България в черно…

16 юни 2011 година - във връзка с трагичната гибел на български граждани при катастрофата на автомагистрала „Тракия” на 15 юни.

18 април 2010 година - по повод трагичната смърт на президента на Република Полша Лех Качински, неговата съпруга и полската делегация край руския град Смоленск на 10 април с.г.

7 септември 2009 година - в памет на 15 загинали при потъване на туристически кораб в Охридското езеро.

9 май 2009 година - в памет на 16 загинали при катастрофа в област Ямбол, местността Бакъджик.

5 март 2008 година - в памет на загиналите пътници при пожара във влака София – Кардам от 28 февруари 2008 година Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.

10 декември 2006 година - в памет на 18-те загинали в катастрофа между градски автобус и камион край град Бяла на 7 декември. На 9 декември община Бяла обяви 5-дневен траур в памет на жертвите – всички от града.

8 април 2004 година е обявен за ден на национален траур в памет на 12-те загинали деца от Свищов при катастрофата в река Лим. На 6 април 2004 година в Свищов и в Смолян, а също в Приеполе и Биело поле в Сърбия и Черна гора е обявен траур в памет на загиналите деца в река Лим. Първоначално правителството не обявява национален траур, като обяснява, че такъв се обявява, ако става въпрос за военни, държавни служители, хора, натоварени с мисия от държавата, или когато става въпрос за природно бедствие.

30 декември 2003 година е обявен за ден за национален траур. В деня на национален траур в памет на загиналите в Кербала български войни всички национални знамена се спуснат на половина. Решението за обявяване на 30 декември за ден на национален траур е обявено от правителството на 28 декември. На 27 декември 2003 година първи базов лагер „Индия“ в Кербала е атакуван. Кола-цистерна пробива загражденията и се взривява. В резултат на експлозията загиват петима български военнослужещи – командир на рота сержант Георги Качорин, младши сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров – мерач, старши-лейтенант Николай Саръев. Други 27 души от нашия контингент са ранени и са настанени в болница.

23 декември 2001 година е обявен за ден на национален траур след инцидента в дискотека „Индиго”. Два дни по-рано, на 21 декември 2001 година при нещастен случай в столичната дискотека „Индиго“ загиват 7 деца между 10 и 15 години, смачкани от тълпата. В 18.30 ч. около 600 деца напират да влязат в дискотеката . След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта е задушаване. Едно от децата умира на място, четири – по-късно в “Пирогов”, и две – в Първа градска болница.

13 септември 2001 година е траурен ден за загиналите жертви на атентатите в САЩ. Терористичното нападение, извършено срещу Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 година, отнема живота на хиляди невинни хора. Под рухналите небостъргачи загиват над 2800 души. Предполага се, че в сградата на Пентагона във Вашингтон загиват още около 800 души. Терористичният атентат е извършен посредством четири отвлечени самолета. Няма оцелели от 226- имата пътници в отвлечените самолети няма. Предполага се, че под развалините на Световния търговски център са погребани над 300 пожарникари и полицаи. Компанията „Морган Стенли“, най-големият наемател в центъра, съобщава, че има „ограничена информация“ за съдбата на 3500 от служителите си.

2 септември 1997 година е обявен национален траур в памет на загиналите 11 миньора при експлозия в Бобов дол. Рудник “Иван Русев”на мини “Бобов дол” се свързва с една от най-големите трагедии в България през 1997 година. На 1 септември 1997 година в рудника избухва газ гризу, които убива единадесет миньори и ранява тежко още 18 техни колеги.

15 август 1995 година е вторият ден на национален траур за 14-те войника от транспортни войски в София, загинали при катастрофа. На 11 август 1995 година при неизяснени и до днес обстоятелства късно вечерта на околовръстното шосе в София катастрофира камион, в който изгарят 14 войници от трудови войски. Впоследствие се установява, че по камиона е стреляно, но така и не се открива от кого и защо. Войниците са от поделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига на връщане от строителен обект „Манастирски ливади“ към базата им в Обеля. Товарният камион ГАЗ 53А, с който се движели, се удари в трактор Т-150, собственост на „Агромеханизация“ ЕООД, село Белчин, Софийско, и се запалва.
Впоследствие експертите установяват, че газката с войниците се е движела с около 60 км/ч, а тракторът с около 30 км/ч, като относителната скорост при удара между двете машини е била в границите на 80–90 км/ч. След удара избухва пожар, който овъглява почти на място войничетата, като единствен оцелява изхвърчалият от каросерията редник Кръстьо Дунчев, намерен впоследствие в канавката от пристигналите пожарникари.

25 декември 1990 година е траурен ден за загиналите 10 военнослужещи в река Върбица. Край Момчилград талазите на придошлата река Върбица поглъщат екипажите на два танка и няколко бойно-транспортни машини. 10 души са удавени и седем полуживи, са настанени в момчилградската болница.