Господин Томов, какъв е вашият анализ за кандидат-президентския дебат, проведен в събота вечер между сочените за първи трима – Плевнелиев, Калфин и Кунева?

Без претенцията това, което ще кажа, да бъде анализ – този дебат показа един от основните проблеми в кампанията като цяло. И той е, че беше направено всичко възможно хората да не могат да правят информиран политически избор.

Мисля, че интересът към него показва, че ако искаме да имаме нормална политика и нормални кампании, е редно да се мъчим да задължаваме участниците в тях да участват в повече дебати и да ги наказваме, ако не желаят да го правят.

Дебатът обаче позволи да получим по-релефна представа кой какво може и как разсъждава. И в това е ценността му преди всичко – позволи на някакъв, неизвестен за мен брой хора, които са го гледали, да получат повече информация за тези трима кандидати. Но ние не сме чули и видели в медия, която е достатъчно масова, за да се гледа, нито един от останалите 18.

Какво е мнението ви за цялостното представяне на сочения за фаворит Росен Плевнелиев. Успя ли да защити някаква теза?

Той е безпомощен в такива дебати. В което, поне за мен, няма нищо изненадващо и ново. Тъй като той стоеше по същия начин и в другия дебат, в което бяха двама участници. Изобщо Плевнелиев е продукт на един такъв политически подбор в управляващата партия, който не би позволил достатъчно смислен човек да излезе и да претендира изобщо за висок държавен пост.

Категоричният губещ от този дебат е именно Плевнелиев, макар че организираният паралелно с дебата фарс – да се провежда социологическо изследване от агенцията, която беше на началника на политическия кабинет на Бойко Борисов, ще твърди обратното. Не ми е интересен Плевнелиев, честно казано. Участието му и евентуалната му победа ще бъде тест доколко българските избиратели са в състояние изобщо да направят информиран избор.

Казахте, че Плевнелиев не ви е интересен. Какво ви беше интересно?

За мен лично по-интригуващ беше косвения сблъсък между Кунева и Калфин. В този сблъсък като че ли Кунева не успя изцяло да надделее, въпреки че имаше по-силни аргументи.

Тези трима кандидати разказват три версии за случващото се в България. Версията на Плевнелиев: “Ние имахме тежко наследство и въпреки това в условията на тежка криза ние градим и надграждаме”. Тази версия става все по-непопулярна поради простата причина, че е дълбоко невярна, а Плевнелиев е доста посредствен неин защитник. От друга страна пък хората, които я приемат, ще гласуват за него и нямат проблем да се идентифицират с него.

Версията на Калфин , която е също лесна за изговаряне защото е примитивна и невярна, е, че тъкмо напротив – нещата в България вървяха нормално, докато тези не дойдоха на власт и не започнаха да съсипват страната, ерго – трябва да ги махнем и всичко ще се оправи. Калфин лека-полека успява да събира хората, които стоят зад тази версия и които смятат, че едно такова преобръщане ще реши хроничните недъзи на политическия ни живот.

Версията на Кунева е много по-трудна за разказване. Това е версията, че България се управлява от политически картел, в който са се оплели като свински черва икономически, политически и медийни интереси, и всъщност изборът между Плевнелиев и Калфин е квази избор. Въпросът е това – избирателите да посочат кандидат, който е в състояние да разруши този картел.

Проблемът на Кунева е в това, че тя не може да убеди всички българи, които биха застанали зад тази версия, че тя е човекът, който е в състояние да изпълни такава функция.

Мислите ли, че Кунева може да обедини около себе си десния вот?

Да, Кунева взема избиратели отвсякъде, тъкмо защото се опитва да защити една такава версия за случващото се в България, която е и най-близо до реалността. Но към нея има доста голямо недоверие именно от хора, които по принцип биха споделили такава версия.

Смятам, че много голяма част от гласовете на хората, които биха искали да гласуват наказателно и срещу ГЕРБ, и срещу БСП, ще предпочетат други кандидати, или ще изберат да не гласуват. Там е и проблемът на Кунева. Ако тя успее да обедини тези хора, би могла и да успее в кампанията.

От друга страна – от всички кандидати, претендиращи да играят такава роля, тя очевидно се представя най-успешно и затова е в тази първа тройка.

Смятате ли, че сред останалите 18 кандидати извън тримата първи има фигури, които целят разсейване на гласове?

Със сигурност ще има кандидати, които ще вземат някакви проценти. Доста гласове от подадените в неделя, ще отиват извън челната тройка. Но никой от тях няма шанс да стигне балотаж освен Кунева. Не е възможно да се получат някакви супер изненади.

