© Явор Николов
Неяснота, липса на диалогичност, изчерпан модел за икономически растеж, запазване на дефицита. Това са част от заключенията по законопроекта за Бюджет 2012, които направиха представители на Института за икономически изследвания на БАН по време на пресконференция в БТА.
Шефът на института проф. Митко Димитров посочи, че има разнопосочни тенденции в предложения за следващата година бюджет. „Има продължаване на инерцията от предишни години, отново се наблюдават недофинансирани сектори в сравнение с останалите страни от ЕС,“ заяви той и даде за пример образованието, науката, културата и здравеопазването.
Според него един от основните проблеми е свързан със събираемостта, като процентът на събираемост спрямо БВП намалява.
Димитров посочи, че в подобни коментари от предишните години са се старали да не засягат проблемите в областта, в която работят, но тази година това няма как да стане, защото за първи път разходите за наука са силно орязани. „Не става дума само за БАН. Общо разходите за наука са много силно орязани,“ заяви той и уточни, че в условията на криза страните от ЕС увеличиха разходите за наука и изследвания.
Това го няма в никоя друга страна. Може би го има в някои страни от третия свят, но нали се опитваме да влезем в първия свят, а те сега с един замах ни пращат в страни, които не схващат важността на науката за икономиката, подчерта проф. Димитров.
Той обаче определи като правилна политиката да не се търси увеличаване на разходите чрез по-голям бюджетен дефицит, защото това би довело до увеличаване на проблемите, вместо до тяхното решаване.
Според Димитров има две възможности за вътрешно преструктуриране на бюджета – увеличаване на приходите и определяне приоритетите така, че недофинансираните области да бъдат включени по-активно в европейските средства.
Увеличаването на приходите в бюджета според икономистите може да стане чрез осветляване на приходите от „сивата икономика“ в страната, която по последни данни е между 30-40%. „В същото време се отделят най-много средства за сигурност. Нека да накараме МВР и Икономическа полиция да си вършат работата,“ призоваха икономистите.
Според тях сериозният дял на сенчестата икономика и водещите позиции в ЕС, които заемаме по този показател, е и една от причините чуждите инвеститори да бягат от България. „Това не е следствие от световната криза, а от провежданата вътрешна макроикономическа политика,“ заявиха още те и запитаха: „Защо трябва да се стигне до кървавите ексцесии в Катуница, за да се установи, че всички сгради на цар Киро са незаконни?“
Според икономистите правителството избягва да идентифицира истинските проблеми и поддържа определено статукво, за да не си създава допълнителни проблеми. Въпросът по думите им е „До кога?“
Проф. Гарабед Минасян от своя страна коментира, че този проектобюджет поражда редица въпроси, свързани с начина и методологията на формиране на бюджетните пропорции, което е свързано определяне на числата след това. „Виждаме едни пространни описания на социално-икономическата обстановка в страната и чужбина, какво се е случило и какво трябва да се случи, но не се обяснява защо това нещо се е случило,“ изтъкна той.
Той е категоричен, че остава незасегнат ефектът от прилагането на конкретните политики, а за да бъде адекватен бюджетът, правителството трябва да се ангажира с детайлна макроикономическа прогноза за следващите 3 години. „Трябва да се изяснят вероятните плюсове и минуси и да се проектират макроикономическите решения“, каза още проф. Минасян и поясни, че такава прогноза е приета от Министерски съвет на 15 април, но на този етап няма официални данни за нейната актуализация.
Той категоричен и че е недопустимо да се оправдават перспективите пред икономиката ни чрез оценки на ЕС.
По думите му проектът поставя много повече въпроси и усещане на дефицит на професионализъм и едно технократско комбиниране на числата. Според него бюджетните структури се формират силово под въздействието на ведомствен и личен натиск, а не заради макроикономическата политика.
Виктор Йотов определи Бюджет 2012 като бягане от отговорност, тъй като това, което по принцип държавата трябва да поеме като отговорност в него липсва.
Според него не е важно дали дясно правителство ще прави лява политика или обратното. Притеснителното в случая е, че се наблюдава един подход, който важи не само за този бюджет, а именно тенденцията в политиката да не се дискутира, да няма диалог в обществото.
„Липсата на диалог обаче води до грешки в бюджета,“ посочи Йотов.
Според него по отношение на приходната част има необяснимо разкъсване между минималните растежи на БВП и данъчните приходи. Той обърна сериозно внимание на вноската на БНБ в бюджета, която от 300 милиона е намалена на 180 милиона лева. Зад това намаление според него стои намаляване на валутните резерви.
По отношение на приходите от ЕС пък е заложено да нараснат с 80% спрямо миналата година или говорим за 3.3 милиарда. Като имаме предвид обаче, че миналата година сме усвоили едва 15%, то тези 3.3 милиарда са нещо трудно постижимо за една година, посочи още Йотов.
Що се отнася до разходната част – там нямаме нищо. Политиците много добре знаят, че политика се прави не с приказки, а с разходи и след като нямаме никаква промяна там, няма възможност за политика, подчерта икономистът.
Проф. Васил Цанов засегна социалната насоченост на бюджета за 2012 година. По думите му разходите за социални осигуряване, социално подпомагане и социални грижи трябва да дават определена защита на бенефициентите. Спряганата сума е 10 милиарда лева, като е предвидено едно увеличение от 377 000 лева за пенсии. „Не е ясно обаче как и дали тези разходи ще бъдат разпределени. Така тук ще се засегнат единствено интересите на пенсионерите и то тези, които получават най-малко средства“, поясни икономистът.
Той е категоричен, че всичко това ще доведе до намаляване на покупателната способност, увеличаване на престъпността, кражбите и вливане на определени бенефициенти в сивата икономика.
Икономистите не очертаха светло бъдеще и за общините. От направената съпоставка на разпределението на публичните средства между централните и местни власти стана ясно, че финансовите взаимоотношения се базират на програмата за финансова децентрализация от 2009 година насам, която според тях е умряла и за следващата година може да се определи като все по-мъртва.
По думите им публичните ресурси стават все по-централизирани – делът на ресурсите в централните власти се увеличава, а в местните намалява, спират се държавни субсидии, които се отпускат на общините. Според икономистите държавата се опитва чрез изземване на общински средства да решава собствени проблеми. Те са категорични, че държавата е тази, която съсипва финансова българските общини.
Икономистите изтъкнаха, че сме в периода, в който да преосмислим досегашния модел за икономически растеж.
Loading ...
