Свободата и сигурността на гражданите в контекста на изборите за местна власт
Дилемата свобода или сигурност стои от как свят светува .”Човек се ражда свободен” е мисъл,изказана най-напред от римския юрист Домиций Улпиан в началото на ІІІ век.В днешно време свободата е принцип на правовата държава и се намира в основата на модерното правно мислене.
Свободата е признатата и гарантирана от Конституцията и законите възможност за един правен субект да извършва насочено към удовлетворяването на различните негови потребности и интереси поведение в съответствие с нормативно закрепените правила.Всеки български гражданин е носител на активно и пасивно избирателно право.Упражняването му законодателят поставя в зависимост от навършването на определена възраст,постоянният адрес,продължителност на престоя на пребиваване в държавата и други.Тъй като правото на гражданите да избират и да бъдат избирани е върховно проявление на демокрацията и основен принцип в правовата държава, свързаните с него обществени отношения се регулират в Изборния кодекс.Този нормативен акт за разлика от закона се характеризира с по-високо ниво на обобщеност и значително по-голям обхват на регулираните отношения.Неговото предназначение е свързано с определянето на предпоставките за възникване и съдържанието на избирателното право,както и с установяването на юридически гаранции за упражняването му.
Именно те снабдяват всеки отделен субект с правото на свобода и му предоставят различни механизми ,чрез които да го защити-чрез органите на съдебната система в съотеветната държава , както и на съдебните органи на Европейския съюз-чрез жалби до органи на изпълнителната власт,чрез сезиране на омбудсмана , т.е. съществуват две нива на защита-национално и международно,като първо се изчерпват механизмите за защита,установени във вътрешното законодателство на държавата .
Категориите свобода и сигурност се проявяват кумулативно,а не алтернативно . Няма как да бъде другояче ,защото в противен случай би се достигнало до положение на социален произвол и хаос .Свободата е право,но превишаването на това право или злоупотребата с него засяга негативно обществените отношения ,т.е. рефлектира отрицателно върху сигурността на социалния ред.Това явление представлява съзнателно нарушаване на установени от моралните,правните и другите социални норми правила и може да се прояви чрез правонарушаването на субективни права в рамките на относително правоотношение между конкретни субекти,но не е изключено да се засегнат права на неограничен брой лица,когато явлението се прояви в различни институционални звена.В този аспект предизборната действителност на местно и национално равнище генерира редица примери.
Показателен в това отношение е случаят с повдигането на обвинение от Окръжната прокуратура-Бургас срещу настоящия кмет и независим кандидат за кмет на Община Несебър Николай Димитров, при това в деня на откриване на предизборната му кампания.Състоятелността на обвинението тепърва предстои да се изяснява.Смущаващото в тази ситуация е,че представители на някои телевизионни медии разполагат с повече информация отколкото призования в следствието и превръщат случая в медийна сензация с негативен ефект върху доброто име на участващия в предизборната кампания кандидат за кмет.
Против волята му кметът на Община Несебър бе заснет от телевизионните камери, с което бе посегнато над конституционното му право да не бъде фотографиран без негово изрично съгласие.Прокуратурата повдига обвинение,което още същият ден бива отменено поради наличието на имунитет на обвиняемия,който е придобит в резултат от регистрирането му в Общинската избирателна комисия-Несебър като кандидат за кмет на Община Несебър.
Възникват редица въпроси, свързани с момента на предяваване на обвинението, изтичането на информация от органите на досъдебното производство и други.Държавните органи в случая се превръщат от гарант на сигурността-в инструмент за манипулиране на общественото мнение и посегателство над доброто име. Тук се засяга не само отделният субект,а и условията за нормално функциониране на държавния апарат,както и правата на всички граждани.Съвпадането между момента на повдигане на обвинението с деня на откриване на предизборната кампания на вече регистрирания кандидат за кмет едва ли е случайно.То е по-скоро планирана акция и следствие от оказан върху институциите натиск или още по-лошо,тяхното съдействие.
Акцентът в медийното пространство при отразяване на предизборната действителност пада върху провеждането на различни разследвания и репортажи, свързани със спазването на изборното законодателство.В тази връзка трябва да се изясни следното-медиите не са разследващи органи,предоставяната от тях информация невинаги е обективна.Достъпността до широка аудитория обаче ги превръща в инструмент за манипулиране на общественото мнение. Примерите в това отношение съвсем не са само в отразяването на събитията в Катуница.
Медийното пространство на несебърската предизборна действителност все повече се пълни с безплатни подобия на вестникарски издания,на чиито страници в повечето случаи е истина само номерацията им,а основната цел-дискредитирането по най-долен начин на съперниците в предизборната кампания.И ако това,за тези издания,все пак,е само ежеседмично,то публикациите и излъчванията на електронни издания-като ТВ СКАТ,ТВ7, Нова телевизия и сайтът “Бесове”,имитиращи факти за несебърската предизборна действителност ежедневно и ежечасно,нямат аналог в медийното пространство.
Държавата обаче не държи сметка за това кога медиите манипулират и кога обективно отразяват.Единствената санкция за тези действия е общественото неодобрение.И естествено,търсене на реабилитация на доброто име на засегнатите в съдебната зала.
Георги МОМЧИЛОВ
студент по право V курс в СУ“Св.Климент Охридски”,
кандидат за съветник от коалиция “Либерален съюз Несебър”