По традиция на Богоявление калоферци и гости на града се хванаха на мъжко хоро във водата
Около 200 мъже влязоха в студените води на Тунджа в Калофер за традиционното мъжко хоро на Богоявление. (виж фотогалерия)
Хиляди калоферци и гости на града наблюдаваха уникалния за страната ритуал.
В 8 ч. сутринта кметът на града Румен Стоянов и оркестър от гайди и тъпани застанаха начело на хорото.
Пеейки, мъжете, облечени в народни носии, играха повече от половин час преди отслужването на Богоявленския водосвет от местните свещеници.
По традиция кръстът с разпятието бе предаден от свещениците на най-малкия участник в ритуала – деветгодишния Иван Беклиев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Йордановден е
8|4093906.01.2012
От Йордановден до Великденските заговезни бил периодът на сватбите
0|1523606.01.2008
Много е студена водата, но е много вълнуващо и на мен не ми беше студено, коментира малкият Иван. Той каза, че е влязъл заедно с голямата група и е единствен от семейството си.
Според разказите на местните хора традицията на „леденото хоро“ е от 200 години.
Преди да потеглят към Тунджа под звуците на гайди и тъпани, десетки калоферци се събират и остават заедно до сутринта.
„Събираме се и пеем Ботевите песни, които обичаме и никога няма да забравим…Тази традиция, която е стара над двеста години никога няма да предадем. Това е Калофер. Това е България. Това е голяма чест за всички нас“, каза кметът на Калофер Румен Стоянов преди да поведе хорото от семейната си къща към реката.
„Първият ми спомен за Богоявление е от времето, когато бях 12-13-годишен. Тогава беше яка зима, както ние казваме, но за съжаление, хвърляха купа, а не кръст…Така беше по онова време. Когато я хвърлиха, тя се плъзна по леда и никой не скочи да я лови. На стотина метра от това място хвърлиха кръст от царевица, но там всички изпонаскачаха“, разказа още 46-годишният Стоянов за времето на комунистическия режим, когато е било истински героизъм да спазваш традициите на Калофер.
Според легендата Калофер е основан през 1533 г. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани.
Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер.
През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен „Алтън Калофер“ – Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното е през 1877 г., когато са избити всички мъже и градът е разрушен.
Loading ...
