Това поредно гениално умотворение на българския премиер Борисов присъства във всички медии. Какво означава това? Стотици хора, учили по 17-18 години, прочели повече от една книга в живота си, способни да съчинят граматически правилен текст и да броят до повече от 10 прилежно цитират това изказване и се стараят да го коментират така, че да му придадат съответстващата на политическия ранг на автора му сериозност. Други стотици хиляди хора сме принудени да го четем или слушаме и даже да вникваме в удивителния му смисъл.

Пенсиите в България имат среден размер 120-130 евро. В повечето европейски страни, за да редуцира пенсиите на своите граждани до този размер, държавата първо трябва да национализира съществуващи недържавни пенсионни фондове. И ще си оправи дефицита?

Да допуснем абсурда – че примерно Германия го направи. Появява се някой нов Хитлер и – хоп – национализира фондовете и свива пенсиите 15 пъти, че и повече. Възстановява шпицкомандите и Гестапо и се справя със социалните протести. Нека си поиграем на този абсурд и си зададем въпроса – а какво би станало с дефицита?

Естествено, ще нарасне. На такова грандиозно свиване на пенсионерското потребление дори мощната немска икономика няма да издържи. Бързо ще се пропукат браншовете, в които пенсионерите са особено активни потребители. Оттам кризата ще се разпространява като верижна ядрена реакция. Борсите ще полудеят. Финансовите пазари ще рухнат. И, понеже става дума за икономика като немската, кризата бързичко ще обхване целия свят. Разбира се, ще се сринат и приходните части на държавните бюджети.

Този ефект, вярвайте, ще се получи само от свиването на пенсионерското потребление. Но гениалният български политически водач предлага европейските държави да въведат и български заплати – да кажем, по 300 евро. Самото въвеждане изисква пълна и окончателна победа на комунизма в целия свят. А силовото обезценяване на наемния труд до равнищата, които е имал по време на въстанието на лионските тъкачи, ще стопира цялата икономическа машина на планетата по-успешно, отколкото сблъсък с астероид.

По-малкото зло, господин Борисов, е да поискате от европейските правителства директно да внедрят военен комунизъм – никакви пари и бой с нагайката за всеки, който се отклони от наряд. Така ще изкараме поне 2-3 години, докато станем канибали.

“Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целеничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!”

Дори Алеко не си представяше своя ароматен литературен герой като премиер на тогавашна България. В 21 век ние го направихме и той тръгна из Европа, оставяйки своите Гочооловци и Дочооловци да ни пържат в собствения ни сос. Срам ли ви е? Мен – да. От времената на император Бокаса не се сещам за по-тъп държавник.

Не си мислете обаче, че пражкото изказване на Борисов е просто поредния му гаф. То е началото на поредното издуване на инфантилното му Его. То вече не се събира в тесните граници на малката ни държавица. Иска три морета, океан, ще поиска и Космос. И великите идеи на самородния банкянски гений ще подхранват присмеха и високомерието към не чак толкова глупавия ни народ години след като клоунът напусне арената.

Не чак толкова глупавия ли? А как сме го избрали? Той започна публичната си кариера с искането да се въведат изходни визи за българските граждани (за да се спряла нелегалната трудова емиграция в Европа). Направихме го кмет на столицата си, след като ни обеща два завода за боклук, построени за три месеца, а после започна да извозва софийския боклук до Силистра. Повервахме му, когато обяви няколкостотин свои подписа, стоящи зад далавери с общинска собственост, за фалшиви (прокуратурата, какво стана?) и взехме, че му дадохме цялата власт в страната. Някои от нас още искат да му верват и след като чухме звучния му гласец в историята с Мишо Бирата, и даже след като въпросният Мишо Бирата получи точния инфаркт на точното място в точното време.

Уважаеми сънародници, не усещате ли как от илюзия през фарс минаваме към зловеща реалност? Не си мислете, че дебелашката разпуснатост на този напълно самозабравил се човек току-така започва да вони на европейска сцена. Той владее страната, той си я взе, както сам обича да казва. Ще му слушат глупостите и ще кимат умно, защото е силен владетел. Ще се съобразяват с него.

И той го знае. Знае, че докато изглежда непобедим на избори в България, ще може да разнася спокойно егото си между царе, папи и патриарси, да тупа по рамената, да поучава, да говори какви ли не безсмислици пред добре възпитани хора, които умеят добре възпитано да се хихикат в шепите си. И да разнася славата на България по света.

Затова, да си го преизберем, барабар с марионетките му? Какво ще кажете? Магистрали ще ни построи, лентички ще реже, на ум и разум света ще научи. И, както виждаме, вече се кани най-после да изпълни поне едно от обещанията в първата политическа програма на ГЕРБ, наречена “Нов десен договор за България” – да изравни българските пенсии и заплати с европейските.

А може би все пак да му плеснем поне един изборен шамар, докато е време? А той кротко да ни каже, както своя литературен двойник:

Нейсе, берекят версин, с един шамар се свърши работата. Добри хора!…

*Публикувано в reduta.bg