Сега трябва да изграждаме нов образ на българския продукт, а не както стана с „Алматур“ и „България Еър“
Г-н Иванов, как приключи туристическият сезон? Направихте ли вече равносметката? Какви бяха положителните страни и какви – слабостите?
България успешно поддържа образа си в чуждестранните медии за 2011 на най-евтина дестинация за туризъм в голяма част от страните на ЕС, макар че през последните две години започна леко да губи това си предимство на ключови пазари, притисната от Турция – малко по-евтина, но с по-качествени услуги.
Удовлетвореността при почивките в някои от целевите групи през настоящия сезон беше почти 100%. Делът на неудовлетворените през 2011 варира между 9 – 12 %. Българите бяха доволни от природата, а чужденците – от типично българската кухня, културните забележителности и природата.
Българите намираха цените за високи, докато за чужденците те бяха достатъчно изгодни. Чужденците съчетаваха при почивката си поне два и повече видове туризъм. Със силен интерес сред чужденците в нашата област се ползваха Източна Стара планина, Странджа и Тракия.
Бургаското черноморско крайбрежие, от Обзор до Синеморец, не се е радвало от години на повече туристи, реализирани нощувки и приходи. Основните фактори се крият във великолепните природогеографски условия, африканската пролет в Египет, Тунис и Мароко. Масовото договаряне “ ол инклузив “, новоизградената материално-техническа база и за наша радост, натрупания положителен опит от мениджърите на туристическите оператори и агенции на ресторанти и хотели.
През месеците юни – октомври настъпиха положителни изменения както на вътрешния, така и на международните пазари. Средно се постигна ръст за тези месеци 15.8%, а по месеци е както следва: юни – 18%, юли – 16%, август – 13.2%, септември – 13%, октомври – 16.3% спрямо 2010.
Всеобщо е мнението, че летният сезон беше силен. Но се оказва, че ръстът на туристите е висок, а ръстът на приходите – нисък. Как да си го обясним това?
Определящо значение имат ръстовете на посрещнатите и обслужени туристи от Словакия – 49%, Австрия – 42%, Полша – 33%, Израел – 32%, Украйна – 29%, Унгария – 22%, Русия – 22.4%, Чехия – 18%, Норвегия -11%, Ирландия – 14%, Германия – 9.8%.
Съществени спадове за сезон 2011 има на следните пазари: Финландия – над 30%, Швеция – 28%, Беларус – 19%, Бенелюкс – 12%, Франция – 6% и Великобритания – 3.8%.
Какви последващи изводи могат да се направят от данните за сезони пролет – лято – есен 2011?
Първото е, че се запазва търсенето на туристическите ни пакети от бившите източни страни. Неузнаваем е ръстът на словашки, полски, израелски, чешки и украински туристи. България е отново предпочитана дестинация, Южно Черноморие – от руските туристи. Добра запълняемост постигнаха хотелите с 3, 4 и 5 звезди на север и юг от Бургас.
Ръстът на приходите обаче не покри заложените очаквания поради следните причини: Добрите данни за ранни записвания дадоха основания на някои специалисти прибързано да обявят голям ръст на нощувките и приходите, което от своя страна настрои работещите в туризма за големи очаквания.
Спадът на ценовите равнища от годините на кризата беше причина за заложените в договорите значителни намаления на цените на външните пазари, между 20 – 30%, както и натрупаните други намаления.
Една от основните причини за намаляване на приходите като цяло от сектор „туризъм“ за сезон 2011 е продажбите на пакети “ол инклузив “, “ултра ол инклузив “. Всички знаем, че този тип продукти са особено предпочитани от пазарите на бившите социалистически страни, но това не означава, че той според мен може и трябва да се предлага масово от всички обекти.
Предлагането на такъв тип продукт няма нищо общо с нашия пълен пансион. Тук дейността следва да се регламентира както по качество, така и по асортимент, но и с подобаваща цена, на която да се продават. Никой не може да ме убеди, че цена от 40 лв. за “ол инклузив“ на ден може да покрие основните разходи, при положение, че за 24 часа се слага блок-маса.
Вече се чуха прогнози за труден следващ сезон. Вие споделяте ли това мнение?
На първо място прагът на осигуровките в туристическия бранш скача с 8%. На второ място, от1-ви юли токът ще поскъпне поне със 7%.
Как ще се реагира на тези увеличения на разходите?
Увеличението в разходната част не е тайна за никого, като всеки го усеща по собствения си джоб, естествено за това не правя никакво откритие.
Тенденциите за повишаване на нивото на разходната част свива до минимум финансовия резултат от стопанската дейност. Те ни направиха свидетели на много появяващи се обяви за продажба на ТО, ТА, агенции, фирми и туристически обекти. За да подчертая горното, само за 3-те години от нашия регистър са отпаднали много фирми, но непрекъснато се добавят и нови, които не могат да обслужват кредите си и банките ги отнемат в своя полза.
