Божидар Димитров: Обекти по южното Черноморие дават възможност за развитие на целогодишен туризъм

Фокус: Г-н Димитров, каква е равносметката от миналата година разкопки в Созопол?
Божидар Димитров: Разкопките в Созопол през лятото на 2011 г. започнаха още през март и се копа до 30 декември в различни точки в града и на двата острова – Свети Иван и Свети Кирик и Юлита, на носа на Созопол, извън Созопол, по хълмовете на Созопол, където бяха разкопавани извънградски квартали и най-сетне на входа на града, където с големи усилия чак след изборите бяха премахнати два незаконно построени ресторанти и там беше „черешката на тортата” на тазгодишните созополски разкопки. Бяха разкрити още два манастира, нови, неизвестни досега на науката. Ние открихме дори имената им – „Свети Апостоли”, на носа на Созопол, построен по времето на Михаил Шишман, от брата на неговия шурей – император Андроник Атанасий Палеолог. Но, както казах, черешката на тортата се оказа манастирът „Свети Николай Чудотворец”, разположен точно срещу главната порта на град Созопол през Средновековието. Самата порта е много добре запазена, с две кръгли кули, които са я бранели, издигащи се на височина до осем метра. Той се оказа много загадъчен манастир, построен в нарушение на всички правила на фортификационното строителство, извън входа на крепостта и пред самата крепост, което означава, че неприятел би могъл да го използва. Затова фортификационното изкуство забранява строежи пред крепостната стена; въпреки всичко, те са го построили. Навярно поради ежедневната заплаха – външен враг идва веднъж на 30 – 40 години, а ежедневната заплаха за Созопол са били стотиците моряци от корабите, които искат да влязат в града, да се черкуват. И общо взето като една полу-асоциална маса тормозят населението, особено след като се напият. Затова са им построили църква, посветена на техния покровител – Свети Николай Чудотворец, пред входа на града, за да може по този начин да ги спират от влизане в града и да не могат да се оплакват, че не ги допускат за черкуване.
В един момент тя е станала малък манастир и това е свързано с последните представители на т.нар. Македонска династия. Там бяха намерени шест печата, които очевидно са последният остатък от архива на манастира. И между тези печати, ние намираме два печата на императори – на Василий II Българоубиец и на неговата племенница – императрица Теодора. Печата на Теодора разчетохме преди няколко дни, а днес беше разчетен печатът на Василий II Българоубиец и това е новина. Освен това, и другите печати са на висши съновници и приятното е, че един от тях е на българка, българката Ирина, която също е императрица, само че императрица не пълноправна, а съпруга на император Алексий Комнин. Тя е внучка на сина на последния български цар Иван Владислав – Траян. Траян се е казвал един от шестте му синове, който си е имал една хубава правнучка и тази правнучка е станала съпруга на император Комнин.
Фокус: Вашите специалисти в музея продължават ли да разчитат печатите?
Божидар Димитров: Вече разчетоха всичките шест. Сега се надяваме да намерим нови. Но интересно е, че всички са свързани с лица от Македонската династия, династията на Василий Българоубиец, и на женени за нея хора. Женените са синовете и дъщерите на последните български царе. Известно е, че Анна Комнина, която е дъщеря на император Йоан Комнин, пише, че техният род е бил много грозен, понеже били анадолци – ниски и трътлести, кривокраки. Но след като се е оженил за българката Мария, която е една от дъщерите на Иван Владислав, която се е смятала за най-красивата жена във Византия, родът им изведнъж подобрил физическото си положение, станали високи и хубави хората, и красиви. Та и нейният татко бил такъв; той произхожда от тази Мария.
Фокус: В Созопол има проект за целогодишен туризъм. По какъв начин църквите и разкопките се вписват в тази идея и има ли идея занапред да бъде разширен този проект?
Божидар Димитров: Именно. Като пилотен проект Созопол напълно се вписва. Вече две години туристи в Созопол има не само през лятото. Преди през лятото туристи в Созопол в миналото имаше до 10-ти септември, когато свършваха празниците „Аполония”. След това градът изглеждаше като поразен от неутронна бомба. Жив човек не може да се види, нито по улиците, нито по плажовете, нито по кръчмите, нито по хотелите, които затваряха, нито по ресторантите. Понякога човек нямаше едно кафе къде да изпие (както ми се случи веднъж). Обаче през последната зима Созопол беше пълен (и тази зима също е било така) с туристи. Туристи, не само от България. Пристигаха организирани групи да се поклонят на мощите и да разгледат културно-историческите забележителности. Но също така и от Гърция, където вселенският патриарх е разпространил енциклика, която казва, че в Созопол има мощи на Свети Йоан Предтеча, да ходят да се поклонят. И гръцки свещеници катадневно водят туристически групи от Гърция, които идват да се поклонят на мощите. След като министър Дянков имаше добрата идея, при посещението на Путин да докара мощите в София, руските сайтове също съобщиха и десетки хиляди религиозни руснаци също посещават Созопол. И украинци посещават Созопол. Решиха да идват и много румънци. Така че – Созопол не може да се оплаче.
