Президентът Росен Плевнелиев положи клетва в Народното събрание и произнесе реч пред депутатите за приоритетите на своя мандат. Агенция „Фокус“ публикува пълния текст на речта на президента Плевнелиев.
Росен Плевнелиев: Уважаеми г-н председател на Народното събрание, уважаеми г-н министър-председател, ваше светейшество, уважаеми г-н председател на Конституционния съд, ваши превъзходителства, уважаеми народни представители, уважаеми вицепремиери и министри, скъпи сънародници, от мое име и от името на вицепрезидента Маргарита Попова благодаря за доверието. Съзнавам голямата лична отговорност и тази на институцията. Ще бъда президент на всички български граждани, независимо от религия, етнос и политическа принадлежност. Ще отстоявам надпартийността на институцията. Няма да забравя поетите ангажименти и не се страхувам да поема много. Обещанията, които дадох по време на предизборната кампания, ще бъдат публично огласени на интернет-страницата на президентската институция. Нещо повече, ще осигурявам постоянна прозрачност и отчетност на свършеното, защото съм за граждански контрол върху дейността на политиците и за формиране на активно гражданско общество в България. Ще съдействам за отваряне на институциите към хората, защото важните проблеми на България трябва да се решават от парламента, от правителството, от президента, но с активното участие и пред очите на хората.
Днешната церемония е в духа на българската политическа традиция и приемственост. За това си позволявам да се обърне към всички демократично избрани досега президенти на Република България. Уважаеми господа президенти, Желев, Стоянов, Първанов, вие работихте за успешния преход на България към модерна демокрация. Вие се стремяхте да утвърдите авторитета на институцията в страната и по света. Аз ви благодаря за това. Сигурен съм, че ще продължите да работите заедно с всички нас за една по-добра България, защото да си президент на Република България не е въпрос единствено на пост, това е кауза.
Получих доверието на хората с ангажимента да бъда прагматичния президент на модерна България. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата. Не очаквам всички да ме обичат и да ме харесват, но държа да бъда компетентен и да си свърша добре работата. Ще работя за националния интерес и благоденствието на всички българи. Влизам в президентството не за да упражнявам самоцелна власт, а за да търся и намирам решения по важните проблеми на страната. Ще бъда по-различен политик и лидер. Няма да участвам в политически интриги, няма да разделям, няма да преча. Ще бъда политически арбитър, пристрастен единствено към националния интерес и приоритети.
Съзнавам, че поемам президентството в трудни времена, когато държавата и българският народ са изправени пред предизвикателства, породени от дълбока световна икономическа криза. Тя е комбинация от икономическа, финансова, дългова – най-тежката криза от Втората световна война насам. На изпитание са подложени не само оцеляването на националните икономики, но и на обединена Европа. Това е не просто поредната циклична икономическа криза. В тези бурни времена се променя световният ред, утвърждават се нови глобални и регионални играчи. Драматично се променя начинът, по който работим, пътуваме, комуникираме, живеем. Кризата е не само заплаха, тя е и възможност. От действията ни сега зависи как ще изглежда нашата страна след 10 години. Трябва да вземем трудни и отговорни решения и ясно да си дадем сметка, че бъдещето на българския народ зависи от способността на всички, които са натоварени с управлението на страната, да мобилизират целия потенциал на нацията и да го насочат в правилната посока. Въпреки макроикономическите успехи, България остава най-бедната страна в ЕС. Заплатите са ниски. Много българи, особено пенсионерите и хората в селските райони на България, живеят бедно. Трите най-изостанали региона на България са и най-изостаналите в Европа. С две думи – България не е в средата, а е в дъното на много европейски класации. Това трябва да се промени. Нужна ни е енергията на всеки един от вас. Тя не може да бъде пропилявана в безцелно политическо противопоставяме. За мен силна, просперираща, успяваща България е не просто цел. Това е кауза – кауза да служим, да дадем най-доброто от себе си, да загърбим политически пристрастия. Силни сме, само когато сме обединени. Досега предимно кризите са ни обединявали. Време е да се обединим около национална цел.
