без да очакват нищо в замяна?

Да, точно така. Ние и миналата седмица имахме няколко такива акции за

За какво още не достига бюджетът ви? Какво би ви се искало да имате, но нямате заради липса на пари?

Ние в момента сме на минимума, който може да поддържаме. Такова е финансирането ни. Общо взето, поддържаме едно статукво в полузамръзнало състояние, без да можем да развиваме нашите дейности, както обучение, така и превенция. Има какво да се направи, за да може да откликваме и по аварийната дейност. Има много какво да се направи, за да се развиват дейностите по спасяване по въздух. За момента имаме нужда и от автомобили, и от моторни шейни.

Получавате ли някакви дарения?

Ами откъслечно получаваме, но не мога да кажа, че това е основно перо в бюджета ни.

Каква е зимната обстановка по планините сега? Предполагам, че не е желателно туристите да се разхождат по върховете?

Лавинната опасност в момента е много висока. Даже вчера по пътя към хижа Бодрост падна лавина, която свлече и доста дървета със себе си. За щастие по пътя нямаше автомобили в този момент. Съобщили сме и за лавината, която преди няколко години засегна един от влековете на Бъндеришка поляна, тя се намира в момента доста нависоко, над Банско. Има много сняг по планината, духа и ураганен вятър. Минус 20 градуса е на места. Условията са екстремни и не следва да се предприемат никакви походи и разходки в планината. Обстановката е крайно опасна.

Лавинната опасност е много голяма. Лавини могат да паднат и на терени, където не е съществувало опасност преди това. Също така много вероятни са спонтанни лавини, непредизвикани от хора. Препоръката е да не се излиза от туристическите центрове. Трябва да се стои или в ниските части на планината, или да се правят разходки около хижите.

Ако все пак ни се случи да закъсаме по високите части на планината? Какво бихте посъветвали?

Първо, трябва да имаме телефон със заредена батерия, която да държим близко до тялото, за да не пада бързо от студа. Да запазим самообладание и да извикаме помощ. В никакъв случай, да не излизаме сами. Винаги, когато има група, хората могат да си помогнат, да се подкрепят. През изминалите години фаталните случаи са били именно с хора, които са излизали сами на разходка. Никой не е по-голям от природата.

Има ли моменти, в които се страхувате и вие за живота си? Как преборвате страха, както у себе си, така и в поверените ви хора?

Страхът пази човека. Важното в нашата работа е да преценим колко риск може да поемем. Ние определено гледаме да сме в сигурната част. Няма смисъл, ако прекалено много рискуваме и може да изгубим живота си по някакъв начин. Това става с опита, да прецениш къде и с колко може да помогнеш. А и аз като ръководител да преценя добре къде колко човека мога да изпратя. Разбира се, че съм изпадал в много опасни ситуации. Аз също се страхувам. Но е важно да знаеш в кой момент може да рискуваш. Защото цената, която може да платиш наистина е висока.