Десният Борисов си намери нов враг – милионерите

ГЕРБ е демагогска партия, която с лекота прескача в огледалния свят, следвайки парадоксалните идеи на лидера си

Юлиана Бончева

Живеем в опака държава. ГЕРБ е от семейството на европейската десница, а често бърка ляво и дясно и дели милионерите на наши и чужди. Управлява ни партията „Граждани за европейско развитие на България“, но лидерът й периодично държи речи срещу европейски концерни, които по родните си места били образцови, а в България се разпищолвали. Десният премиер Бойко Борисов беше тръгнал да нарежда на банките да свалят лихвите. Имаше намерение да разваля приватизационни сделки. И срещу заменките се беше наежил. Само че пътят от думите до делата е дълъг и тежък. А дума дупка не прави.

Да разтапя сърцата на електората

с критики към самозабравили се компании според масовата представа е любима тактика на Борисов. Той се убеди в предимствата й още когато спечели кметските избори с кампанията си срещу „Софийска вода“ – със закани да развали неизгодната концесия, прочула се с „нахални мениджъри и растящи цени“. А като стана кмет, тръгна да открива фонтани рамо до рамо с онези с неприлично високите заплати, заради които и до днес над 60% от водата на софиянци се губи по мрежата много преди да стигне до чешмите им.

Борисов се умълча за водата, но продължи да хока по високи трибуни известни и нелюбими на народа чужди компании. На среща с бизнеса преди две години премиерът насмете EVN, Е.ОN и ЧЕЗ за изоставане с инвестициите и данъчни шмекерии, а „Сименс“ – за гафовете с новите лични карти. Не че нямаше основание за някои забележки. Само че подобен род проблеми се поставят и решават в институции, в кабинети, не по конференции и кръгли маси. Нали всяка година българските данъкоплатци внасят милиарди в бюджета за издръжката на десетки министерства, агенции и комисии, контрольори и регулатори като ДКЕВР, КЗК, КЗП, НАП, КРС, КФН, АДФИ, ДАНС и т.н.

Наскоро министър-председателят отново избра микрофона за критики срещу инвеститори пришълци. Този път даже призова местно опълчение да го подкрепи срещу нашествениците. Това се случи на срещата му с Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ): „На мен ми трябвате тука да ме подпрете, да ми помогнете, когато отстояваме тези свои интереси. Знаете какво правеха електроразпределителните дружества – за да обиколят закона, те го обикаляха перфектно, големи компании, те това не си го позволяват да го правят в Европа, в техните държави, но тука половината от дейността я аутсорсват през тяхна дъщерна фирма. И парите от това не отиват в инвестиции в трафопостове, стълбове, жици, а направо си отиват към фирмите майки.“

„Те“ не си позволявали това в Европа, сам посочва Борисов. Така е, там държавните органи не биха го допуснали. Въпросът е защо българските институции не работят като германските, австрийските или чешките. И защо премиерът ни търси подкрепа от местния бизнес срещу чуждестранния, вместо да укрепва държавните контролни, надзорни и регулаторни органи.

„Били много чуждестранните инвестиции на времето… Да ви кажа, някои по-добре да не са идвали никога, защото в големия си обем те са такива, че всъщност ние и сега от малкия бюджет, който имаме, вадиме, за да дотираме 15-20-годишни договори, които са подписани. Така и с мобилните оператори, знаете. С една дума, ние сме много гостоприемен народ, но не бива чак толкова, затова повтарям – много е важно да бъдеме единни в отстояването на националния интерес“, казва Борисов. Това е удивителна позиция за премиер на държава от ЕС. Не върви да напираш за Шенген, за отпадане на граници и равнопоставеност, а да делиш предприемачите на наши и чужди и да се кахъриш, че си прекалил с гостоприемството.

