 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
Радио „Фокус“
Доц. Александър Маринов, политолог, в интервю за Радио „Фокус”Водещ: Доц. Маринов, какви са Вашите очаквания за това, как ще управлява президентската институция новият президент и как ще се промени политическата ситуация в България?
Александър Маринов: Можем да правим само догадки, тъй като много добре знаем, че когато встъпят в тази длъжност, когато започнат да изпълняват своите правомощия, хората много се променят. Президентът Желев нямаше нищо общо с дисидента Желев. Президентът Петър Стоянов нямаше нищо общо като цяло с политика от втора линия на СДС. Георги Първанов също нямаше нищо общо с това, което беше като лидер и преди това като член на ръководството на БСП при Жан Виденов. Така че хората се променят. Разбира се, институцията ги кара да влязат в друга роля, в друга кожа. При Плевнелиев е трудно да се предвиди. Защото той наистина не е политик с дълга предистория, от която можем да съдим. Със сигурност той ще се еманципира и не го казвам по начин, по който някои – с една дребничка интрига, очаквайки да предизвикат някакви конфликти между него и Бойко Борисов. Това не са лични въпроси или не са главно лични въпроси. Президентската институция има своя логика, която, разбира се, може да бъде деформирана или тласната в една или друга посока. Един от аспектите на тази логика е, че тя не може да бъде функция на изпълнителната власт. Точно обратното. Трябва да бъде коректив. И там вече зависи от самата изпълнителна власт, как ще гледа на инициативите на президента. Не бива да забравяме, че тези инициативи са изключително от полуформален политически, а не толкова нормативно институционален характер. Така че въпросът е как ще бъдат възприети те. Аз се колебая да преценя до колко фактът, че Плевнелиев известно време се е занимавал с бизнес, ще се отрази положително на президентската институция. Това не е институция, която има жизнена нужда от прагматизъм в смисъла на мениджърски умения, на технология на управляване на всекидневните проблеми. Това е институция, която иска визия. За щастие, Плевнелиев много често употребява тези думи – визия, стратегия, национален интерес. Въпросът е как ще може да реализира някакви стъпки в тези насоки. Това зависи от две неща. Първо от неговата способност да се развива като политик и второ – от кръга хора, които ще работят с него и за него. Ще видим тепърва с кого ще се обгради, говоря като висша експертиза, а не говоря като постове.
Водещ: Да, той изказа една дългосрочна визия и подчерта, че ще работи за дългосрочна стратегия за България. Според Вас, има ли потенциал, който досега не е достатъчно използван от българските президенти? Какъв е потенциалът на президентската институция?
Александър Маринов: Потенциалът е много голям, стига да се намери човек, който може да го реализира. Когато се говори за обединител на нацията, това не е образът на бащицата, който искаше да приложи Първанов. Обединителната роля на институцията може да става чрез големи идеи, чрез добре премерени инициативи, които без да навлизат в територията на изпълнителната или други власти, именно показва този по-далечен хоризонт, който не можем да искаме в такава степен от другите власти, които имат мандат. Защото едно правителство, колкото и да искаме да мисли дългосрочно, то отговаря за четирите години на своето управление и планира своята работа в тези 4 години. Президентът има не просто една година повече, той не подлежи на такъв тип натиск и контрол, както изпълнителната власт, и за това може да има по-голяма свобода на действие. Не бива да забравяме, че големите, силните идеи имат не по-малка мощ да преобразяват действителността, отколкото законодателната инициатива или административната власт на правителството. Аз затова съм малко обезпокоен от речта на Плевнелиев, защото тя беше прекалено широка, прекалено в някои отношения тревиална, не подсказа най-важното, което е сърцевината на всяка стратегия, а именно приоритетите. Той изброи много важни неща, много на брой и много важни, но те всичките не могат да бъдат осъществени едновременно, не само до 2020 г., а вероятно и в доста по-дълъг период, а някои от тях не биха могли да се случат много дълго време, за съжаление. Така че ще видим, дали Плевнелиев ще успее да се фокусира и да реализира потенциала на институцията в две-три най-важни точки, които могат наистина да „преместят земното кълбо”, ако използваме тази метафора по Архимед.
Водещ: Говорихме досега за встъпването в длъжност, ще е интересно да засегнем и темата за това, какво се случва с досегашния президент Георги Първанов, който отстъпи длъжността, със сигурност му предстои политическо бъдеще и какво е то, според Вас, и как ще се промени ситуацията в БСП, където той се връща?
