Марина Чертова
Доц. Татяна Буруджиева е политолог и социолог. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет. Разговаряме с Татяна Буруджиева за политическата 2012-а.
Г-жо Буруджиева, каква политическа 2012 г. ни очаква?
Няма да е толкова бурна, нито пък ще има толкова много напрежение, както през 2011-а. 2012-а ще бъде подготовка за изборите догодина. Затова партиите имат да вършат доста свои задачи. Те няма да се фокусират толкова върху битката с опонента. Това, разбира се, не означава, че през годината няма да има конфликти, но въпреки това 2012-а ще бъде сравнително спокойна. Това ще бъде интересна година, свързана с вътрешни кипежи в партиите. Възможно е да имаме съживяване и в ляво, и в дясно, както и опити за формиране и стабилизиране на партии, за формиране на нови предизборни коалиции.
Партиите извън парламента, които имат свое силно представителство в местната власт, ще направят сериозно усилие да афишират присъствие. Имам предвид ЛИДЕР, вечния участник ВМРО. Там е интересно да видим какво ще се случи с двете партии ВМРО-НИЕ и ВМРО-БНД. Иначе в социално отношение ни чака много тежка година. И ако управляващите не се справят с много важните задачи, които им предстоят, може да се стигне до сериозно напрежение в политически план.
Ваши колеги политолози прогнозираха предсрочни избори. Изправени ли сме пред тях през тази година?
За да има предсрочни избори, трябва или самата управляваща партия да ги поиска, или опозицията да успее да доведе ситуацията до такъв вариант. Нито в парламента има такива заявки, нито уличният натиск може да вземе размерите на 1997 г., когато не беше възможно да продължи да се управлява. Не бива да забравяме, че през 2012 г. има нов президент и дори едно правителство да си подаде оставката, въпросната партия ще е първата, която ще състави нов кабинет. Тезата на моите колеги е, че самите управляващи ще си поискат предсрочни избори. В това пък няма грам смисъл, макар че едни предсрочни избори биха дали по-добър резултат през 2012 г., отколкото през 2013 г.
Как коментирате раздорите между вицепремиера Дянков и земеделския министър Найденов?
В ресора на г-н Найденов са най-многото пари на държавата. И когато един финансов министър се кара на друг, логичното подозрение е, че става дума за пари. Всъщност през 2012 г. финансовият министър е с безкрайно по-малки възможности, отколкото един министър на което и да било ведомство, в което ще се вкарват европейските пари. Тези пари не идват в държавата като цяло, а примерно във Фонд „Земеделие” и в земеделското министерство. Отдавна в Европа финансовите министри не са ключовите фигури в една държава. Например икономическият министър е по-ключова фигура.
Но у нас това не е така, Дянков е по-силната фигура от Трайчо Трайков.
Защото финансовият министър казва накъде да отидат държавните пари, т.е. тези пари, които се събират от данъци. Затова и финансовият министър в България винаги е бил много силен. Това е, когато собственият бюджет доминира. Но нещастието на този тип министри е, че на практика в бюджета започват да доминират финансовите средства от ЕС. Затова ние сме длъжни да спазваме финансова дисциплина, защото европарите не могат да бъдат харчени току-така. Финансовият министър става вторичен разпоредител на тези пари, не първичен. 2012-а обаче ще е ключова в посока на усвояване на повече средства от ЕС.
2011-а завърши с полуразпад на ПГ на „Атака”. Може ли през 2012 г. да очакваме залеза на „Атака”?
Не мога да кажа дали „Атака” изцяло ще залезе. Те са лидерска партия и затова за подобен тип партии е малко рисковано да се говори за крах. НДСВ на два пъти се съживи доста сериозно. „Атака” е в криза и ми е трудно да прогнозирам дали ще успее да я преодолее, или тя ще се задълбочи. Много зависи от това как ще се работи вътре в организацията и какво ще направят двете обособени противоборстващи групи.
Ще има ли „Атака”-2?
Трето отцепване от „Атака” ще бъде по-скоро това, което виждаме при хората около СКАТ – участие, но в никакъв случай не присъствие в политиката. Т.е. при тях важни са не ценностите, а властта.
Ще има ли напрежение по линията Кунева-НДСВ, имайки предвид нейните политически амбиции извън партията?