Идеята сега е – да се разпространи върху цялото южно Черноморие и вероятно г-н Бойко Борисов ще обяви един план на правителството за археологически разкопки, последваща бърза консервация и реставрация (най-важното) на ред паметници в десет селища по Черноморието. Това са Обзор, Емона, Несебър, Поморие, Бургас, Дебелт, Созопол, Урдовиза – Китен, Китен и Ахтопол.
Фокус: Като историк, според вас, кои са най-интересните обекти в южното Черноморие, които са неразработени, а имат голям потенциал?
Божидар Димитров: Почти всички са неразработени. За съжаление, археологическите разкопки по южното Черноморие досега са били епизодични. Между тези, които малко са разкопавани, бих споменал големият римски град Дебелт, строен по всички правила на римското урбанистично устройство – на голо място, с прокарване на водопроводи, на канали за отточни води, прави улици, обществени постройки, храмове в определен ред. На първо място – Дебелт. На второ място, бих споменал Обзор. Има две крепости край него – една средновековна и една римска, и най-огромния в нашите земи храм на Юпитер, който дори е дал име на селището. Той просто не е пипнат досега. Изключителен потенциал има и Емона – едно селище, което е заглъхнало в наши дни, поради липсата на път. А само шест километра път трябват, за да разцъфне тази част на нашето крайбрежие. Тук е голямата старобългарска крепост Емона с един куп манастири около нея. Известна е Емонската Света гора – така се нарича през Средновековието брегът от Емона до Свети Влас. Не е изчерпан и потенциалът на Поморие, там е един от най-големите римски, византийски, старобългарски градове – Анхиало. Този град е на около 1200 декара и въобще не е проучван. Не е експлоатиран и единственият римски мавзолей в България сто процента запазен, огромен, който хората дори не знаят, а е само на сто метра от входа на града. И ако слезем вече съвсем на юг, крепостта Урдовиза, един от най-големите тракийски и средновековни български градове. Крепостната стена е запазена, но е обрасла с дървета, покрита е с трева и никой дори не се досеща, че това е крепост. Докато сондажите, които бяха направени, показват, че това е крепост. И най-сетне, средновековният български град Агатопол, български град на южното Черноморие. И досега са запазени фрагменти от могъщите крепостни стени на Агатопол, а лопатата на археолога още не е ударила там. Направени са дребни сондажи на някои места. Потенциалът е много голям. Буквално всяко селище по Черноморието има какво да представи. Тези десет обекта не изчерпват всички обекти по Южното Черноморие. Встрани остават обекти на Маслен нос като едно голямо скално тракийско светилище, крепостите по Меден Рид и над Созопол и т.н.
Фокус: Какво е мястото на Южното Черноморие в средновековната българска държава и във Византийската империя?
Божидар Димитров: Много голямо по една проста причина. Там са първите пристанища (между Ахтопол и Истанбул). Това са пристанища, които снабдяват с храни столицата на империята – Константинопол. Тя живее от тях, защото в Мала Азия непрекъснато има нападения – или от перси, или от турци, или от арабски нападения. Те живеят чрез стоките, които южното Черноморие внася – именно южното, а не – северното, което като пристанища се развива много късно. Там брегът не позволява устройването на хубави пристанища и по-късно се развиват във Варна, Каварна, Балчик. Големите пристанища са на юг – на Несебър, Поморие, на Дебелт, на Созопол, частично и на Ахтопол. Именно през тези пристанища текат хиляди тонове жито, хиляди тонове месо – живи животни, които се изнасят за Константинопол. Точно това става повод за избухването и на освободителното въстание през 1185 година срещу византийската власт; изрично е казано в изворите, че не е избухнало в Търново, а в планините край Анхиало – Агатопол. Те само са си потърсили въстаник за цар, и са го намерили в лицето на Асеневци. Пристанищата имат изключително голямо икономическо значение и затова отвреме навреме се водят яростни битки за тяхното притежание. Когато хан Тервел оказва помощ на Юстиниан и трябва да му поиска нещо в замяна, той му е поискал именно южното Черноморие и го получава в 705 година. Оттогава, съгласно средновековните закони, тъй като не е завоювано, а е предадено с международен договор от Византия като дарение на България, то става патримониум на България и на базата на този международен договор, България винаги си го иска, когато й е отнето. Император Юстиниан още след три години, осъзнавайки каква глупост е направил – че контролът на храните, които пристигат в Константинопол вече зависи от България, започва война срещу България, за да си го върне, но е бил разгромен именно край Поморие. И по времето на хан Крум, и на цар Борис, когато ни е отнето, отново е връщано на България. Борис е поставил условие, че срещу покръстването се връща областта Загоре, както се е наричала тази земя – Загора – зад планината. Именно тези богатства, които се съсредоточават в крайбрежните градове, особено Созопол и Несебър, позволяват бързо да се развие средновековната култура. Само край Созопол е имало 12 манастира, установихме в последно време. Всяка година започваме както аз се шегувам, да вадим по два манастира от земята, тази година извадихме три. Именно в тези години стана ясно и защо южното Черноморие е покровителствано от Свети Йоан Предтеча. Знаехме, че е така, но не знаехме – защо, имало е манастири, но се оказа, че хората са знаели тогава, че има свети мощи на свети Йоан Предтеча. Затова крайбрежието не е под покровителството, както би следвало да се очаква, на Свети Николай Чудотворец, а е под покровителството на Свети Йоан Предтеча.