Днес България има нужда не просто от мечта, а от програма, която се приема от обществото и от политическите сили. Най-страшният дефицит на една нация е дефицитът на бъдещето. Не можем да допуснем това. Правителствата трябва да се сменят, да, те се сменят на четири години, но България не може да започва всеки път от нулата. Търсенето на обединение е конституционен приоритет на президента, но това, което „България 2020” предлага е не просто консенсус, а съгласие около дългосрочна програма за икономически растеж и развитие на нацията. Моята кауза е, ако искате нека да го кажа в прав текст, аз имам кауза България да се превърне в средно богата европейска държава с развити региони, с конкурентоспособна икономика, в която народът живее достойно, а младите хора остават и виждат перспектива за развитие. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година. За това, въпреки трудностите, не може и не бива да мислим, и да говорим за оцеляване, а за растеж. Това трябва да бъде стратегическата цел на нацията до 2020 година. За това, въпреки трудностите, нека да сме наясно – успехът е важен, а успехът на една нация, просперитет, благоденствие, сигурност за всеки български гражданин, е свързан и се постига със значителен и устойчив икономически растеж. Без това държавата няма да има ресурс да реализира успешно нито една стратегия, било то в областта на здравеопазването, образованието, отбраната, сигурността или социалната политика.
Ето как виждам България през 2020 година.
Сега доходът на българския гражданин е 43% от средния за ЕС – през 2020 г. е не по-малко от 60%. Сега сме на 74-то място по конкурентоспособност в света – през 2020 г. сме в топ 50.
Сега българската икономика е пет пъти по-енергоемка за средната в ЕС – през 2020 г. сме стопили тази разлика до два пъти.
Сега производителността на един работник в България е едва 42% от средното за ЕС – през 2020 г. производителността бързо е наваксала и е достигнала до минимум 60%.
Сега България изнася зърно – през 2020 г. изнасяме храни.
Сега българските държавни железници са пред фалит – през 2020 г. високоскоростни влакове транспортират стоки и услуги от Азия през България за Европа с 200 км/ч.
Сега академичната и научна общност трудно покрива издръжката си и младите учени напускат страната – през 2020 г. учените са мотивирани и работят заедно с бизнеса по иновационни проекти.
Сега на Мадарския конник все още има едно ръждясало скеле, то е там от 1993 г. – през 2020 г. България представя своето богато културно-историческо наследство пред света, символ е на качествения туризъм и печели милиарди от това.
Сега почти няма българин, който да е доволен от системата на здравеопазването – през 2020 г. спешната помощ стига за броени минути до всяка точка на България, а благодарение на въведената електронна здравна каса, лекарите взимат бързи и адекватни решения, корупцията и източването на здравната каса са станали невъзможни.
Сега 2,700 млн. български граждани живеят в енергийно не ефективни панелки – през 2020 г. поне половината от тях живеят в обновени квартали, сметките за енергийни разходи са паднали двойно, а стойността на тези жилища се е удвоила.
Давам си сметка, че целите са високи, но за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията – интелектуален, духовен, физически. За това ще превърна президентството в център на обществения дебат по важните за българите въпроси. Непрестанно ще търся баланс между институциите, но и между институциите и гражданите при решаване на важни обществени въпроси.
Един президент не се оценява по неговата популярност. Преди всичко се оценява по това, какво обществото е постигнало в неговия мандат. Винаги има изкушението президентът просто да се превърне в критик с надеждата, че това ще му донесе рейтинг. Моята стратегия е друга – президентството ще наблюдава стриктно институциите да не подменят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели. Обществените съвети към президента няма да функционират като кабинет в сянка, а като форум за дискусия, център за дебати по приоритети, по политики за устойчиво развитие на нациите. Активен, прозрачен диалог и генериране на решения – това е целта на съветите, които ще заработят към президентството. В тях ще поканя представители на различни политически партии, депутати, министри, представители на работодателските организации, профсъюзи, представители на регионите, на академичната общност, но и гражданите. Гражданското общество ще бъде задължително в центъра на моята дейност. Ще създавам и съдействам за работещи механизми за оползотворяване на гражданската инициатива и енергия. За да бъдат максимално прозрачни и близо до хората, заседанията на съветите към президентството с изключение на тези, които са свързани с националната сигурност, ще се предават пряко в интернет.