Александър Маринов: Защо да е сигурно политическото му бъдеще? Няма нищо сигурно на този свят.
Водещ: Имах предвид, че той заяви, че ще продължи да работи в тази насока.
Александър Маринов: Да, че иска да се занимава, ще направи опит, но дали ще бъде бъдеще или някакво кратко настояще – ще видим. Първанов десет години имаше лукса да действа зад укрепленията на една недосегаема институция. Единственият му опит да направи самостоятелно политическо начинание – проектът АБВ – се провали. Да не използвам силни епитети, но се провали тежко. Така че със сигурност той ще търси мястото си под слънцето, обаче няма много свободни места, още повече за такъв тип политика. България има нужда от друг тип политици и те биха могли да се реализират много успешно, но Първанов не е от този тип. Аз лично не му давам много големи шансове в битката да си върне обратно БСП, не само защото той се кълнеше, че няма да го прави, а и защото от другата страна има също сериозна подготовка на „Позитано”, както се пее в песента – „дрънкат саби и щитове”. Аз не мисля, че Станишев, не че съм негов почитател, просто не мога да прогнозирам вариант, в който той така кротко и смирено да отстъпва поста на Първанов, още повече, че самият Първанов вече няма тези позиции в БСП, ако въобще някога ги е имал като сериозни позиции. Така че заявките на Първанов, че ще мери силите си с Борисов, са малко преждевременни. Той трябва първо да си намери мястото и да го укрепи в политическия пейзаж и след това може да изявява претенции. Такива претенции за сблъсък с Борисов могат да имат още поне десетима политици, но виждаме, че досега те не го правят много успешно.
Водещ: Благодаря Ви за анализа. Значи има какво да очакваме от президентската институция?
Александър Маринов: Разбира се и аз се надявам, че най-после ще имаме такъв президент, който иска и може да го направи, а той ще може да го направи не сам, а с един кръг тесни съветници. Той трябва да се обърне към знаещите и можещи хора в България. Той е облекчен в това свое начинание, защото не е обвързан с партийните и институционални условности на изпълнителната власт, на законодателната власти т.н. На него са му развързани ръцете.
Александър Маринов: Можем да правим само догадки, тъй като много добре знаем, че когато встъпят в тази длъжност, когато започнат да изпълняват своите правомощия, хората много се променят. Президентът Желев нямаше нищо общо с дисидента Желев. Президентът Петър Стоянов нямаше нищо общо като цяло с политика от втора линия на СДС. Георги Първанов също нямаше нищо общо с това, което беше като лидер и преди това като член на ръководството на БСП при Жан Виденов. Така че хората се променят. Разбира се, институцията ги кара да влязат в друга роля, в друга кожа. При Плевнелиев е трудно да се предвиди. Защото той наистина не е политик с дълга предистория, от която можем да съдим. Със сигурност той ще се еманципира и не го казвам по начин, по който някои – с една дребничка интрига, очаквайки да предизвикат някакви конфликти между него и Бойко Борисов. Това не са лични въпроси или не са главно лични въпроси. Президентската институция има своя логика, която, разбира се, може да бъде деформирана или тласната в една или друга посока. Един от аспектите на тази логика е, че тя не може да бъде функция на изпълнителната власт. Точно обратното. Трябва да бъде коректив. И там вече зависи от самата изпълнителна власт, как ще гледа на инициативите на президента. Не бива да забравяме, че тези инициативи са изключително от полуформален политически, а не толкова нормативно институционален характер. Така че въпросът е как ще бъдат възприети те. Аз се колебая да преценя до колко фактът, че Плевнелиев известно време се е занимавал с бизнес, ще се отрази положително на президентската институция. Това не е институция, която има жизнена нужда от прагматизъм в смисъла на мениджърски умения, на технология на управляване на всекидневните проблеми. Това е институция, която иска визия. За щастие, Плевнелиев много често употребява тези думи – визия, стратегия, национален интерес. Въпросът е как ще може да реализира някакви стъпки в тези насоки. Това зависи от две неща. Първо от неговата способност да се развива като политик и второ – от кръга хора, които ще работят с него и за него. Ще видим тепърва с кого ще се обгради, говоря като висша експертиза, а не говоря като постове.