А имат ли за функция да пречат? Например Светльо Витков, който никога не е имал нищо общо с политиката, има ли за цел да разсейва гласове?

Абсолютно логична е хипотезата, че някои от 18-те останали кандидати са пуснати, за да разсейват гласове и то предимно от Кунева. Но аз не мога никого да обвиня, защото бихме влезли в теорията на конспирацията. Най-вероятно има подобна намеса при някого от тези кандидати, но кои са те – това трябва да се разследва и анализира.

Вотът на ДПС. Вие изразихте пред БНР тезата, че ДПС помага на ГЕРБ. Защо смятате така?

Очевидно е, че ДПС помага на ГЕРБ още от две години, още от изказването на Доган в Кочан. Чии са вестниците, които основно рекламират кандидатите на ГЕРБ и правят негативен ПР на конкурентите му? Те са на Делян Пеевски, нали така? Ако не се лъжа Пеевски, е народен представител от ДПС. Е, не помага ли ДПС на ГЕРБ?

Вие не допускате ли Делян Пеевски да има собствена политика, различна от тази на ДПС?

Възможно е да има и собствена игра. Но това, което искам да кажа, е, че говоренето на ДПС срещу ГЕРБ в крайна сметка обслужва интересите на ГЕРБ поради негативните настроения срещу ДПС в българското общество, които се разпалват.

Какъв ще бъде балотажът? Ще има ли такъв и какво ще се случи на него?

Възможните балотажи са три – най-вероятният е Плевнелиев – Калфин, не са с нулева вероятност Плевнелиев – Кунева и Калфин – Кунева. Друг балотаж не може да се получи или би било голяма изненада.

Смятате ли, че е вероятно ДПС да подкрепи Калфин на един евентуален балотаж?

Тогава цената на ДПС ще нарасне много. И този въпрос ще се реши чрез преговори зад гърба на обществеността.

Остава седмица до изборите. Какво видяхте досега?

Видях много мощен и организиран опит да не се позволи на избирателя да се ориентира кой кой е в тази кампания и да бъдат принудени хората да гласуват максимално неинформирано, включително за начина, по който да положат вота си.

Виждате, че на практика нямаше и достатъчно смислена разяснителна кампания относно абсурдното изискване да се гласува с точно определено кръстче, а всички останали варианти да бъдат невалидни. Погледнете и затрудненията при регистрацията на българите, гласуващи в чужбина. Паралелно с това очаквам и рекордни манипулации на вота.

Изборите „2 в 1″, и то точно този тип избори – местни и президентски, струват ли ви се удачна комбинация? И президентските избори не спускат ли една доста плътна завеса над кампанията за местна власт?

Завесата я правят медиите, не президентските избори. По места хората много се вълнуват от това, какво ще стане на местните избори. А това е един паралелен сюжет, който безспорно е затъмнен в медиите.

Всъщност по-основните избори са наистина местните. Но с казаното от мен не искам да обвинявам никого. Случващото се е обективен ефект – медиите не са достатъчно информирани за това, което става по места. Състоянието на медиите е лошо, също както е лошо състоянието на социологията като професионална общност, която трябва да изпълнява някаква информационна роля по време на кампании. Прави се политически ПР под социологическа маска, появява се куцо и сакато на терена.

Ние нямаме като общество достатъчно ресурс, за да разкажем предизборния сюжет на обикновените хора, които ще гласуват. След това започваме да обясняваме колко е прост тоя народ и как не разбира за какво става дума. А откъде хората да разберат?

Смятате ли, че тези избори са нещо като генерална репетиция за изборите след две години за Народно събрание. Т.е. сега прави ли се подготовка на сцената за бъдещи политически размествания, нови коалиции и дори нови партии?

Страната не може да се бъде управлявана безболезнено, така както е управлявана досега, още две години. Ще се срути напълно или имиджът на Борисов, или имиджът на България? По някакъв начин силните на деня в България ще трябва да плетат комбинации, чрез които да удържат властта си и в същото време да не отрежат клона, на който седят.

Не е възможно страната да продължи да се управлява неопределено време така, както се управлява в момента. Дали е възможна промяна, свързана с това хем да се запазят позициите в политическия живот, хем да се реформира самата ГЕРБ, дали е възможна колаборация между ГЕРБ и БСП, дали нещо трето ще се получи – рано е да се каже.

Надявам се обаче, че хората, които държат в момента политическата власт в България, ще започнат да осъзнават, че така, както я караме при тези равнища на безнаказаност, корупция и злоупотреба с власт, не може да се продължава. Надявам се и външният натиск да е в тази посока. Т.е. трябва да има промяна на самия начин на упражняване на публичната власт в страната.