Ето част от приоритетите, по които ще работя като президент.
Справедливост за гражданите и ефективна система на правораздаване.
Културното и духовното развитие на нацията.
Работещи институции.
Създаване на най-добрата бизнес среда в Югоизточна Европа.
Инфраструктура на европейско ниво.
Нов подход в енергетиката – енергийна ефективност, енергийна независимост, енергийна либерализация.
България на регионите.
Образование, наука, инвестиции – двигатели на икономическия растеж.
Добрата репутация на България в Европа и по света.
По тези приоритети и много други ще търся национален диалог, съгласие и резултати.
Няма пряк път към богатството. Богатството се изработва, пенсиите и доходите – също. Политиците не създават пари, създава ги икономиката. За да я подпомогнем, ние сме длъжни да създадем предпоставки за заетост, за привличане на качествени инвестиции, за премахване на излишната административна тежест и създаване на добри, работещи институции. Това, че имаме нисък дълг не означава, че имаме силна икономика. Това, че имаме ниски данъци не означава, че сме активни за инвеститорите. Това, че сме стабилни в кризата не ни прави по-богати. Налагането на строга бюджетна дисциплина е трудна задача и аз благодаря на правителството за отговорната позиция. С последователната си политика на икономии то удържа бюджетния дефицит през последните 3 трудни години и запази равнище на инфлация под средното за ЕС. Благодарение на усилията на няколко правителства, България стана символ на фискална дисциплина и ред и единствената държава в ЕС, която е с повишен рейтинг по време на криза. Това е постижение на няколко правителства, последователност. Имаме стабилност. Сега трябва да говорим и работим за растеж и заетост. В основата са инвестиции, износ, потребление. Трябва да се борим за всеки лев инвестиции. Трябва да осигурим потребление от изработени доходи, а не от помощи и субсидии. Малките и средни предприятия формират две трети от работните места в България – трябва да им осигурим достъп до финансиране, еврофондове за конкурентоспособност, качествени кадри чрез системата на образование, на регионално и на национално ниво, и борба със сивата икономиката. Иновациите и образованието са движеща сила на растежа и предпоставки за създаване на добре платени работни места. Имаме постижения в науката и иновацията – време е да се научим да печелим от това. Важното е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят около целенасочена програма за иновации в приоритетните области на икономиката. Трябва да окуражим реформите в българското образование. Образованието е мост към бъдещето. Посоката е за изграждане на специалисти, адекватни на нуждата на икономиката, с помощта на които България ще посрещне предизвикателствата на бъдещето. Хората са тези, които добавят стойност в икономиката, в обществото, заради тях идват инвестициите, те създават иновациите, те са най-големият капитал.
За да развиваме устойчиво икономиката, трябва да се насочим и към сектори с висока добавена стойност, като се позовем на даденостите и опита, които имаме. Важно е да постигнем добро съчетание между традиционните за България индустрии, тези с висока добавена стойност и индустриите на бъдещето. В широк обществен дебат в президентството ще търсим и ще формираме визия, как България може да създаде конкуренти предимства за някои от индустриите на бъдещето. Такива могат да бъдат свързани с човешкото здраве, информационни и комуникационни технологии, зелените технологии, производството на храни, нови материали, умни енергийни мрежи, електромобилност и много други – да създадем конкуренти предимства, за да може след време да се превърнем във водеща сила в някои от индустриите на бъдещето.
В българската енергийна политика е нужен нов подход – прагматичен подход, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализация. Това са приоритетите, които са водещи при взимането на решение, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.
Освен че пилеем енергия, пилеем и вода. Водата е петролът на бъдещето. Трябва да доведем реформата във водния сектор докрай, за да гарантираме качествена услуга и опазване на водата като един от най-важните стратегически ресурси на държавата.
