Сняг и зрелища

Българинът отново ни изненада

Д-р Петър Стоянович

В България държавата никога не чисти снега както трябва. И при Живков беше така, и при Беров, при Костов и Станишев. Сега също. Не мога да си обясня защо, честно. Винаги ни изненадва снегът, ясно, това си е традиция. По същия изненадващ начин два пъти руснаците ни освободиха. Напоследък купуваме все по-модерна техника, химикалите ни са западни, не е да няма пари. Тогава защо?

Мисля, че както при борбата със снега, така и при повечето ни родни бакии работата в края на краищата опира до (липса на) ред и дисциплина. Масово нашенци карат несъобразено със зимните пътни условия, с летни гуми и без вериги. Преди седмица се връщах заранта към София през Предела. Сибирска зима, камиони, нахвърляни в канавките, препречени тирове и естествено бясно псуващи шофьори.

Брулени от вятъра и в реална опасност да бъдат отнесени на платното от някой амбициозен водач, двама пътни полицаи започнаха да спират движението. Пред мен форсираше местен голф, а подминавайки заснежения патрул, просто показа от прозореца среден пръст. Не мина километър, амбициозният българин започна да лавира между нахвърляните камиони и коли. Съвсем естествено, на поредния завой голфът просто тръгна към урвата, както в екшъните на забавен каданс простреляният герой пада на земята. За негово щастие на пътя му в мъглата се появи друга кола, в чиито странични ламарини той с неумолимо скърцане все пак спря.

Разбира се, шофьорите се сбиха, майките им забременяха буквално на пътя. Като видяха, че няма жертви, полицаите с пълно право не им обърнаха внимание. От останалите водачи по пътя не чух никого, който да се възмути от пълната безотговорност на джигита. Ето в това мълчание е проблемът. И в невъзможността на държавата да наложи ред с безкомпромисни санкции и наказания.

Който е карал по пътищата на алпийските държави, знае, че и там пада сняг, често по-дълбок от нашия. И там снегопочистващата техника не може да излиже платното като със сешоар за час-два. Но когато по ония магистрали местната полиция спре някого заради неподходящи гуми или липса на вериги, този водач със сигурност не продължава пътя си. Ако продължи, отива му книжката. Ако пък покаже среден пръст – отива в кауша.

Не познавам човек, който искрено да обича пътната полиция. Но в края на краищата често тия лица вършат смислена работа, може би не особено любезно и интелигентно, но в критични условия е по-добре да ги има. И когато в сняг и лед решат да спрат колоната тирове преди Перник, аз не виждам основание да ги псувам на майка, защото „бавели хората” или „им вземали хляба”. Обратно (и тук вече чувам мърморенето на мнозина), санкциите към водачи, които се поставят над обществения ред, трябва да бъдат силно завишени като към лица, които заплашват сигурността ни – моята, на децата ми, на всички по пътя. Какво означава спрян от КАТ тираджия без вериги да си позволи да кара нататък, защото бързал? Бъдете убедени, че в една Австрия например такова нещо няма и през ум да му мине. Ама нали е България, давай, бате!

Откак се помня, най-сетне държавната власт уволни шефове в пътната агенция за конкретно несвършена работа по почистването на шосетата. Не познавам действащия министър, не знам колко е кадърна и почтена. Но ако всяка ресорна власт действаше по този начин, нещата щяха да вървят по-добре – или поне да изглеждат по-оптимистично. От друга страна, и в това е големият проблем у нас, от държавната и общинската власт се очаква да наложат реда и дисциплината във всички области, без изключения и оправдания.

Отдавна и в София можеха да вземат пример от развити западни общини за това, как при обилен снеговалеж се почиства сняг и в най-големия трафик, и в най-малките улички. Само че за това се иска експертно съзнание и вътрешна мотивация на властта, които у нас са рядкост. Парче по парче, сезон след сезон, ден да мине, друг да дойде. Важно е да има сняг и зрелища. Затова българинът си позволява гордо да подминава властта с високо вдигнат среден пръст.