Частният интерес по природа е пробивен и понякога няма спирачки. Затова я има държавата – да създава правила и условия за конкуренция. Черноморският ни бряг се задръсти от бетон и вонящи отпадни води не заради „ненужни“ инвестиции, а защото министри, кметове, общински съвети, главни архитекти и инженери лансираха и одобряваха всякакви строително-архитектурни безобразия – и местни, и чужди.

В разгара на фермерските протести през ноември трима министри начело с премиера се възмутиха, че бунтът за още субсидии се предвожда от милионери. „Зърнопроизводителите бяха при мен и хората трябва да знаят, че от бентли им започват колите“, каза с укорен тон Бойко Борисов.

Престъпление ли е да имаш скъпа кола?

През август 2010 г. НАП обяви, че започва да проверява чии са лъскавите автомобили в България и с чисти пари ли са купени. Какво ли са открили данъчните? Ако Борисов е получил данни, че сред житните босове има мошеници и престъпници, нека даде имената им на прокурор или поне на медиите. Ако няма такива данни, защо се гневи, че някои гребат с пълни шепи от европейския рог на изобилните субсидии?!

Министрите Мирослав Найденов и Симеон Дянков пък приканиха водачите на бунта да си покажат данъчните декларации – за да се видело, че сред тях има мултимилионери. „На масата на преговорите сядаме заедно. Моята данъчна декларация е публична. Нека и те да си ги публикуват“, настоя министърът на селското стопанство. Найденов явно не прави разлика между данъчни и имуществени декларации (вторите политиците са длъжни да ги подават пред Сметната палата и тя ги огласява). Та именно от тези декларации знаем, че в ГЕРБ е пълно и със заможни, и с много богати хора и те не се притесняват от това, а лидерът им Борисов дори го изтъква като предимство на сегашната власт – защото няма по-лошо от бедни и гладни политици. Новият президент Плевнелиев също е милионер. Преди да стане депутат от ГЕРБ, симпатичната председателка на агрокомисията Десислава Танева е била шеф на холдинга „Мел инвест“, който управлява над 60 фирми, притежава към 40 хил. дка земеделски земи, няколко зърнобази, хлебозаводи, месокомбинати и др. Собствениците на „Мел инвест“ от лошите агробогаташи ли са, или са от добрите?

Така или иначе, смешно е министри да си мерят данъците и декларациите с аграрни или други предприемачи. А и какво си мислят, че постигат, като броят по медиите милионите и джиповете на зърнобосовете? Нима през лятото, когато обещаха писмено допълнителни субсидии, Найденов и Дянков не знаеха, че 7-8 фирми получават лъвския пай от агросубсидиите? А сега се възмущават, че един житен бизнесмен получавал 30 милиона годишно – повече от всички животновъди, взети заедно. Вицепремиерът поне отчете: „Тъй като системата го позволява.“ Именно,

грешката е в системата

Тя допуска неадекватно подпомагане. Всичко зависи от правилата и от контрола, а отговорност за тях носи държавата, не бизнесът. Кой е по-виновен пред обществото – инвеститорите, които застроиха плажовете и изсякоха горите за хотели и ски писти, или политици и чиновници, които прибираха и прибират такси и рушвети, парламентът, който създава калпави закони, и третата власт, която и до ден днешен не може да оправдае очакванията за бързо и ефективно правосъдие?

Замените на гори и земи са сергията, на която особено ясно се вижда как властимащите продават евтино обществения интерес. Премиерът Борисов подхвана темата, за да заклейми безобразията на тройната коалиция, но бързо я заряза, защото се оказа, че част от царете на рокадите са депутати, спонсори и приятели на управляващата партия ГЕРБ. Днес над сделките от типа „държавен кон срещу частна кокошка“ лежи плътен смог.

Оня ден Бойко Борисов проведе поредна среща с бизнеса и поне пет пъти заклейми демагогията на българската опозиция и популизма в някои европейски държави. ГЕРБ не е нито лява, нито дясна партия. Тя е демагогска и с лекота ще прескача в огледалния свят, докато повратливостта и непоследователността на лидера й остават безнаказани.