Водещ: Да, той изказа една дългосрочна визия и подчерта, че ще работи за дългосрочна стратегия за България. Според Вас, има ли потенциал, който досега не е достатъчно използван от българските президенти? Какъв е потенциалът на президентската институция?
Александър Маринов: Потенциалът е много голям, стига да се намери човек, който може да го реализира. Когато се говори за обединител на нацията, това не е образът на бащицата, който искаше да приложи Първанов. Обединителната роля на институцията може да става чрез големи идеи, чрез добре премерени инициативи, които без да навлизат в територията на изпълнителната или други власти, именно показва този по-далечен хоризонт, който не можем да искаме в такава степен от другите власти, които имат мандат. Защото едно правителство, колкото и да искаме да мисли дългосрочно, то отговаря за четирите години на своето управление и планира своята работа в тези 4 години. Президентът има не просто една година повече, той не подлежи на такъв тип натиск и контрол, както изпълнителната власт, и за това може да има по-голяма свобода на действие. Не бива да забравяме, че големите, силните идеи имат не по-малка мощ да преобразяват действителността, отколкото законодателната инициатива или административната власт на правителството. Аз затова съм малко обезпокоен от речта на Плевнелиев, защото тя беше прекалено широка, прекалено в някои отношения тревиална, не подсказа най-важното, което е сърцевината на всяка стратегия, а именно приоритетите. Той изброи много важни неща, много на брой и много важни, но те всичките не могат да бъдат осъществени едновременно, не само до 2020 г., а вероятно и в доста по-дълъг период, а някои от тях не биха могли да се случат много дълго време, за съжаление. Така че ще видим, дали Плевнелиев ще успее да се фокусира и да реализира потенциала на институцията в две-три най-важни точки, които могат наистина да „преместят земното кълбо”, ако използваме тази метафора по Архимед.
Водещ: Говорихме досега за встъпването в длъжност, ще е интересно да засегнем и темата за това, какво се случва с досегашния президент Георги Първанов, който отстъпи длъжността, със сигурност му предстои политическо бъдеще и какво е то, според Вас, и как ще се промени ситуацията в БСП, където той се връща?
Александър Маринов: Защо да е сигурно политическото му бъдеще? Няма нищо сигурно на този свят.
Водещ: Имах предвид, че той заяви, че ще продължи да работи в тази насока.
Александър Маринов: Да, че иска да се занимава, ще направи опит, но дали ще бъде бъдеще или някакво кратко настояще – ще видим. Първанов десет години имаше лукса да действа зад укрепленията на една недосегаема институция. Единственият му опит да направи самостоятелно политическо начинание – проектът АБВ – се провали. Да не използвам силни епитети, но се провали тежко. Така че със сигурност той ще търси мястото си под слънцето, обаче няма много свободни места, още повече за такъв тип политика. България има нужда от друг тип политици и те биха могли да се реализират много успешно, но Първанов не е от този тип. Аз лично не му давам много големи шансове в битката да си върне обратно БСП, не само защото той се кълнеше, че няма да го прави, а и защото от другата страна има също сериозна подготовка на „Позитано”, както се пее в песента – „дрънкат саби и щитове”. Аз не мисля, че Станишев, не че съм негов почитател, просто не мога да прогнозирам вариант, в който той така кротко и смирено да отстъпва поста на Първанов, още повече, че самият Първанов вече няма тези позиции в БСП, ако въобще някога ги е имал като сериозни позиции. Така че заявките на Първанов, че ще мери силите си с Борисов, са малко преждевременни. Той трябва първо да си намери мястото и да го укрепи в политическия пейзаж и след това може да изявява претенции. Такива претенции за сблъсък с Борисов могат да имат още поне десетима политици, но виждаме, че досега те не го правят много успешно.
Водещ: Благодаря Ви за анализа. Значи има какво да очакваме от президентската институция?
Александър Маринов: Разбира се и аз се надявам, че най-после ще имаме такъв президент, който иска и може да го направи, а той ще може да го направи не сам, а с един кръг тесни съветници. Той трябва да се обърне към знаещите и можещи хора в България. Той е облекчен в това свое начинание, защото не е обвързан с партийните и институционални условности на изпълнителната власт, на законодателната власти т.н. На него са му развързани ръцете.
Екатерина КАТРАЧЕВА
Loading ...
