Пиша.Пиша,че пиша.Мислено виждам как пиша,че пиша,а мога да видя и как се виждам,че пиша.Спомням си,че съм писал вече и виждам как съм писал.И виждам как си спомням,че се виждам да си спомням как се виждам да си спомням, че съм писал и пиша,че си спомням,че вече съм виждал как пиша,че пиша и че пишех,че пиша. И мога да си представя как пиша,че вече съм писал как си представям,че пиша,че съм писал,че си представям,че пиша как се виждам да пиша,че пиша.
Текстът е от “Графографът” на Салвадор Елисондо.Той не се отнася пряко до журналистиката, но когато човек в продължение на близо четвърт век се занимава с публицистика неусетно придобива “мислеността” на героя на Елисендо. Вероятно това се отнася и за десетките,а в определени периоди и стотици автори,намерили поле за изява на страниците на вестника за времето от брой 1 на “Черноморски глас”,излязъл на 4 юли 1961, и настоящият брой 1790 на “Слънчев бряг прес”-негов първоприемник от 25 април 2002.
Очакванията към вестника, възникнал като партийна повеля,са били да развива идеи,лансира ценности,норми и образци на поведение,формирани от господстващата по онова време идеология.Партийната пропаганда и агитация са робували на добилата популярност максима на Гьобелс, че една лъжа повторена 1000 пъти,може да се превърне в истина и да се възприема като такава.Това е било постигнато в Германия.По-късно е било осъществимо и в нашенски условия,когато партийната върхушка е налагала слушането на едно радио и четенето на един вестник,при положение,че телевизионният ефир е бил дефицитен за несебърския регион.
На медийния пазар днес обаче броят на вестниците, радиата и телевизиите е трудно изброим и гьобелсовата максима губи приписваната й значимост.Тя е неприложима.Потребността от общуване с пресата обаче си остава.За да контактува с печатното слово обаче на човек са нужни не само грамотност, а и утвърдени навици на четене,произтичащи от определена степен на интелектуално развитие, склонност към размисъл,съждения,за да се следи логиката на печатния текст.
И още нещо,четенето не може да бъде вторично занимание,каквото е слушането на радио,нито пък пасивно възприятие,както често се отнасяме към предаванията в телевизионния ефир.Тъкмо обратното.То предполага съсредоточеност,собствени интелектуални усилия,мисловно и емоционално съпричастие,за да бъде разбрано, осмислено,прието или отхвърлено съдържанието на публикуваното.
Въпреки че,редовните контакти с вестника изискват и повече средства /в сравнение с безплатното слушане на радио и гледане на телевизия/, аудиторията на “Слънчев бряг прес” не само се запази през последните десетина години,но бележи и ръст.Тази аудитория ще определи и събитието на 10-летието на ХХІ век в община Несебър,като част от инициативите по случай честването на 50-годишнината на “Слънчев бряг прес”-флагманът на несебърската журналистика.
За да почетат бележитата годишнина по традиция в ресторанта на хотел “Мистрал” се събраха бивши и настоящи членове на редколегията,представители на изпълнителната и законодателната власт и редови фенове на вестника,които вдигнаха наздравици за неговото дълголетие.Сред привилегированите гости бе и кметът на община Несебър Николай Димитров,който се отчете към редакцията със скъпа картина от несебърски художник, а в края на празничната нощ дойде ред на празничната торта,която също бе в унисон с бележитата годишнина.