Увеличението на разходите в цифри изглежда така: ДДС нарастна през 2011 с 2%, събираемостта на туристическия данък по общини не удовлетворява замисленото, заплатите нараснаха от 10 до 30%, за 2012 осигурителният праг ще бъде 8%, транспортните разходи до 10.12.2011 са нарастнали с 25%, а като прибавим и 10% от 10.12.2011, те ще нарастнат с 35%. Цената на едно легло, където се настаняваше обслужващият персонал, нарастна с 20%.
Увеличиха се цените на хранителните продукти с 25 – 30%, абонаментното поддържане между 15 – 25%, въведоха се нови такси за авторско право, въвеждане на връзки на касовите апарати с НАП, увеличаването на цената на един квтч ще оскъпи цената на водата за 1 куб.м. Това ще доведе до увеличаване на туристическия пакет с 15 – 20%. Друг изход нямаме.
Заедно с горепосоченото искам да отделя необходимото внимание от моя гледна точка на финансовите резултати 2011.
През изминалия туристически сезон имаме увеличение на приходите в абсолютна стойност, която доведе до ръст на приходите от една нощувка с 3.8%, докато през 2010 намалението на приходите от една нощувка варира между 8 – 10%.
Увеличение има и в средния престой на един турист, а това е един от най-добрите икономически показатели. Престоят средно за българския статистически гражданин е между 3 – 5 дни, като с нищо не се е изменил този престой през последните десет години, а за чужденците средният престой е 8 -9 дни.
Управителите на фирми, за да постигнат по-добри стопански резултати, намалиха разходите с около 12 – 15% в тяхната абсолютна стойност с минимален персонал.
Споделеното дотук ми дава възможността да направя следния извод: Със сезон 2011 простреляхме отрицателната тенденция за намаляване на броя на туристите, както и приходите от последните две години. Сега трябва да изграждаме нов образ на българския туристически продукт, а не както стана с „Алматур“ и „България Еър“.
Как ще коментирате предложените промени за облагане на сезонните хотели с по-висок туристически данък, но само за периода, в който работят?
Туристическият данък, въведен при 30% годишна заетост /110 дни/, ликвидира в селищата на Странджа къщите за гости, т.е. селския туризъм, защото те не могат да доплащат допълнително на семейство между 600 – 750 лв. Неудачни са предложенията на икономическия министър Трайчо Трайков сезонните хотели да плащат данък само за тази част на годината, в която са отворени, но по-висок.
При такъв висок данък “сгради“ и такса “смет“, навлизането на европейската икономика в рецесия и очакван ръст от максимално 1.8% на БВП на държавите, членове на ЕС, е несериозно да се мечтае за такова завишение на туристическият данък.
Нашата позиция като Управителен съвет на БРТК е ясна и категорична. За сезонните хотели, мотели, къщи за гости и др. – на основата на реална заетост и реализирани нощувки. За градските хотели и други по комплекси и селища, работещи целогодишно от категорията 3, 4 и 5 звезди, да се намали туристическия данък с 1 лев на легло спрямо 2011 г.
Изразът “туризмът е приоритетен отрасъл“ е само една гола фраза, лишена от съдържание. Правителствата на страни като Швейцария, Австрия и Турция са разработили бонуси за изрядните туроператори, хотелиери, ресторантьори, докато при нас с всяка измината година данъчната примка се затяга. Затова през последните 2 – 3 години 75 – 80 фирми подпомагат своята туристическа дейност с други.
Стои и още един проблем. На територията на България работят между 250 – 300 чужди фирми, които не са вписани в българския туристически регистър. Те не плащат данъци, само печелят, но тези приходи отиват в чужди банки. Това е грубо нарушение на чл.17 ал.5 от действащия сега Закон за туризма на България.
Обособиха ли се вече курорти за младежки туризъм, семеен, културен или екотуризъм?
Основният въпрос, на който трябва да се даде отговор, е за каква клиентела се изгражда хотелът, комплексът в или извън населеното място. Туроператорите да информират своите колеги и клиенти за вида на предлаганите услуги. ТО, хотелиери, ресторантьори трябва да профилират туристическите селища и комплекси от Обзор до Ахтопол за различните възрастови групи туристи и какво е необходимо за младежкия, семейния, културен, еко- и култов туризъм. Кой район е подходящ за пенсионери, семейства с деца или само младежки туризъм с много дискотеки и заведения за развлечения.
Кметствата заедно с РУ на МВР да разработят и въведат за изпълнение както за българи, така и за чужденци, ясни и точни правила на обществения порядък. Строгите правила да се спазват от всички, даже от много пияните.
Решаването на тези проблеми е от изключително значение за бъдещето на черноморския ни туризъм. В тази насока могат да помогнат консултативните съвети по туризъм, които ще се учредяват към новоизбраните кметове по общини.
Извършеното не удовлетворява. Необходимо е време, разбиране, подготвени кадри, които да разработят стратегия на регионално и общинско равнище за различните видове туризъм за следващите 4 – 5 години минимум.
Страни като Хърватска, Словения и Турция разработиха план-програма за следващите 15 – 20 години.
Loading ...