Не може да няма, защото беше ясно, че част от актива на НДСВ и влиятелни хора организираха и помогнаха за предизборната кампания на Кунева. Те формираха партиен гръбнак на тази кампания, което е много важно. Проблем на Кунева е как тя ще си изгражда това движение. Ако продължава да придърпва от този гръбнак – НДСВ не е партия, която може да бъде източвана много, защото няма много ресурси. Г-жа Кунева не иска абревиатурата НДСВ, макар че тя дължи своя успех на тази абревиатура. Не знам защо тя така усърдно се отказва от нея. Може би защото нейният проект за кандидатиране на президентските избори беше много по-широк. А НДСВ е по-ограничаваща политическите амбиции абревиатура.
Но е ясно, че дали ще се нарече движение или порив, политическото участие става единствено чрез партиите. Затова в случая с г-жа Кунева е интересно да се види как точно ще се отиде към политическото, доколко организационно ще могат да се справят с гражданската структура, която правят и как тази структура ще започне да действа като партия.
Ситуацията с АБВ не се разви в полза на това движение през 2011-а.
АБВ всъщност не съществува. АБВ изглежда като инициативния комитет на Първанов с един огромен гръбнак от БСП и някакви други личности наоколо. То се създаде с посланието, че ще се прави алтернативна политика на управляващите. Но те едно сериозно нещо не представиха. Хибриди от типа на мичуринските проекти от таралеж да се получи бодлива тел трудно минава в съвременния свят.
Тогава означава ли, че единственият шанс на Георги Първанов да остане в политиката е да се върне в БСП?
Той все пак е с два президентски мандата и е в много особена позиция, както и всеки от приключващите президенти. Първанов може да застане в позицията на политика, постигнал висини, които трудно ще бъдат достигнати от други политици в близките 10 години. Той би могъл да експлоатира това по различни начини и не е задължително да си в най-най-действащата политика и да се връщаш за активна работа в партията. Много често обаче европейската практика е да се връщат в партиите, но не изминават пътя на обратно. Остават с големия си ресурс, който като политици са натрупали като президенти и оттам нататък, ако са по-млади или се кандидатират, са естествените следващи кандидати на партията за президенти. Те са нещо като президенти в сянка на този, който ги е сменил, или пък са логични кандидатури за други висши постове. Не е възможно да се връщаш назад в политическата си кариера след определено стъпало нагоре. Не може да си бил премиер и след това да ставаш какъв да е министър. Същото е и с партийните постове.
Но сега начело на БСП стои президент на Партията на европейските социалисти, което може да се съизмерва с един бивш президент.
По логиката никой не си сменя успешния политик в момента. БСП има двама успешни политици, от които единият е на председателския пост. А чрез европейския си пост Станишев приковава вниманието на Европа и на европейските медии към БСП. Това е уникална възможност за БСП да бъде чута и всяка публична изява на лидера й да получи силен резонанс. Никой друг политик не може да даде това на БСП освен Станишев. Засега не е ясно какво ще донесе на Първанов лидерската битка в БСП. Приемаме обаче, че неговата мечта е министърпредседателският пост и притеснението, че след като БСП е имала министър-председател, би могла отново да излъчи този човек за премиер при едни следващи избори. Виждаме, че става въпрос за притеснение за стол и власт, което никога не играе добра роля на който и да било бивш президент.
Какво ще се случи с десните партии в НС – със СДС и ДСБ, ще поемат ли самостоятелен път, или ще продължат заедно?
До края на този парламент те ще бъдат заедно. В същото време е възможно тази година да пробват и отделни пътища и да потърсят взаимодействие с други формации, например с бъдещата формация на Кунева. Не е изключено да потърсят освежаване с т.нар. нови пориви на гражданското общество, които се предполага, че г-жа Кунева ще активира.
Големият проблем за ДСБ е влизането в парламента. Самостоятелно те не могат да влязат и г-н Костов като един опитен политик изключено е да не подготви възможността за влизане на ДСБ. При СДС проблемът е по-скоро лидерски – и на национално, и на местно ниво. Партията се обезличава. Това, което се случи със силните кметове на СДС, най-ясно го илюстрира – западане по места. А това е предвестник за сериозни сътресения в една партия.
Loading ...