Нека да сме наясно, няма богата държава, няма просперираща икономика, ако няма работещи институции. Проблемът с административната реформа и електронното правителство е на дневен ред и трябва да бъде решен. Електронното правителство не означава да вържем администрацията в мрежа, а означава държавата да предоставя качествени услуги на гражданите и фирмите по електронен път. 4,5 млн. българи са вече в интернет. Те го заслужават. Сигурно си даваме сметка как се прави бизнес в България – гишета, тромави процедури, субективизъм. Това е голяма тежест, както за нашите предприятия, така и за чуждестранните инвеститори. Решението е отново – работеща администрация и електронно правителство. Убеден съм, че ще го имаме. И благодаря предварително за фокуса и мотивацията.
Балансираното регионално развитие, създаването на икономическа перспектива и ново качество на живот, регионите, изграждането на специфични регионални източници на конкурентоспособност – всичко това ще бъде водещо в моите приоритети.
Уважаеми дами и господа,
Просперитетът и благоденствието на народа са в нашите ръце. Те са наша отговорност – отговорност за бъдещето на нашите деца. Няма външен фактор, който да дойде и да ни освободи от това бреме. Няма някой да дойде отвън и да ни свърши работата. Сами ще изковем бъдещето си. Развити са тези общества, в които гражданите имат доверие един на друг и са придобили умението да работят заедно. Богати са тези държави, в които институциите гарантират равнопоставеност и спазване на правилата. Успешни са тези нации, които имат кауза и дългосрочна визия. Защото липсата на дългосрочна визия, липсата на стратегическо мислене, липсата на дългосрочен план, водят до работа на парче, до ниска ефективност, до оскъдни резултати и слаба конкурентоспособност на икономиката. Затъваме в празни приказки, политическо брокерство, организационен хаос, сложни административни процедури, оставаме неефективни – следователно бедни. Ако намирате смисъл в тези констатации, то нека се обединим около Националната програма за развитие „България 2020”, около национални приоритети, политики, проекти и да ги следваме, независимо кой е на власт.
Репутацията на България е много важна. Тя е предпоставка за национално самочувствие и доверие в международен аспект. Но репутацията на една държава, на една партия, на една икономика, не може да бъде купена. Тя се изгражда с последователни усилия на много поколения и лидери. България трябва да надгражда своя успех, да показва на света своето можене. Като президент ще показвам постиженията на България и българите. Гордея се, че България е единствената държава в ЕС, която успя да намали за последните 10 години своя държавен дълг от 100% на 16% от брутния вътрешен продукт. Изстрадахме го. Беше тежко. Продължава да е тежко, но това е национално отговорна позиция към следващото поколение. Аз благодаря на всички партии, на всички правителства, на всички лидери в последните 10 години за постигнатия успех. Имаме нужда от повече причини и поводи за гордост и самочувствие. Българската външна политика не може да има други цели, освен благоденствието и успеха на нацията. Това означава нашата дипломация да защитава българския интерес по света, в региона. Като президент заявявам категорично, че ще работя за европейското развитие на България и ще задам курс за по-ефективна и ускорена интеграция на страната в ЕС. Повече Европа означава по-силна и богата държава. Но България успява само тогава, когато ЕС е силен и обединен. За това ние ще работим за успеха на демократична и свободна Европа, в която правилата се спазват, в която няма големи и малки народи, в която солидарността е не само принцип, а ежедневна практика. България има отговорност да допринася за демокрацията, за стабилността, за мира и за просперитета в нашия регион и в света. Исторически шанс е, че в последните две десетилетия Балканите се промениха коренно. Днес нашите съседи имат своята европейска перспектива. Ние протягаме ръка към всеки, който иска да живее в нашия общ европейски дом. Дом, в който границите обединяват, а не разделят. Дом на всички, които споделят европейските ценности и стандарти, и работят за регионално сътрудничество, и искрени добросъседски отношения. Заедно с нашите партньори в ЕС ще застанем срещу всеки, който разделя хората, пренаписва миналото и търси противопоставяне.
