Християнският свят отбелязва днес един от най-големите църковни празници в християнския свят – Рождество Христово (Коледа). На него се случва чудото на боговъплъщението – рождението по плът на Божия син Иисус Христос.Според Евангелието това станало в юдейския град Витлеем, като се изпълнили предсказанията на старозаветните пророци за явяването на Месия на земята.

Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се роди 490 години след възстановяването на Ерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Спасител.

Празникът започва още в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите

Рождество е най-почитаният празник

Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат в чест на славното събитие. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки, а основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.

На Коледа именният си ден празнуват Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна.

Ето историята на славното Божие въплъщение:

В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници.

Изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт – под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост – под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод.

Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия – Христа, обещан от всички пророци.

Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Неговото раждане

Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане – Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).

С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава.

Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя:

„И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния,

понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища“ (Лука 1:76).

Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.

Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден.

Йосиф трябвало да отиде във Витлеем,

бащиния Давидов град. Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ.

Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък.

Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

Първата вест за великото събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:

„Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост,

която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лука 2:10).

Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14)

Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!“ Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток

Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци (Дан. 5:11). Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия (Дан. 9:24-27).

Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че то се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар.

Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: „Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним“.

Цар Ирод, като узнал това, се смутил,

събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: „Где трябва да се роди Христос?“ Те отговорили: „Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата“.

Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: „Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!“

Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предрекли идването на Избавителя.

Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод.

На Йосиф също насън се явил ангел и му казал:

„Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби“. Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.

Преданието говори, че през време на пътуването светото семейство било нападнато от разбойници, и един от тях, като видял Иисуса, се удивил на красотата Му и удържал другарите си, като казал:

„Не им правете зло! Ако Бог вземеше на Себе Си човешки образ, не щеше да бъде по-прекрасен от тоя Младенец“.

Тогава пресветата Дева казала на разбойника: „Тоя Младенец ще ти се отплати с добро, задето сега Го запази“. Той бил същият разбойник, който по-късно бил разпнат отдясно на Христа, покаял се, повярвал в Него и чул думите: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43).

Изобщо преданието за пътешествието на божествения Младенец и пречистата Му майка се запазило живо в оная страна. Досега показват мястото, където те почивали под смоковнично дърво. Близо до това дърво тече чудесно явилият се за светите пътници извор, от който те пили и в който пресветата Дева къпала божествения Младенец.

Явяването на божествения Младенец в Египет се ознаменувало и с велико чудо:

идолите на Египет веднага паднали и се счупили

Ирод чакал мъдреците, но като видял, че не се връщат, и страхувайки се за своя престол, решил да погуби Младенеца. Като не знаел как да Го намери, той заповядал да избият във Витлеем и в околностите всички деца от мъжки пол от две години надолу.

Това ужасно злодеяние било извършено и изпълнило цялата страна с плач и ридание, но не постигнало целта си, защото Иисус Христос вече бил извън Витлеем. Избиването на витлеемските младенци се възпоменава от Църквата на 29 декември.

Към Коледните празници се числи и Стефанов ден – на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Със Стефановден завършват Коледните празници.