 220x70[1]_20140124113523.JPG){kind=logo}
И осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й
жители: това да ви бъде юбилей; и всеки да се върне във владението си, и всеки да
се върне между племето си.
Глава 25:10 на Третата книга Моисеева - Левит
Семантично от латински, cultura означава отглеждане. Да отгледаш какво? Иерархия на ценности, поведение, обноски, ритуали, символи, обличане (събличане), обобщено – стил на живот, начин на мислене. И особено важно – морал! Всичко това предавано от поколение на поколение – социална генетика, по-точно меметика, в която кодовете на детската градина, училището и Alma mater studiorum (майка хранителка със знания) имат изключително важно значение.
Viva academia, viva professors – пеят и се веселят студентите, когато се дипломират. Големите въпроси са: Всеки от тях станал ли е Homo academicus? Излиза ли от университета удовлетворен, „нахранен ли e със знания” – и морал?
Университетското образование и наука имат съществено значение за реализирането на общочовешките ценности, като “мир, свобода, социална справедливост и ограничаване на бедността, изолацията, невежеството, несправедливостта и войната” – според декларация на Комисията за образование и култура при ООН. Като виждаме колко много бедност и болести има по света и у нас, колко много безотговорност има в парламента, правителството и президентството, и несправедливост – в обществото, мисията на образованието и науката става все по-важна и неотложна.
За да се осъществи тази свещена мисия, българската Alma mater трябва най-после да укроти „организираната посредственост” (термин на проф. Александър Балабанов) и узаконената комерсиалност, които продължават да травматизират университетското обучение и наука. “Уви! Всичко е погълнала у нас партизанщината, партията и партийните сдружения във всяка област, дори и в литературата, дори и в науките” – пише професорът във вестник “Мир”, 6 август 1928 г.
А на 8 октомври 2011 г. ректорът на един, навършващ петдесетата си година университет, връчи награди на чуждестранни почетни доктори, но не почете основателите на наричания тогава „висш медицински институт” – все-още-живите преподаватели и студенти, които през 1961 г. дойдоха във Варна от медицинските институти в София и Пловдив. Не бяха почетени и неговите първи възпитаници, които продължават да работят за университета, нито тези, които емигрираха и вече са известни учени и лекари в напреднали страни по света.
Няма я „нооетиката – етичният код на днешния ден” (заглавие на лекцията на един от поканените почетни доктори). Има Alma mater sine rector academicus (Майка хранителка без академичен ректор).
„Записки от мъртвия дом” на Достоевски трябва да бъде задължително четиво за ректори, политици и общински съветници: „Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил…, то достатъчно е да предадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица.”
Това беше добре известно на първите демократично избрани ректори (1990-2004) – при тях имаше академизъм и юбилеен сантимент.
Д-р Георги Чалдъков, випуск 1962-1966
Лаборатория по клетъчна биология, Медицински унивeрситет-Варна
Loading ...