През последната година региони, традиционно свързани с българските интереси, а именно Близкия Изток и Северна Африка преживяха исторически събития, съизмерими по мащаб с краха на комунизма в Източна Европа преди 20 години. Подкрепяме техния стремеж към демокрация, достойнство и добър живот. Наред със споделянето на опита ни от прехода от тоталитаризъм към демокрация, нашата цел е да създаваме предпоставки и условия за завръщане на българския бизнес по тези пазари и по тези важни за нас региони. Създаването на повече реални възможности за българския бизнес в чужбина означава повече работни места у дома, повече инвестиции и повече ресурс за социална политика. Свидетели сме на динамични процеси, които променят съществено света, в който живеем. Необходима е прецизна оценка и, разбира се, бързо адаптиране на външната ни политика. Трябва да насочим усилията си към световните региони с бърз икономически растеж, към региони с разширяващи се пазари. С помощта на дипломацията ще поставим „Произведено в България” на международната сцена. За да постигнем целите на външната политика, на България й трябват и тя трябва да бъде представлявана от професионалисти, от достойни българи, от хора, които са мотивирани и имат качествени.
Външната политика на България трябва да дава гаранции за сигурността на страната. Ключов фактор за това е и ще продължава да бъде пълноценното участие на България в НАТО. Сигурността на всеки български гражданин зависи от активните ни усилия, солидарно с другите съюзници да изграждаме отбранителните способности на пакта. Ние трябва да имаме активна роля в изпълнение на съюзническите ангажименти. Заедно с това българските институции трябва да положат съществени усилия за доизграждане и усъвършенстване на собствените ни национални способности за защита на сигурността на страната. Нуждата е цялостен, интегриран, системен подход. Това означава да осигурим съгласувано управление и ефективно взаимодействие в областта на сигурността, както и много точно дефиниране на функциите и отговорностите на отделните институции. Трябва да се въведат ясни принципи, процедури и правила при определяне на приоритетите и задачите на институциите, при кадровата политика, при формиране на бюджета за дейността им, при отчитане на резултати. Българските служби за отбрана и сигурност не обслужват партии и политици, а служат единствено на българските граждани и националния интерес. Необходимо е да се усъвършенстват механизмите за институционален контрол, като дейността на службите трябва да бъде подчинена на принципа, че правата и свободите на гражданите са висша ценност за всяко демократическо общество. Българските граждани трябва да знаят какво получават за всеки лев, похарчен за сигурност, но трябва да знаят от какво се лишават, от всеки лев, икономисан от бюджета за сигурност. Очевидно е, че е необходима реформа в сектора „Сигурност” и нова нормативна база, която да регулира отношенията в тази област. Искам ясно да заявя, че провеждането на реформи в системата за сигурност е необходимост, но не е самоцел. Всяка една промяна трябва да е свързана с нарастване на способностите за взаимодействие между службите. Проблемите в сферата на сигурността със сигурност няма да се решават конюнктурно и на парче. Аз благодаря предварително, защото зная, че през 2012 г. ние ще седнем и изковем новите устройствени закони на службите за сигурност. При управление на системата за национална сигурност трябва да се намери и поддържа междуинституционален баланс на основата на споделената отговорност. Съгласно Конституцията на Република България, именно президентът трябва да има водеща роля при поддържането на такъв баланс. Консултативният съвет по национална сигурност към президента трябва да се превърне в реален, действащ форум за намиране на ефективни консенсусни решения по важни за националната сигурност проблеми, дори и ако е необходимо, провеждане на консултации за законодателни промени.
Като оценявам отговорността си като върховен главнокомандващ, искам да обърна специално внимание на отбраната на страната. България трябва да изгражда въоръжените си сили в съответствие с концепцията за интелигентна отбрана, което означава повече гъвкавост и повишаване способностите на взаимодействие както в рамките на НАТО, така и с въоръжените сили на всеки един от съюзниците. Това също така означава пренасочване на инвестициите към високо технологични решения, изграждане на мобилни, модерни въоръжени сили, ориентирани към посрещане на съвременните предизвикателства за сигурността на страната ни. Ние не можем да разглеждаме сигурността си извън общите усилия на страните-членки на НАТО и ЕС. Трябва обаче да си дадем сметка, че колективната сигурност означава и това, че всеки един от съюзниците допринася за изграждане на общите отбранителни способности. Въпреки икономическите трудности, ние трябва да продължим да инвестираме в отбрана и сигурност. Необходимо е решенията за инвестиции да бъдат взимани при наличие на ясна визия и в съответствие със стратегията ни за развитие на системата на отбрана и сигурност, и в частност на въоръжените сили. Те трябва да бъдат съобразени с икономическите възможности в средносрочен и дългосрочен план, и в резултат на тях да се получи бърз, значим и измерим ефект за сигурността на Република България.
Скъпи сънародници,
Аз не искам българският народ и държава да бъдат асоциирани с корупция и организирана престъпност. Недопустимо е народът на Ботев и Левски да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Категорично няма да се примиря с това и ще мобилизирам целия обществен ресурс при решаването на този проблем. Тук пътят е ясен. Създаване на обществена нетърпимост към корупцията, чрез укрепване на гражданското общество, върховенство на закона, прозрачност и ясни механизми за обществен контрол, ефективно взаимодействие между институциите, професионализъм и морал в дейността на държавните служители. Не бива да се заблуждаваме, че с лекота ще решим този проблем, но друг път няма и трябва да го извървим. Няма неприемлива цена за демокрацията.
Върховенството на закона е ценност, от която пряко зависят устоите на демокрацията и успехите ни във всяка област на обществения живот. Европейското развитие на България налага реформите в областите „Правосъдие и вътрешен ред” да са сред ключовите национални приоритети. Реформите в съдебната власт трябва да продължат, като стриктно бъде следвана приетата от правителството през май 2010 г. Стратегия за продължаване на съдебната реформа, като документ, който гарантира приемственост, устойчивост и обхват на перспектива в общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Дължим на българските граждани предвидимо и справедливо правосъдие. Стабилността на съдебната власт е гаранция за стабилността на държавната власт. За това и изпълнителната власт, и ръководните съдебни структури са отговорни за състоянието на кадровия ресурс, професионалните умения и развитието на българските институции, и на българските магистрати. Сега е моментът да създадем процедури, да приложим усилия, които да отхвърлят възможността за безпринципни назначения в съдебната система, за установяване на зависимост, за дефицит на професионален или личен морал. Българските граждани имат правото да претендират за мотивирани с безупречна репутация и с високо чувства на отговорност магистрати. Ще използвам целия обществен натиск, който може да упражнява президентската институция за въвеждане на нов стил на работа в институциите на съдебната власт и правоохранителните органи, за повишаване на правната култура на гражданите и за утвърждаване на нетърпимост към корупцията и закононарушенията.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Българската политика има много линии на разделение. Виждаме ги тук в парламента, но най-вече ги виждат всички български граждани. Политическото противопоставяне, повтарям, политическото противопоставяне е двигател на демокрацията. То дава на българите възможността да избират най-доброто и да го подкрепят. Обръщам се към всички политици – запазете критичността към грешките на другите, както и към своите собствени, търсете алтернативи, бъдете себе си в политиката, но триумфът над политическия противник не трябва да минава през загърбването на националните приоритети. Може да има спор за пътя, но не и каква е посоката, а посоката е за доброто бъдеще на децата ни.
Когато погледна назад във времето, България се промени много в последните 20 години и то за добро. Стартирахме от тоталния крах и икономически фалит на тоталитарния режим. С много търпение, упоритост, с грешки, но и с много трудности постигнахме не малко. Сега трябва да надградим, да построим модерна България с авторитет и достойнство, с национално самочувствие, България като регионална сила и уважаван партньор, България като двигател на прогреса, България с репутацията на качествен производител, на уютно място за живеене, на добър съсед и надежден партньор, България абонирана за успеха през 21 век.
Скъпи сънародници,
Всички можем. Ако искаме да съградим – нека го направим заедно!